Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 13.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно наказателно дело 962/2025
Вид
Решение № 8
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
Красимир Стефанов Комсалов, Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева

Цитирани разпоредби

  • чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600962 по описа за 2025 година С определение №660 от 19.11.2025г. постановено по ЧНД № 1433/2025г. районен съд гр. Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. С. против постановление на РП-Пазарджик с което е прекратено наказателното производство по ДП № 353/2025г. образувано и водено за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

Против това определение е постъпила въззивна жалба от Г. В. С. с искането да се отмени и да се отмени и постановлението на РП-Пазарджик като твърди, че е незаконосъобразно. Излага доводи, че е наследник на един от собствениците на имота и от там има правен интерес да обжалва. Прилага удостоверение за наследници на З. А. Г., пълномощно от З. Г., Е. М., С. Г. и В.

К. с което е упълномощен С.. Приложено е удостоверение за раждане на жалбоподателя от което е видно, че майката е Е. Г. Г. Приложен е и нотариален акт касаеш имота.

За да постанови атакуваното определение решаващият съд е приел следното :

ДП е образувано и водено за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от 1

НК, за това че на 04.04.2025 г. в с. Д., обл. П., не е изпълнено съдебно решение № 44/16.01.2023 г. на РС- Пазарджик по гр.д. № 2374/2020 г., като л.а. „ВАЗ 21013“ с рег. № е паркиран на улица „“ по о.т. „“ в с.село, като са създадени пречки за преминаването на хора и автомобили. За изясняване кръга на лицата, процесуално легитимирани с права да оспорят прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, е прието,че значение има обекта на престъплението, а именно охраняваните обществени отношения с престъпния състав. Съставът на престъплението по чл.296 ал. 1 от НК систематически е уреден в Глава VІІІ от Особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел ІІІ- „Престъпления против правосъдието“, обект на посегателство при които са обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните органи, респ. обществените отношения гарантиращи спазването от страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона.

Престъплението по чл.296 ал.1 от НК е формално, на просто извършване, като в състава му не е предвиден съставомерен вредоносен резултат. Тоест специфичният обект на нарушаване при извършването на това престъпление изключва наличието на пострадал, защото за осъществяването му е без значение дали се нарушават права на отделна личност. Затова макар права и интереси на конкретни лица да са засегнати от осъществяването на това престъпление, то те не могат да се конституират в един бъдещ наказателен процес в качеството на частни обвинители и граждански ищци. Затова и законодателят с разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК е предоставил възможност единствено на лицето, което е претърпяло вреда от престъплението, да защити интересите си по посочения ред. В настоящия случай жалбоподателят С. няма подлежащ на защита интерес. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Въпреки, че с неизпълнението или осуетяването изпълнението на съдебно решение се засягат признати с решението права и законни интереси, същите не намират пряка наказателноправна защита от престъпния състав на чл.296 ал.1 от НК, тъй като тези обществени отношения се намират извън непосредствения и 2 общ обект на престъплението (Виж Тълкувателно решение №2/25.11.2020 г. по тълк. дело № 2/2019г. на ОСГК на ВКС). Независимо, че с деянието по чл.296 ал.1 от НК освен, че се засягат обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи, така също и обществените отношения, свързани със защита на личността и правата на гражданите от различни други посегателства, то това не може да обоснове комплексност на обекта на защита, а от там и възможност на засегнатата личност да потърси защита на нарушените си права посредством анализирания престъпен състав.

Тези мотиви на решаващият съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно от представените с жалбата доказателства жалбоподателят не е наследник на З. А. Г. чрез своята майка Е. Г. М./Г./ с ЕГН ********** тъй като последната е жива и той не може да я наследи. Права да обжалва му дава единствено представеното пълномощно от собствениците на имота.

Въпреки това изводите на решаващият съд за липсата на процесуална възможност да се обжалва постановлението са основателни. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК има за пряк обект обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на съдебната система и авторитета на съда.

Тъй като престъплението е насочено срещу държавния ред, непосредствен обект на посегателството е държавата, а не отделно физическо или юридическо лице. Дори ако деянието засяга интересите на конкретно лице (напр. лицето, в чиято полза е издадена заповед за защита от домашно насилие), то не се счита за „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК в рамките на това наказателно производство. Лицето, в чиято полза е неизпълненото решение, няма право да се конституира като частен обвинител или да предявява граждански иск в наказателния процес за това престъпление. То може само да сигнализира органите на прокуратурата за извършеното нарушение.

Въпреки че в някои съдебни актове се срещат термини като „пострадал“ в контекста на фактическата обстановка (напр. при домашно насилие), това се използва описателно за лицето, към което е насочено неизпълненото действие, а не в неговия строго процесуален смисъл. За жалбоподателят има възможност да атакува постановлението пред по- горестоящата прокуратура за инстанционен контрол, но е пред съда.

3

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №660 от 19.11.2025г. постановено по ЧНД № 1433/2025г. на Районен съд гр. Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600962 по описа за 2025 година С определение №660 от 19.11.2025г. постановено по ЧНД № 1433/2025г. районен съд гр. Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. С. против постановление на РП-Пазарджик с което е прекратено наказателното производство по ДП № 353/2025г. образувано и водено за престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

Против това определение е постъпила въззивна жалба от Г. В. С. с искането да се отмени и да се отмени и постановлението на РП-Пазарджик като твърди, че е незаконосъобразно. Излага доводи, че е наследник на един от собствениците на имота и от там има правен интерес да обжалва. Прилага удостоверение за наследници на З. А. Г., пълномощно от З. Г., Е. М., С. Г. и В.

К. с което е упълномощен С.. Приложено е удостоверение за раждане на жалбоподателя от което е видно, че майката е Е. Г. Г. Приложен е и нотариален акт касаеш имота.

За да постанови атакуваното определение решаващият съд е приел следното :

ДП е образувано и водено за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от 1

НК, за това че на 04.04.2025 г. в с. Д., обл. П., не е изпълнено съдебно решение № 44/16.01.2023 г. на РС- Пазарджик по гр.д. № 2374/2020 г., като л.а. „ВАЗ 21013“ с рег. № е паркиран на улица „“ по о.т. „“ в с.село, като са създадени пречки за преминаването на хора и автомобили. За изясняване кръга на лицата, процесуално легитимирани с права да оспорят прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, е прието,че значение има обекта на престъплението, а именно охраняваните обществени отношения с престъпния състав. Съставът на престъплението по чл.296 ал. 1 от НК систематически е уреден в Глава VІІІ от Особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел ІІІ- „Престъпления против правосъдието“, обект на посегателство при които са обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните органи, респ. обществените отношения гарантиращи спазването от страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона.

Престъплението по чл.296 ал.1 от НК е формално, на просто извършване, като в състава му не е предвиден съставомерен вредоносен резултат. Тоест специфичният обект на нарушаване при извършването на това престъпление изключва наличието на пострадал, защото за осъществяването му е без значение дали се нарушават права на отделна личност. Затова макар права и интереси на конкретни лица да са засегнати от осъществяването на това престъпление, то те не могат да се конституират в един бъдещ наказателен процес в качеството на частни обвинители и граждански ищци. Затова и законодателят с разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК е предоставил възможност единствено на лицето, което е претърпяло вреда от престъплението, да защити интересите си по посочения ред. В настоящия случай жалбоподателят С. няма подлежащ на защита интерес. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Въпреки, че с неизпълнението или осуетяването изпълнението на съдебно решение се засягат признати с решението права и законни интереси, същите не намират пряка наказателноправна защита от престъпния състав на чл.296 ал.1 от НК, тъй като тези обществени отношения се намират извън непосредствения и 2 общ обект на престъплението (Виж Тълкувателно решение №2/25.11.2020 г. по тълк. дело № 2/2019г. на ОСГК на ВКС). Независимо, че с деянието по чл.296 ал.1 от НК освен, че се засягат обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи, така също и обществените отношения, свързани със защита на личността и правата на гражданите от различни други посегателства, то това не може да обоснове комплексност на обекта на защита, а от там и възможност на засегнатата личност да потърси защита на нарушените си права посредством анализирания престъпен състав.

Тези мотиви на решаващият съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно от представените с жалбата доказателства жалбоподателят не е наследник на З. А. Г. чрез своята майка Е. Г. М./Г./ с ЕГН ********** тъй като последната е жива и той не може да я наследи. Права да обжалва му дава единствено представеното пълномощно от собствениците на имота.

Въпреки това изводите на решаващият съд за липсата на процесуална възможност да се обжалва постановлението са основателни. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК има за пряк обект обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на съдебната система и авторитета на съда.

Тъй като престъплението е насочено срещу държавния ред, непосредствен обект на посегателството е държавата, а не отделно физическо или юридическо лице. Дори ако деянието засяга интересите на конкретно лице (напр. лицето, в чиято полза е издадена заповед за защита от домашно насилие), то не се счита за „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК в рамките на това наказателно производство. Лицето, в чиято полза е неизпълненото решение, няма право да се конституира като частен обвинител или да предявява граждански иск в наказателния процес за това престъпление. То може само да сигнализира органите на прокуратурата за извършеното нарушение.