Определение № 17752 от 13.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17752 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110105064 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

13.07.2022 година, град София

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 50 с-в, на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора, в закрито съдебно заседание в състав :

Съдия : Десислава Тодорова като разгледа гр. дело № 5064 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази :

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от АС. ИВ. Т. срещу „Сити Кеш“ ООД признаване за установено, че А И Т не дължи на „Сити Кеш“ ООД сумата 625,75 лева за неустойка по Договор за паричен заем №497079/17.02.2021 г.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора се намират в кредитно правоотношения, с предмет заемна сума от 800 лв., платима за седем месеца от ищеца, в качеството на кредитополучател. Твърди се, че паричното вземане по договора за неустойка за недадено обезпечение произтича от клауза, която е нищожна и неравноправна, за което посочва конкретни доводи.

Ответното дружество оспорва иска като недоказан и неоснователен. Счита, че уговорката за неустоечно вземане е действителна, за което излага конкретни доводи.

Предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, под евентуалност с правно основание чл. 55, ал.1, вр. чл. 34 от ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, за заплащане на сумата 800 лв. за главница и сумата 135,25 лв. за възнаградителна лихва за периода 17.03.2021-17.09.2021 г., дължими по договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане; евентуално сумата 800 лв. – чиста стойност на кредита, подлежаща на връщане. Твърди, че след усвояване на заемните средства в уговорения срок не са върнати от кредитополучателя, ведно с договорна лихва.

1

В срока по чл. 131, във вр. чл. 211 от ГПК ответникът оспорва главните искове с довод, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на осн. чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10, т.11от ЗПК, вкл. поддържа, че възнаградтиелната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, на осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 17.02.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД, от една страна като заемодател, и от друга- АС. ИВ. Т., като заемополучател, е сключен Договор за паричен заем №497079/17.02.2021 г., по който длъжникът е усвоил заемната сума от 800 лв., няма извършени плащания по договора за кредит за което и да е парично задължение.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца Т. е да установи пълно и главно, че при сключването на договора са накърнени добрите нрави, респ. нарушени изисквания на ЗПК, съобразно изложеното в искова молба, поради което не дължи паричното вземане за неустойка.

Ищецът „Сити Кеш“ ООД трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване на задълженията на ответника и техния размер, с посоченото в исковата молба съдържание; вкл. настъпила изискуемост на задълженията по договора, размер на иска. При установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил паричните вземания, за което се указва, че не сочи доказателства, както и наведените възражения за недействителност на договора. По иска по чл. 55, ал.1, вр. чл. 34 от ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът Т. следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което не сочи доказателства.

Доказателствените искания на страните са допустими и относими. Искането по чл.

190 от ГПК и чл. 195 от ГПК не е необходимо - страните не спорят по фактите, а за приложението на материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искания по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на страните.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски 2 или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.

78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.

234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022г. от 10,45 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца А. Т. и препис на отговор на искова молба, с приложения; на ищеца „Сити Кеш“ ООД и препис на отговор на насрещна искова молба, с приложения.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3