Решение № 29 от 18.02.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Елин Пелин, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Г.ев при участието на секретаря Ц. Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №

20241820100037 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр чл. 79, ал. 1 ЗС.

Делото е образувано по постъпила искова молба на Ц. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: село Доганово, ул. „********“ № **, общ. Елин Пелин и Г. Я. Л., ЕГН **********, с адрес: село Леснова, ул. „********“ № ***, общ. Елин Пелин срещу Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. ********, вх. *, ет****, и Е. П. Я., ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. *******№****, вх. *, ет. * ап. *, с която се иска на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС да бъде признато за установено правото на собственост на ищците въз основа на давностно владение от 1990 г. до момента върху: УПИ, находящ се в село Лесново, Община Елин Пелин, Софийска област, с площ на имота от 455 кв.м (четиристотин петдесет и пет квадратни метра), който по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № *****/ ******г. и изменен със Заповед № ***/*******г., съставлява имот планоснимачен номер **** (******), за който е отреден УПИ XI- **** (урегулиран поземлен имот единадесети, отреден за имот с планоснимачен номер ******), в квартал ***** (тридесет и девет), при съседи: от две страни улици, УПИ IX- за ДЗС (урегулиран поземлен имот девети, отреден за ДЗС) и УПИ X- ** (урегулиран поземлен имот десети, отреден за имот с планоснимачен номер ******), заедно с построената в имота второстепенна постройка със застроена площ от 36 /тридесет и шест/ кв.м., БЕЗ Едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 77 /седемдесет и седем/ кв.м., построена в същия 1 имот, заедно с всички подобрения и приращения в имот. Твърди се, че от 1990 г. само ищците владеят процесния имот, а през 2022 г. извадили нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена върху гореописания недвижим имот. Впоследствие на 20.09.2022 г. дарили на внука си Д. Н. То., с ЕГН **********, гореописаната едноетажна сграда.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Ц. П. К., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с ищците не са ги уведомили за владението си, а давност не е започвала да тече.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Е. П. Я., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с ищците са съсобственици на имота като наследници на Ц. Т. Л., а ищците не са отблъснали владението им, като имали достъп до имота и го посещавали.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв. М. молят за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответницата Е. П. Я. чрез процесуалния си представител адв. К. изразява становище, че исковата молба е неоснователна. В писмени бележки се сочи, че ищците не са демонстрирали спрямо ответниците действия за своене на чуждите идеални части. Твърди се, че такова действие е снабдяването с констативен нотариален акт, но същото е от ****** г. т.е. преди по малко от три години. Сочи се, че са нелогични показанията на свидетели А. Ц. Д., Гр. К. П. и Т. К. В., че никой никога не е посещавал имота, щом като те постоянно посещавали имота, даже „по пет пъти на ден“. От друга страна се сочи, че показанията на свидетелите Д.Й. С. и М.И. А.са логични и последователни, като кореспондират с обективната истина.

В съдебно заседание ответницата Ц. П. К., представлявана от дъщеря си С. Г. К., моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и давностно владение № ***, том II, рег. № ****дело № *** от ***** г., че на 23.05.2022 г. нотариус И. Г.а с район на действие РС Елин Пелин на основание постановление от ****/****** г. по нотариално дело № ****/***** г. и на основание чл. 587, ал. 3 ГПК е признал Ц. Я. Т. и Г. Я. Л. за собственици на основание наследство и давностно владение върху следния имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Лесново, Община Елин Пелин, Софийска област, с площ на имота от 455 кв.м (четиристотин петдесет и пет квадратни метра), който по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № *****/ ******г. и изменен със Заповед № ***/*****г., съставлява имот планоснимачен номер **** (********), за който е отреден УПИ XI-244 (урегулиран поземлен имот единадесети, отреден 2 за имот с планоснимачен номер двеста четиридесет и четири), в квартал ****(****), при съседи: от две страни улици, УПИ IX- за ДЗС (урегулиран поземлен имот девети, отреден за ДЗС) и УПИ Х-***** (урегулиран поземлен имот десети, отреден за имот с планоснимачен номер т******).

Видно е от нотариален акт 20.09.2022 г., че с договор за дарение от тази дата Ц. Я. Т. и Г. Я.

Л. са дарили на Д. Н. Т. внук на първата следния недвижим имот: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Лесново, Община Елин Пелин, Софийска област, с площ на имота от 455 кв.м (четиристотин петдесет и пет квадратни метра), който по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № ***/ *****г. и изменен със Заповед № *******г., съставляваща имот планоснимачен номер 244 (двеста четиридесет и четири), за който е отреден УПИ XI-**** (урегулиран поземлен имот единадесети, отреден за имот с планоснимачен номер *******), в квартал 39 (тридесет и девет), при съседи: от две страни улици, УПИ IX- за ДЗС (урегулиран поземлен имот девети, отреден за ДЗС) и УПИ Х-*** (урегулиран поземлен имот десети, отреден за имот с планоснимачен номер *****.

Според удостоверение за наследници от 14.10.2020 г. Ц. Т. Л. е починал на 26.07.1987 г., като негови наследници по закон са: Я.Ц. Т.-женен (починал на 05.10.1988 г. със съпруга С.А.Т.вдовица, починала на 07.01.2016 г., с общи наследници: Ц. Я. Т.-дъщеря и Г. Я. Л.-син); П. Ц.

Л. (починал 1977 г. с наследници Ц. П. К.-дъщеря и Е. П. Я.-дъщеря).

Представена е скица и данъчна оценка за процесния имот с определена такава от 2831,70 лева.

Установява се от показанията на свидетеля А. Ц. Д., че същият живее в съседна (четвърта) къща до процесния имот. Ищците владеели имота, като Г. живеел в къща в този имот, а Ц. живеела в друга къща. Свидетелят А.Ц. Д.сочи, че не познава П.Л., Е. П. Я. и Ц. П. К..

Къщата е била на дядото на Ц.-Ц. после на бащата на Ц.-Я. Свидетелят А. Ц. Д. сочи, че не е виждал други хора в имота, като имотът бил ограден и поддържан. Свидетелят А. Ц.Д.сочи, че Ц., съпругът й А. и Г. правили ремонти и поддържали къщата в изрядно състояние.

Помагал им и внукът на Ц. - Д. Н. Т.. Свидетелят А. Ц. Д. сочи, че не е чувал някой да има претенции за имота, а всеки ден минавал покрай имота по няколко пъти.

Установява се от показанията на свидетеля Г.К. П. че имотът се намира в центъра на село Лесново, зад спирката, като в имота имало къща на един етаж и отзад барака от 50 кв.м.

Свидетелят Г. К. П. сочи, че от дете знаел, че имотът е на родителите на ищците Я.и С., а след това се владеел от Г. и сестра му Ц.. Свидетелят Г. К. П. сочи, че минавал по пет пъти покрай имота, като само Г. и Ц. се грижили за имота, а други хора в имота не е виждал.

Свидетелят Г. К. П.сочи, че имотът е ограден от всички страни, като в имота не може да се влезе без ищците Г. или Ц.. Свидетелят Г. К. П.сочи, че не познава Ц. П. К. и Е. П. Я..

Установява се от показанията на свидетеля Т. К. В., че имотът бил на Ц. и М., като те починали отдавна, а след тях Я. и С. живеели в този имот. Свидетелят Т. К. В. сочи, че не познава П. Л., Е. Я. и Ц. К., като не ги е виждал в имота. Свидетелят Т. К. В.сочи, че имотът се владее от Г. и Ц., като покривът е нов, къщата е санирана и има парник. Покривът е правен преди две години 2023 г., като за него били дадени 11000 лева. Имотът е ограден 3 изцяло, като има порта и вратници, които се заключват. Свидетелят Т. К. В. сочи, че Г. косял, а Ц. помагала да изнася тревата. Свидетелят Т. К. В. сочи, че още от ученик ходил в имота и същият се владеел от семейството на Я. и С.. Къщата била построена от 1957г.-1958 г. от Я.и С., като дядо Ц. също помагал. Свидетелят Т. К. В. също помагал на Я. за строежа на къщата.

Съдът прецени показанията на разпитаните свидетели Д. Й. С. и М. И. А. съобразно чл. 172 ГПК, тъй като първата свидетелката Д. Й. С. е дъщеря на ответницата, а свидетелят М. И. А. живее на семейни начала от 14 години с Д. Й. С., като счита, че следва частично да кредитира показанията им в долупосочените части.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.Й. С. в следните части: дядо й П. напуснал къщата след раждането на дъщеря си Ц. П. К., а другата му дъщеря Е. П. Я. е родена в къщата им в с. Долна Малина; свидетелката Д. Й. С. била в процесния имот като дете (към 2025 г. свидетелката е на 37 години т. е. същата е била непълнолетна от 1988 г. до 2006 г.); свидетелката Д. Й. С. е карала майка си и баща си Й.С. Я., за да видят чичо й Г. Л., но не е влизала в къщата, а стояла в колата. В тези части показанията на свидетелката не противоречат на показанията на свидетелите А. Ц. Д., Г. К. П.и Т. К. В.. Съдът намира, че относно строежа на къщата следва да кредитира показанията на свидетеля Т. К. В., тъй като са логични, последователни и същият има непосредствени възприятия за строежа на къщата през 1957г.-1958 г. Според показанията на Д. Й. С. към този момент П.и семейството му вече са живеели в къща в с. Долна Малина, включително към момента на раждането на Е. П. Я. през 1957 г.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. Й. С., че майка й Е. П. Я. устно дала съгласие Г. да обитава имота, защото били първи братовчеди, тъй като такова съгласие за съсобственик не е необходимо, а това твърдение не е подкрепено от други доказателства. В останалите части свидетелката Д. Й.С. преразказва твърденията на майка си Е. П. Я., които също не се потвърждават от други доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.И. А. в частите, в които има лични възприятия, а именно – посещавал имота два или три пъти, като Е. и Й. ходили за да видят Г., които живеел в имота; свидетелят М.И. А. не е влизал в къщата, а стоял в колата.

Свидетелят М. И. А. не сочи други конкретни обстоятелства във връзка със спора.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от твърдения за съществуване на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като с оглед наличието на подобни твърдения в исковата молба, исковете са допустими. При така предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост.

4

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно и 10 години, ако е недобросъвестно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Освен това съгласно утвърдената съдебна практика, за да може държателят на един имот да стане негов владелец с едностранни действия, е необходимо той да е предприел такива активни действия, които по смисъл и съдържание да отричат правата на собственика, и да престане да държи вещта за него, а да започне да я държи за себе си.