Определение № 1444 от 16.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500381 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 260088/11.01.2024 г., депозирана от Ж. Т. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „*****“ № 8, чрез адв. В. Л.-ВАК, срещу Определение № 260342/22.12.2023 г., постановено по гр.д № 14006/2018 г. по описа на ВРС, с което се прекратява производството по чл.

33, ал. 3 от ЗС.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно.

Излага съображения за липса на ограничение в броя на исканията за обезсилване, които могат да се направят по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗС, тъй като в това производство липсва ограничение за непререшаемост на спора.

Посочва, че и след приключване на първото производството по искането за обезсилване ищците не са заплатили дължимата сума. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районен съд.

В срока по чл. 276, ал 1 от ГПК насрещните странни Ж. Г. и С. Д. депозират отговор на частната жалба, като считат жалбата за неоснователна.

Навеждат твърдения, че повторно искане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗС е недопустимо. Отправят искане за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Ж. Т. Н. да се установи, че решение № 38/12.04.2021 г. по гр.д. № 2357/2020 г. на ВКС, влязло в 1 законна сила на 12.04.2021 г., с което е допуснато изкупуване по иска на Ж. Г. и С. Д. против ******* Д. и Ж. Н. на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от ***** в кв. 17 по плана на с. ******, общ. *******, обл. Варна, с площ от 1 170 кв.м. при условие, че в месечен срок от влизане на решението в сила Ж.

Г. и С. Д. изплатят на Ж. Н. сумата от 1 500 лева на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС, е обезсилено по право поради неплащане на дължимата сума в едномесечния срок.

Молбата е втора по реда си и е подадена след като съдът вече се е произнесъл по предходна такава – за обезсилване на гореописаното решение поради неплащане на сумата от 1 500 лева от лицата, в чиято полза е допуснато изкупуването в срока по чл. 33, ал. 3 от ЗС, по която е постановено Решение № 262545 от 29.09.2021 г. по гр.д № 14006/2018 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 968 от 20.07.2022 г. по в.гр.д. № 1123/2022 г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 20.07.2022 г. Последната е отхвърлена по съображения, че плащането не е извършено поради виновното поведение на Ж. Н., представляващо забава на кредитора, което от своя страна се явява пречка за настъпване на предвидената в чл. 33, ал. 3 от ЗС последица на неизпълнението, изразяваща се в обезсилване на решението по чл. 33, ал. 2 от ЗС по право.

Повторното искане за обезсилване на решението е обусловено с твърдението, че задължените лица продължават да не заплащат сумата от 1 500 лева, която остава дължима и към момента.

ВРС е счел така заведената молба за недопустима, поради което е прекратил производството по чл. 33, ал. 3 от ЗС.

Законът за собствеността гарантира правото на съсобственика да купи дела от съсобствения недвижим имот на друг съсобственик преди третите лица, като съсобственикът-продавач има задължение преди да продаде дела си от имота на трето лице да предложи последния на другите съсобственици при същите условия и само в случай че никой от тях не желае да го закупи, то може да го продаде на трето лице. Тези обстоятелства продавачът следва да удостовери пред нотариуса посредством представянето на писмени доказателства. В случай, че това право бъде накърнено пред увредения съсобственик стои възможността да го защити посредством конститутивния иск, предвиден в чл. 33, ал. 2 от ЗС. При положителен изход на спора съдът постановява решение, с което допуска изкупуването на съсобствения дял в негова полза. От този момент нататък той придобива правото на собственост върху последния и дължи цената на третото лице, която следва да заплати в месечен срок от влизането на решението в сила, като в противен случай то се счита за обезсилено по право (чл. 33, ал. 3 от ЗС).

Наличието на основание за обезсилване на постановеното решение за изкупуване следва да се преценява единствено в рамките на предвидения в чл. 33, ал. 3 от ЗС едномесечен срок, който не подлежи на спиране и/или прекъсване. След като вече веднъж съдът е имал повод да разгледа този въпрос, като е преценил, че липсва основание за обезсилване поради неплащане на цената в този срок, то последващ съд не следва да извършва повторна преценка на същите обстоятелства, като сезиране в този смисъл е недопустимо. Въпреки че фактически цената не е била заплатена в срока, като причина за това е била забавата на кредитора, то след като към момента на изтичането му не е имало основание за обезсилване на решението, то последното следва да се счита за санирано. В тази връзка не би могло 2 основание за обезсилването му да стане продължаващото неплащане на цената след изтичане на едномесечния срок, тъй като релевантната преценка за наличие на основания за обезсилване на решението следва да се направи единствено в рамките на този срок, но не и по отношение на последващ момент. В този случай за неудовлетворения кредитор остава възможност единствено да търси защита на неудовлетвореното си вземане по исков ред.

Противното на практика би довело до удължаване на срока, което освен че е недопустимо, би създало и несигурност в оборота, доколкото би дало неограничена във времето възможност на недобросъвестните кредитори да искат обезсилване на решението, с което е допуснато изкупуването, като същевременно умишлено възпрепятстват получаването на дължимата сума, което напълно би обезсмислило въвеждането на такъв срок от законодателя.

При така изложеното настоящият състав намира, че производството по повторното искане за обезсилване на решението на осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, след като въпросът вече веднъж е разрешен с влязло в сила решение, е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното определение следва се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260342/22.12.2023 г., постановено по гр.д № 14006/2018 г. по описа на ВРС, 31-ви съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3