Решение № 59 от 17.06.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Девин, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100469 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. е сключила договор с ответното дружество, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 200.00 лева, при годишен процент на разходите – 49.597 %. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора за заем, същия следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.

10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната, в случай на двама поръчители размера на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем сключени със Заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР 1 към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Счита, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 87.50 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради съображенията, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в 19 ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. Счита, че след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Твърди, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както й от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случаи към момента на сключване на договора. Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за 2 осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 87.50 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50 % от заетата сума в размер на 200.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди, че Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Счита, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Счита, че няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Счита, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на 3 поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Молят съда да постанови решение с което на основание чл.8 от договора за кредит от 22.02.2023г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, моли да се постанови решение, с което се осъди „К. Й." ООД да върне сумата от 87.50 лева, платена неустойка по договор за кредит от 22.02.2023г. получена в периода от 22.02.2022г. до 30.11.2023г. поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. С. М., който счита така депозирания иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „К. Й." ООД договор за паричен заем № 276* на 22.02.2023г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 200.00 лв. била получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 22.02.2023г. От страните било уговорено връщането й на 15 седмични погасителни вноски от по 14.17лв. Едновременно с това бил посочен и размера на погасителната вноска от по 20.00лв. седмично, в който размер била включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Твърди, 4 че страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.

340% и годишен процент на разходите от 49.597 %. Уговорено било и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 87.50 лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. Счита, че с депозирания иск, ищецът желае провъзгласяване на нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за кредит, в тази връзка по отношение на основателността на иска излага аргументи и твърдения, относно клаузата за неустойка в процесния договор за паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. Твърди, че неустойката, визирана в чл. 8 от договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ.

Твърди, че размера на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. По този начин заемателят предварително бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Същата било посочена с цифри и думи, достатъчно ясно. Това споразумение било постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя. Твърди, че към момента на сключване на договора, заемателя бил съгласен с тази неустойка и е изразил е своята воля, посредством подписването на договора. По този начин ищецът предварително е бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение. Още при подписване на договора страните били определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката бил предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. било 5 формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл.

8. Счита, че при сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката била проявление на принципа на автономия по волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорили предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Твърди, че договора за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за паричен заем с № 276* сключен на 22.02.2023г. и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. В конкретният случай тази неустойката е била начислена, само и единствено защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ.