Решение № 456 от 10.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Русе, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500642 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Община Русе, представлявана от кмета П.М., е обжалвала решение №1045 от 03.07.2025г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N1089/25г. на РРС, с което е уважен предявеният срещу общината иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1514,80лв., причинени на лек автомобил, собственост на ищеца, както и на сумата 862,95лв. мораторна лихва върху главницата, считано от датата на деликта11.03.2020г. до депозиране на исковата молба – 24.02.2025г. и общината е осъдена да заплати разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите, като неоснователни.

Въззиваемата М. М. С., от гр.Русе, чрез процесуалния представител адв.И. П., от РАК,изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

1

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. М. С. против Община Русе, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1514,80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за закупуване на авточасти и тяхната подмяна, и извършване на тенекеджийски и бояджийски услуги по лек автомобил „Сеат“ с рег.№1890ВК, които вреди са причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило вследствие на неизпълнение на задължението на Общината за организиране на движението по пътищата, чрез поставяне на пътен знак Б1 или Б2 на ул.“Георги С.Раковски“, съгласно чл.46, ал.4 от ППЗДв, респ. чл.54,ал.2 от Наредба №18 от 23.07.2001г./отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата862,95лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 11.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025г.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че на 11.03.2020г. около 9.55ч управлявала собствения си лек автомобил по ул.“Георги С.Раковски“ в гр.Русе в посока ул.“Александровска“. Твърди, че скоростта на движение била ниска, тъй като й предстояло навлизане в кръстовището, образувано от ул. „Георги С. Раковски" и ул."Духовно Възраждане", а освен това улиците в централната градска част били покрити с дупки и по тях имало паркирани автомобили, които ограничавали видимостта и възможността за разминаване. Непосредствено след навлизане в горепосоченото кръстовище автомобилът й бил блъснат в предната дясна част от движещия се с висока скорост /според ищцата/, по ул."Духовно Възраждане", посока изток бул."Фердинанд" л.а.марка „Киа" с рег. № Р 6526 АР.При настъпилото ПТП на лекия автомобил Сеат били нанесени множество повреди.Полицейските служители съставили протокол за ПТП № 1732421/11.03.2020г. като срещу ищцата бил съставен и акт за установено административно нарушение серия АА бл.№ 722239/11.03.2020г. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, срещу който възразила още при съставянето му, а впоследствие подала и възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН с вх.№ 108500-5294/13.03.2020г. Срещу ищцата било издадено и наказателно постановление, но за нарушение по чл.48 ЗДвП.С влязло в сила решение № 260050/02.09.2020г., постановено по АНД № 1110/2020г. по описа на Районен съд - Русе наказателното постановление било отменено. По приключилото с влязло в сила решение административнонаказателно дело и двете съдебни инстанции установили, че причина за ПТП е неизпълнението от страна на общинската администрация на императивното изискване по чл.46, ал.4 от ППЗДвП, респ. по чл.54, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм., ДВ бр. 98 от 19.11.2024 г., но действаща към датата на деликта) на пътищата без предимство, каквато е и ул.“Г.С.Раковски", по която се движела непосредствено преди инцидента, които се пресичат с път с предимство, каквато е ул."Духовно Възраждане".

2

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът Община Русе е изразил становище, че искът е допустим, но недоказан по основание и размер. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, при законните последици. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че същата не е спазила разпоредбата на чл.103 ППЗДвП, която урежда правилата за преминаване през кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство. Наведени са и твърдения, че нанесените по автомобила на ищцата щети е било възможно да се отстранят с помалко средства.

В първото по делото съдебно заседание първоинстанционният съд е направил доклад, който съдържа обстоятелствата от които произтичат претендираните в исковата молба права и възраженията на ответника, правната квалификация на правата претендирани от ищеца, насрещните възраженията на ответника и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Процесуалните представители на страните са заявили, че нямат възражения по доклада.

От писмените доказателства по приложеното АНД №1110/20г. на Районен съд – Русе е установено, че на 11.03.2020г. сутринта, ищцата по делото е управлявала собствения си л.а.марка Сеат, рег.№Р 18 90 ВК по ул.»Георги С. Раковски» в посока ул.»Александровска». Непосредствено след навлизане в кръстовище автомобилът й бил блъснат в предната дясна част от движещия се с висока скорост по ул."Духовно Възраждане", посока изток (към бул."Фердинанд") лек автомобил марка „Киа", модел „Соренто" с рег. № Р 6526 АР. При настъпилото ПТП на лек автомобил „Сеат“ били нанесени множество повреди - смачкани преден капак и преден десен калник, счупен преден десен фар, смачкан и пробит воден радиатор, счупена предна броня и и др. За Произшествието е съставен Протокол за ПТП № 1732421/11.03.2020г. Срещу ищцата е бил съставен и АУАН № 722239/11.03.2020г. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, срещу който С. възразила – разпоредбата на чл.50,ал.1 от ЗДвП предвижда, че На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение е издадено и Наказателно постановление - НП № 20- 1085-001803/03.06.2020г., но за нарушение по чл.48 от ЗДвП - На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна…С влязло в сила решение № 260050/02.09.2020г., постановено по АНД № 1110/2020г. по описа на Районен съд – Русе, наказателното постановление е било отменено.

В производството по делото за установяване на вредите на автомобила на 3 ищцата съдът е разпитал като свидетел И.И., който живее на съпружески начала с ищцата и е съдействал за ремонта на превозното средство. Приета е и съдебноавтотехническа оценителна експертиза. Във връзка с механизма на произшествието е разпитан като свидетел В.П., мл.автоконтрольор, посетил произшествието и е един от служителите, съставили АУАН №722230811.03.2020г. Свидетелят установява, че е разяснил на двамата водачи разпоредбата на чл.50,ал.1 ЗДвП.Свидетелят си спомня, че водачът на лекия автомобил /С./, който се е движел по ул.“Г.С.Раковски“, още тогава е възразила, че няма вина за произшествието, тъй като кръстовището не е било регулирано.Заявява, че към момента на произшествието, на ул.“Духовно Възраждане“ е имало поставен пътен знак Б3 – път с предимство.Това е в протИ.речие с твърдението на ответника по делото в отговора на исковата молба, че „по време на инцидента е нямало сигнализиран път с предимство“.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че причина за произшествието е липсата на пътни знаци за организиране на движението. Правилно е приел, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е недоказано, като е съобразил, че наказателното постановление, съставено на ищцата за нарушение на чл.48 ЗДвП, е отменено с влязло в сила решение.

Въззивният съд намира, че изводите в обжалваното решение за това, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причиненото увреждане на автомобила на ищцата, са обоснованиосни, по следните съображения :

В текста на чл. 8, ал.3 и ал. 5 от ЗП е посочено, че общинските пътища са публична общинска собственост,като собствеността се разпростира върху всички основни елементи по чл. 5 . Един от елементите на пътната инфраструктура са "пътните принадлежности" / чл. 5, ал. 1т. 3 от ЗП /, а елемент на пътните принадлежности са " пътните знаци " / т. 4 от ДР на ЗП / .

В чл. 31 на ЗП е посочено, че изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините . В т. 14 на ДР на ЗП е посочено, че " поддържането на пътищата " е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.Следователно,Общината, като собственик на общинските пътища, включително и на пътните принадлежности е длъжна да извършва всички дейности по поддържането на общинските пътища, което включва осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година. Това свое 4 задължение Общината осъществява чрез съответните органи и длъжностни лица, на които е вменено да извършват дейности по поддържането на пътищата. От Протокол №8/31.10.2019г. от заседание на Общинската комисия по безопасност на движението е видно, че е взето решение да се възстановят пътните знаци за предимства на ул.»Духовно Възраждане» и на ул.»Раковска», но явно към м.03.2020г. това решение не е било изпълнено.

Дейността по безопасност на движението включва и дейностите по урегулиране на улиците и кръстовищата на територията на общината с пътни знаци, пътна маркировка и светофарна уредба, както и тяхното поддържане, като общинска собственост. Следователно, Община Русе е била длъжна по силата на закона да урегулира процесното кръстовище с пътни знаци, така, че да осигури безопасност на движението по този участък от пътната мрежа.

При така установените обстоятелства въззивният съд приема, че ответната община, като собственик и стопанин на [улица], не е спазила задълженията си по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП , която гласи: "Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване ...". Причина за произшествието е липсата на пътни знаци за организиране на движението и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.49 от ЗЗД.В резултат на бездействието на служители на общината, на които е възложено от закона поддържането на процесния пътен участък, ищцата по делото е претърпяла вреди, които следва да се репарират чрез заплащане на обезщетение. От приетата експертиза е установено, че разходите за ремонт на увредения автомобил са на обща стойност

1514,80лв.При математически изчисления се установява, че законната лихва върху сумата 1514,80лв за периода от датата на деликта – 11.03.2020г. до предявяване на иска – 24.02.2025г., е в размера на претендираната сума 862,95лв.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че правилно и следва да се потвърди. решението е

С огледид изхода на спора, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноските за тази инстанция, които следва да се присъдят изцяло, тъй като размера на адвокатското възнаграждение е съобразен с НВАР.