Определение № 317 от 18.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Пазарджик, 18.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500303 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 77/11.02.2026 г., постановено по гр.д. № 20255230100600 по описа за 2025 година, Панагюрският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 136 от 13.01.2026г. подадена от адв. Е.И., процесуален представител на А. Л., с която е направено искане за изменение на Решение № 238 от 09.12.2025 г. постановено по гр.д. № 600/2025 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в частта за разноските.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба от адв. Е.И., процесуален представител на А. Л., с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че аргументът на съда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в понисък размер поради липса на фактическа и правна сложност било неоснователно, тъй като този критерий не намирал приложение при определяне на дължимата държавна такса, тъй като тя се определяла въз основа на цената на иска. По аналогия този аргумент важал и за определяне размера на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението можело да бъде намалено само, ако значително надхвърля обичайното възнаграждение да подобен вид дела. В противен случай щяло да се допусне неравноправно третиране.

В случая било определено възнаграждение, което било с 90% по-ниско от критериите, посочени в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, която не била отменена и не определяла минимуми, а съдържала критерии за определяне на тези възнаграждения. Цитирана е 1 обилна практика на ВКС и СЕС с изрична молба съдът да се съобрази с цитираните съдебни решения.

Искането е определението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде определено възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС-Панагюрище е било образувано въз основа на искова молба от А. Н. Л. против “Кредит тайм” ЕООД, с искане да се прогласи за нищожен договор за кредит № ****** от 27.06.2024 г., сключен между страните, поради противоречие с принципа на добрите нрави, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК.

С решение № 238/09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 600/2025 г. районният съд прогласил за нищожен е на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, индивидуален договор за паричен заем № ****** от 27.06.2024 г., сключен между А. Н. Л. ЕГН: ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520.

Осъдил е на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост-1”, ул. “Димитър Моллов” № 16, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. ЕИК: 180978004 сумата в размер на 216 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост-1”, ул. “Димитър Моллов” № 16, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище ДТ в размер на 63,12 лева и такса в размер на 5 лева, само в случай на издаване на изпълнителен лист.

В мотивите на решението районният съд е посочил, че на упълномощения процесуален представител на ищеца - адв. Е.И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв. или 216 лева с ДДС с оглед Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С 438/22, тъй като съдът не е обвързан с размерите определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

С молба от 13.01.2026 г. адв. Е.И. е поискала решението да бъде 2 изменено в частта за разноските с искане да се увеличи определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство съобразно с размерите на пазарните цени на адвокатските услуги по подобен тип дела, който размер съответства на Наредбата за адвокатските възнаграждения.

С определение № 77/11.02.2026 г. Панагюрският районен съд е оставил без уважение това искане с аргумент, че тълкуването на правото на ЕС, направено в решението по дело C-438/22 на СЕС, е от значение при преценката дали нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв трябва да бъде прилагана от съда при присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страна в исковото производство, и с оглед на него е счетено, че тя противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия.

Районният съд е взел предвид, че в конкретния случай фактическата и правна сложност не се отличава от други делата от този тип, като изложените правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице практика на ВКС и СЕС. Съдът е посочил, че по делото са събрани единствено писмени доказателства, като предприетите от адв. И. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища, а делото е приключило в едно о.с.з Намерил е, че възнаграждението е определено съобразно пазарните цени на адвокатските услуги, като се вземе предвид времето, през което адв. И. е била ангажирана с работа по конкретното дело, тъй като исковата молба и останалите подадени по делото молби от процесуалния представител на ищеца са идентични с подаваните от нея по множество други дела, разглеждани от същия съдебен състав.

Определението е правилно.

На първо място интересът, който се защитава от адв. И. по това дело не е 1578 лв., а 778 лв., защото такъв е размерът на сумите, които ищцата е трябвало да заплати на кредитната институция на основание неравноправни клаузи, съдържащи се в договора. Съгласно чл.23 от ЗПК при обявяване нищожността на договора за кредит кредитополучателят дължи връщане на чистата сума по кредита, а в случая тя е 800 лв.

На второ място следва да се посочи, че сравняването на принципите за определяне размера на държавната такса и адвокатското възнаграждение е неуместно, защото размерът на защитавания интерес е само един от критериите за определяне размера на адвокатското възнаграждение, а за 3 държавната такса това е единственият критерий.

В конкретния случай районният съд е взел предвид фактите, че делото е приключило само в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител дори не се е явил лично, за да пледира; не е представил писмена защита, а само бланкетни молби, в последната от които единствено претендира да му бъде присъдени възнаграждение в размер на 548 лв. Не на последно място следва да се посочи и ниският размер на защитавания интерес, който е в размер на 778 лв.

При тези данни въззивният съд приема, че районният съд правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съдът се присъединява изцяло към мотивите на обжалваното определение и препраща към тях.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 77/11.02.2026 г., постановено по гр.д.

№ 20255230100600 по описа за 2025 година на Панагюрския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4