Решение № 139 от 11.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н И Е № 139 гр. Кюстендил, 11.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

В. при участието на секретаря Г. Кирилова като разгледа докладваното от съдия Т.

Костадинова в. гр. д. № 312 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.М.В., ЕГН ********** *** обжалва решение №273/02.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д.№ 178/2020 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ДУПНИЦА", към «ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград искове с правно основание чл. чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, а именно за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-06-12/30.12.2019 г., с която на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Помощник лесничей“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, считано от 30.12.2019г. до 30.06.2020г., в размер на общо 5907.00 лв. Изложени са съображения, за неправилност и незаконосъобразност на решението и е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.

В писмения си отговор въззиваемото горско стопанство възразява срещу подадената въззивна жалба. Искането е за потвърждаване на решението.

Същото становище е застъпено и в проведеното открито съдебно заседание пред окръжния съд.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл.

12 от ГПК, намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК. Разгледана по същество съдът намира, че същата е неоснователна. Съображения :

От фактическа страна се установява следното:

По делото не се спори, а и от приложените доказателства се установява, че въззиваемият В.В. е заемал длъжността „помощник лесничей“ в ответното държавно горско стопанство. Безспорно е също така, че със Заповед № РД-06-12/30.12.2019 г. на В. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение" за тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1 т. 7 от КT, изразяващо се в неспазване на техническите и технологични правила по смисъла на чл. 187, т.3, пр. 2 от КТ и е прекратено трудовото му правоотношение.

Видно от приложения по делото

Констативен протокол № 6043608/12.12.2019г. е, че натовареният с дървесина товарен автомобил с peг. ***и ремарке peг. № ***на посочената дата е бил спрян за проверка по пътя за гр. Самоков, където горски инспектори са констатирали описаните в заповедта нарушения на правилата при издаване на електронни превозни билети, което е било в правомощията на въззивника В., видно и от съдържащата се в личното му трудово досие длъжностна характеристика.

С писмо с изх. №

10-09-23/13.12.2019г., получено от въззивника на същата дата, са били поискани писмени обяснения относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина. Такива са дадени и се съдържат в делото на ДнРС с вх. № 10-09-23/16.12.2019г. Последвала е обжалваната уволнителна заповед, връчена на ищеца в датата на издаването й.

По делото са приложени Превозен билет

№ 9816/01146/11.12.2019 г. и Превозен билет № 9816/01152/12.12.2019 г.- последващ, както и доклад от В. В.- специалист горски инспектор до Директора на РДГ-София.

Не се спори между страните, а и от съдържащата се в личното трудово досие заповед № РД-07-134/09.05.2019 г. на директора на ТП ДГС Дупница се установява, че на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

От приетите от районен съд служебна бележка от Д

„Бюро по труда“ и регистрационна карта, в т.ч. и от приетата от окръжен съд така, се установява, че след прекратяване на трудовия договор с въззиваемото горско стопанство въззивникът не е започнал работа на друго място.

По делото са разпитани свидетели- К.

С.А. и Д. Г. Х.. В показанията се изясняват факти и обстоятелства, свързани с извършената проверка.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. За да е налице фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо да са налице следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание;

3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква.

В тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е законно, тоест че работникът е нарушил трудовата дисциплина, за което му е наложено наказание.

В настоящия казус съдът намира, че е спазено е изискването на чл. 193, ал.1 от КТ. Съгласно този текст на закона преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл.

193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество - презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника. В настоящия случай по делото безспорно е установено, че с писмо изх. № 10-09-23/13.12.2019г. работодателят е поискал писмени обяснения от въззивника и такива са дадени, което е видно от приложените по делото на районен съд с вх.

№ 10-09-23/16.12.2019г. Следователно е изпълнено това императивно изискване на закона.

Наказанието е наложено на 30.12.2019 г. за извършено нарушение на 12.12.2019 г., т.е. в срока по чл.194, ал.1 от КТ.

Уволнителната заповед е мотивирана съгласно чл. 195, ал.1 от КТ. В нея са възпроизведени подробно действията на въззивника, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Неоснователно е възражението, че заповедта не се основава на конкретно установени факти, данни и обстоятелства относно нарушението и нарушителя, а на необосновани предположения. В същата е посочено, че на 12.12.2019 г. В. е извършил експедиция на дървесина от отдел 269, подотдел „д“, землището на с. Бадино с издаден от информационната система на ИАГ превозен билет № 9816/01152/12.12.2019г., който е последващ на превозен билет № 9816/01146 от 11.12.2019г. Описаната дървесина в цитираните превозни билети в размер на 50 m3 пространствени/31,25 m3 плътни е транспортирана с товарен автомобил /ТИР/ с peг. ***и ремарке peг. № ***. Последващият превозен билет е издаден без ясна причина, липсва информация относно обстоятелствата, които са го наложили, което представлява нарушение на чл. 16 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. В заповедта е посочено, че при извършено контролно замерване от служителите на ЮЗДП ДП, гр. Благоевград и РДГ- София е установено, че натоварената дървесина възлиза на 57,84 m3 пространствени. Установени са 7,8 m3 пространствени/4,9 m3 плътни дървесина, която се транспортира без превозен билет. От тях 2,7 m3 плътни е категория средна строителна дървесина и 2,2 m3 плътни е от категория едра строителна дървесина. Едрата строителна дървесина не е маркирана с контролна горска марка, което представлява нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, вр. с чл.

14, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Следоваталено заповедта съдържа подробно описание на нарушението, както и в нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Вярно е, че наказанието е наложено на основание чл. 190, ал.1, т.7 от КТ- други тежки нарушения на трудовата дисциплина, но тази разпоредба препраща към 187, ал.1, т.3, пр.2 КТ- неспазване на техническите и технологичните правила, като последните са изброени в длъжностната характеристика на работника, приложена към трудовото му досие, а в самата заповед подробно е описано проявлението на дисциплинарното нарушение.

Следва да се има предвид и това, че в процесната заповед са посочени са и конкретните норми, които са нарушени с действията на въззивника- чл.211, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.14в от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Относно това работодателят да наложи най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е отчетен и фактът, че въззивникът е извършил същото по вид нарушение на трудовата дисциплина, за което му е било наложено незаличено дисциплинарно наказание „забележка“.

Неоснователно е и възражението, че районен съд не е обсъдил показанията на разпитания свидетел Д. Х.съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Този свидетел изпълнява длъжността „инспектор ОЗ“ към ЮЗДП ДП гр. Благоевград и е участвал в извършването на проверката, при която са констатирани нарушенията на трудовата дисциплина, поради което има лични и непосредствени впечатления, които възпроизвежда последователно и логично в дадените от него показания. Следва да се посочи, че те не противоречат на останалия доказателствен материал, а напротив, доколкото са подробни детайлизират действията, с които са извършени нарушения на трудовата дисциплина.

Следва да се посочи, че от съдържанието на приложения по делото констативния протокол се установява, че при извързване на проверката на 12.12.2019 г. е присъствал и въззивникът, който е подписал протокола без възражения.

По изложените съображения и доколкото изводите на районен и окръжен съд съвпадат, настоящият състав на окръжен съд счита, че решението на районен съд е законосъобразно, поради което ще се потвърди.

Воден от горното, окръжният съд

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение 273/02.06.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 178/2020г. по описа на ДНРС

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от обявяването му- 11.08.2020 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.