Решение № 264 от 21.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Бургас, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20212120204492 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕАД, гр. Бургас с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „***” № 3, представлявано от инж. *** - на длъжност изпълнителен директор на „***” ЕАД, гр. Бургас, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 1101-226/08.09.2021 г., издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, на основание основание чл. 32, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗДФИ, на жалбоподателя е наложено административно наказание «имуществена санкция», в размер на 1500лв.

Жалбоподателят навежда доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, както липса на административно нарушение.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя доказателства. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, представител се явява в съдебно заседание.

1

Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства.

Правят искане за разноски.

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:

Със Заповед на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, било възложено на служители на АДФИ, да извършат проверка на документацията на «***» ЕАД – Бургас, във връзка с прилагане на контролни дейности, включващи система за двоен подпис, при поемането на финансово задължение.

При извършване на проверката, проверяващите установили следното:

Дружеството попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно участие в капитала, по смисъла на чл. 4, т. 3 от Закона за държавната финансова инспекция.

Еднолично акционерно дружество „***” Бургас („***” ЕАД) било регистрирано в търговския регистър на Бургаски окръжен съд на 10.07.2000 г., с капитал на дружеството 2 227 800 лв. (два милиона двеста двадесет и седем хиляди и осемстотин), внесен изцяло от държавата, разпределен в 222 780 броя поименни акции с номинална стойност 10 (десет) лева всяка една.

В съответствие с регистрацията в търговския регистър, Дружеството извършвало сделки по ***, напояване, хидроенергетика, отводняване; изграждане, поддържане и използване на водостопански системи и отделни водохранилища; проучване и проектиране в сферата на водоснабдяването и канализацията; експлоатация на язовири и пречистване на отпадни води.

Дейността на Дружеството се осъществявала в съответствие с изискванията на Закона за водите.

Съгласно представена на финансовата инспекция справка за отговорните длъжностни лица изх. № К-1053-48/19.10.2020 г., за инспектирания период, дружеството се представлявало от инж. *** изпълнителен директор.

От 15.02.2019 г., като търговско дружество с над 50 % държавно 2 участие в капитала, „***” ЕАД, гр. Бургас било организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Като организация от публичния сектор, която събира, получава, съхранява, разпределя и разходва публични средства, по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС, „***” ЕАД, гр. Бургас било задължено да прилага разпоредбите на закона.

Изпълнителният директор на „***” ЕАД, гр. Бургас бил ръководител на организацията съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС и като такъв носил управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в цитираното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС (ДВ, бр. 21/10.03.2006 г.), ръководителят на организацията е отговорен за определяне на целите на дружеството, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на закона.

На основание чл. 5, ал. 2 от ЗФУКПС (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.), финансовото управление и контрол се осъществявали чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики, процедури и дейности, въведени от ръководството на организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати чрез:

1. договори; съответствие със законодателството, вътрешните актове и 2. надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация;

3. икономичност, ефективност и ефикасност на дейностите;

4. опазване на активите и информацията.

5.

(нова - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) предотвратяване и разкриване на измами и нередности, както и предприемане на последващи действия.

В качеството на ръководител на организация от публичния сектор, инж.

***, бил длъжен да въведе контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска - чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС.

3

При извършената проверка се установило, че изпълнителният директор със заповед № Р-09- 181-1/28.02.2019 г., на основание чл. 4 от ЗФУКПС (ДВ бр.13/12.02.2019г.), е одобрил Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление и контрол във „В и К“ ЕАД, гр. Бургас и Система на двоен подпис - част от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол във „***“ ЕАД, гр. Бургас, считано от 01.03.2019 г.

Установило се, че в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019 г., във „***“ ЕАД, гр. Бургас били поети финансови задължения на обща стойност 3 946 087,64 лв. без ДДС, съгласно сключени 11 бр. договори и били извършени плащания към доставчиците на дружеството по банков път, на обща стойност 33 418 392,15 лв., без да е приложена контролна дейност - система за двоен подпис. Според проверяващите, на основание чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, изпълнителният директор на „***“ ЕАД, гр. Бургас е бил длъжен да прилага контролни дейности за обезпечаване на разумна увереност за постигането на целите на организацията, като контролните дейности трябва да включват наймалко „система за двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето, отговорно за счетоводните записвания.

Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС (нова - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) „Лице, отговорно за счетоводните записвания“ е лицето, съставител на финансовия отчет по смисъла на Закона за счетоводството и организиращо финансовата дейност и контрола върху направените счетоводни записвания.

При направената проверка се установило, че лицето отговорно за счетоводните записвания в дружеството, била *** - ръководител направление „Финансово- икономическо“.

С писмо с вх. № К-1053-55/01.03.2021 г., финансовата инспекция изискала обяснение от изпълнителния директор на „***“ ЕАД, гр. Бургас относно въпроси, касаещи Системите за финансово управление и контрол в дружеството и по-конкретно прилагани от дружеството контролни дейности, включващи система за двоен подпис в периода от 16.02.2019 г. до 31.12.2019г.

Съгласно полученото на 01.03.2021 г. писмо с изх. № К-10534 59/01.03.2021 г., изпълнителният директор на „***“ ЕАД, гр. Бургас не дал обяснение относно осъществяваната контролна дейност в дружеството, включваща система за двоен подпис при поемането на финансови задължения и извършване на плащания.

На база горепосочените факти, бил съставен АУАН против дружеството – жалбоподател, в който като нарушена, била вписана разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /, били депозирани писмени възражения с оспорване на направените в АУАН констатации от финансовия инспектор.

Твърдяло се, че са налице „съществени нарушения на процесуалния и материалния закон“, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, наложил на фирмата жалбоподател административно наказание «имуществена санкция», в размер на 1 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива, събрани в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.

Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и 5 издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете са давностни.

Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на шестмесечната административнонаказателна давност по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, относима за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, е обусловено от откриването на нарушителя. Под «откриване» на нарушителя, следва да се разбира не момента, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а момента, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок, не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.

Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени.

Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност /последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право/.

Затова реализацията на административно-наказателната отговорност, не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното 6 нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти, т. е. те са длъжни служебно, по свой почин, да предприемат действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т. е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши «отказ от компетентност».