Решение № 410 от 31.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елизабет Петрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501550 по описа за 2022 година

С решение № 260135 от 9.12.2021 г. на Врачанския окръжен съд по т.д.№ 51/2021 г. по предявен от А. К. М. от град *** частичен иск по член 432,ал.1 от КЗ за сумата от 70 000 лева ( част от цялата претенция в размер от 150 000 лева ) и иск по член 493,ал.1,т.5 от КЗ за сумата от 1 605,68 лева ответникът „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София е осъден да й заплати сума в размер от 30 000 лева , ведно с лихва от 7.08.2020 г. до окончателно плащане - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея при пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 30.06.2020 г. в град Враца по вина на застрахован по задължителна застраховка

„ Гражданска отговорност “ на автомобилистите при него водач, ведно със законната лихва, считано от 7.08.2020 г. до окончателно плащане и сумата в размер от 1 394,56 лева, съставляваща лихва за забава за периода от 7.08.2020 г. до 14.04. 2021 г. върху платеното обезщетение в размер от 20 000 лева , като частичният иск отхвърлен за горницата над 30 000 лева до 70 000 лева.

С въззивна жалба с вх.№ 260251/ 21.02.2022 г. ( по регистратурата на 1

ВОС ) ответникът – застраховател обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на горницата над 10 000 лева ( с оглед предхождащо подаването на жалбата плащане на сума в размер от 11 508,45 лева за погасяване на част от главницата в този размер и на лихвата в размера на остатъка ) до 30 000 лева. Прави оплакване за постановяването на обжалваната част от съдебния акт в нарушение на материалния закон - член 52 от ЗЗД поради несъобразяване на фактите за възстановяването на ищцата в обичайния за травмата „ на ръка и крак “ срок и липсата на остатъчни травми; за неоценяване на свидетелските показания на сина М. според член 172 от ГПК и необоснованост на изводите на съда за липса на съпричиняване от пострадалата и изпадането на застрахователя в забава при доброволното плащане на сумата от 20 000 лева .

С насрещна въззивна жалба с вх.№ 260664/21.03.2022 г. ( по регистратурата на ВОС) ищцата М. обжалва решението в частта, с която частичният й иск е отхвърлен за горницата над 30 000 лева до 70 000 лева.

Прави оплаквания за неправилна оценка на доказателствата, обусловила неверни фактически изводи относно интензитета и продължителността на търпените болки и страдания; тяхното отражение върху начина й на живот и психиката й ; възможността за пълно възстановяване и очакваните усложнения. Поддържа , че приетото от съда обезщетение в общ размер от 50 000 лева не отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и дадените в ППВС № 4/ 1968 г. указания , а също и на икономическата конюнктура и лимитите на отговорност по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата М. отговаря, че въззивната жалба на ответника е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в двете жалби, доводите в отговора на въззиваемата, изразените в съдебно заседание становища на представителите на страните и съобразно член 269 от ГПР, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

Предявените претенции са основани на твърдения, че ищцата М. е участник в пътнотранспортно произшествие , предизвикано от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на 2 автомобилистите водач на лек автомобил „ Пежо“, с рег. № ***, който е признат за виновен в извършване на престъпление по член 343, ал.3, пр. последно от НК с одобрено на 23.02.2021 година споразумение по н.о.х.д.№ 151/2021 г. по описа на РС- Враца ; при пресичане на пешеходна пътека ищцата е ударена, получава фрактури на дясна раменна става и лява подбедрица; претърпява операция на 1.07.

2020 г. за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация (метална остиосинтеза),тибия и фабула и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация (4 броя Киршнерови игли), хумерус и втора операция на 4.08.2020 г. за премахването на иглите; предстои й трета операция ; напълно обездвижена е между първата и втората операции; преживява физически и психически срив; има болки и страдания ; нетрудоспособна е за повече от 3 месеца; признава , че застрахователят й заплатил на дата 14.04.2021 г. част от главницата - 20 000 лева, но не е заплатил дължимата върху платеното лихва за забава за периода 30.06.2020 г. - 14.04.2021 г. в размер от 1 605,68 лева.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска за главното вземане по размер и като подлежащо на намаляване поради съпричиняване на вредите от ищцата с внезапно и несъобразено с движението на автомобила навлизане на платното за движение, оспорва дължимостта на лихва по липса на негова забава .

За да уважи и отхвърли частичния иск за главница отчасти и уважи иска за лихва до обжалвания размер, първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение по член 52 от ЗЗД се равнява на 50 000 лева, вземането е погасено частично с извършеното преди процеса плащане в размер от 20 000 лева , непогасеният остатък е 30 000 лева, застрахователят дължи лихва за собствената си забава, считано от 7.08.2020 г., щом претенцията по член 380 от КЗ е предявена на дата 22.07.2020 г.

По предмета на въззивните жалби САС намира следното от фактическа страна: с одобреното споразумение по н.о.х.д.№ 151/2021 г. по описа на РС – Враца , приравнено с правилото на член 383,ал.1 от НПК на влязла в сила присъда, е установено с обвързваща гражданския съд сила по член 300 от ГПК, че на 30.06.2020 г. в град Враца при управление на МПС застрахованият водач А. е нарушил виновно правилото на член 119, ал.1 от ЗДвП , като не е спрял и не е пропуснал преминаващата по пешеходната 3 пътека ищца и вследствие на извършеното на пешеходната пътека деяние я блъснал с предната челна част на автомобила, причинил й по непредпазливост две средни телесни повреди - счупване на хирургичната шийка на дясна мишнична кост и многофрагментно счупване на главата на малкия ляв пищял и вътреставно многофрагментно счупване на външното възвишение на лявата голяма пищялна кост на долен ляв крайник.

Обратно на соченото във въззивната жалба на застрахователя ответник, свидетелите П. и Н. са очевидци на ПТП. Пътували са в бус след автомобила, управляван от застрахования водач Д. А.. Двамата свидетели еднопосочно са установили, че пострадалата вървяла с нормален ход и ударът с нея настъпил в средата на пешеходната пътека. Свидетелят Д. А. установил, че при навлизане в пешеходната пътека на около половин метър с ниска скорост чул викове, видял жена да бяга „ преди пътеката“ и той спрял. Тя приближила автомобила, ударила неговото огледало, говорила му около минута, направила няколко крачки и паднала. Този свидетел е признат деликвент на ищцата с одобреното споразумение по наказателното производство. Показанията му относно поведението й при ПТП са повлияни от заинтересованост и противоречат на споразумението, че деянието е извършено на пешеходната пътека и на показанията на незаинтересованите свидетели, че мястото на удара се намира в средния участък на пешеходната пътека, вместо „преди пътеката“.Това и описаното от свидетелите придвижване на пешеходката с нормален ход, изключва нейно внезапно навлизане на платното.

Със заключението по автотехническата експертиза и достоверните показания на очевидците е установен и възприет от първоинстанционния съд следният механизъм на произшествието : при пресичане на пътното платно по пешеходна пътека, тип „ зебра “ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на управлявания от застрахования лек автомобил, ищцата е ударена на пешеходната пътека в лявата лента за движение на около 1,5 метра от началото на пътеката и на около 4 метра в ляво от десния ръб на пътя.

Установено е още, че при скорост на движение от 47,34 км/ ч на автомобила и 5,6 км/ч ( съответна на бърз ход ) на пешеходката разстоянието, на което се намира автомобилът до мястото на удара при възникване на опасността навлизането на ищцата на пешеходната пътека, е 33,79 метра. Взаимната 4 видимост на двамата участника в ПТП е от същото разстояние, а опасната зона на спиране на автомобила е 31 метра. Според вещото лице при възникване на опасността водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез своевременно реагиране за аварийно спиране.

Следователно предприетото от ищцата пресичане на пешеходната пътека не нарушава нито едно от правилата на член 113,ал.1, т.1 и член 114,т.1 от ЗДвП.

Вън от това, реализирането на ПТП с пешеходец на пешеходна пътека в резултат на извършено от водача нарушение на друго правило на ЗДвП е основание съгласно влязлото в сила на 26.01.2017 година правило на член 119,ал.5 от ЗДвП за изключване на приноса на пострадалия по член 51,ал.2 от ЗЗД . А в случая водачът е извършил нарушение на друго правило по смисъла на член 119,ал.5 от ЗДвП - това на член 119, ал.1 от ЗДвП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти като: характера и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет;възраст на увредения; обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите.

В случая първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен и не придал необходимото значение на някои от тези обстоятелства . Ищцата, на 52 – годишна възраст, е получила повече от една травми – фрактура на дясна раменна става и фрактури на лява подбедрица с оглед счупването на две кости - глава на малък ляв пищял и на лява голяма пищялна кост като обстоятелство, сочещо на по – тежко увреждане Неоценени са останали сложността на оперативното лечение и продължителността на проведеното лечение и възстановителния период. На 1.07.2020 г. ищцата е претърпяла оперативна процедура с голям обем и сложност с продължителност почти три часа под обща анестезия. Извършени са : открито наместване на фрактурата на подбедрицата, поставяне на вътрешна фиксация със заключваща пластина и гипсова имобилизация; открито наместване на фрактурата на раменната 5 става и поставяне на вътрешна фиксация с 4 броя Киршнерови игли. Съдът пропуснал да отчете, че на 4.08.2020 г. ищцата е претърпяла втора операция за отстраняване на Киршнеровите игли и че й предстои извършване на трета операция.

По свидетелствата на сина А. М. ищцата била напълно обездвижена между двете оперции и зависима от него за елементарни битови дейности ; изпитвала силни болки, особено в рамото дори и при леко движение на водещата дясна ръка. В резултат на залежаването се появила рана на опашната кост. Ищцата станала емоционално нестабилна, с течение на времето трудно успявала да прикрие от сложената на лицето „ маска“ тревожността си. Често плачела. Тягостно за нея било затварянето вкъщи.

Свидетелствата на сина не могат да бъдат игнорирани само по причина на близкото му родство с ищцата. Домашното лечение и прекъсването на социалните контакти за повече от три месеца съгласно разрешения отпуск за временна неработоспособност от 30.06.2020 г. до 4.10.2020 г. по приложените по делото болнични листи обясняват защо източникът на сведения за здравословното състояние на ищцата е синът й. Показанията му са подкрепени от останалите, събрани по делото доказателства. Така например, видно от епикриза от МБАЛ „ Христо Ботев“,Враца при започването на рехабилитационните процедури на 10.08. 2020 г. ищцата е постъпила в отделението с инвалидна количка ,с констатации за ограничена и болезнена подвижност в рамото, лек оток на подбедрицата и ограничена подвижност на левия крак. Рехабилитацията е траела от 10.08.2020 г. до 17.08.2020 г., а според свидетелствата на М. е продължила на разноски на ищцата.