Решение № 127 от 25.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 25.01.2020г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и шести ноември 2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР

ГЕОРГИЕВ

Секретар:

РОСИЦА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Александър ГЕОРГИЕВ гражданско дело № 681 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. ЗПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника И.Д.И. от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. за сумата от 1125,46лева главница, възнаградителна лихва от 494,93лева и 57,13лева мораторна лихва.

В исковата си молба „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. заявяват, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11035230 И.Д.И. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 21.06.2016г. И.Д.И. бил активирал, предоставената му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта №CARD-П622224, с максимален кредитен лимит в размер 1000лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоил посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. И.Д.И. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2016, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1620.39лева. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да неизпълнява, което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на подаване на Заявлението по чл.410, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 1620.39лева, представляващо използваната главница в размер на 1125.46лева, както и договорна лихва от 01.08.2016 (първа пропусната вноска) до 10.11.2017(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 494.93лева. И.Д.И. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 57.13/петдесет и седем лева и 13стотинки/лева за периода от 10.11.2017(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 (дата на завеждане на дело). При условие, че установителният иск, бил отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят да се приеме, че при условие на евентуалност предявявали осъдителен иск. Считали, че същия осъдителен иск имал характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Молят да се има предвид, че претендираната от ищеца главница, ведно с възнаградителна лихва бил с 60лева по-малка от посочената в графа "Използван кредитен лимит (28)" в последното месечно извлечение сума. Същата съставлявала такса, която била опростена едностранно от фирмата Кредитор. Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми:

Главница - 1125.46лева, Възнаградителна лихва - 494.93лева и Законна лихва за забава - 57.13лева, общо 1677.52лева. За събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд -гр. Сливен. По частно гражданско дело №3345/2018г., 3 с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило въфажение от И.Д.И. срещу издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Въз основа на чл. 238 от ГПК, молим за разглеждане на делото и постановяване на решение в наше отсъствие.Молят да бъде установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от И.Д.И. в размер на:1125.46/хиляда сто двадесет и пет лева и 46 стотинки/лева, представляваща главница по револврал кредит; 494.93лв./четиристотин деветдесет и четири лева и 93 стотинки/лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г.; 57.13/петдесет и седем лева и 13 стотинки/лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., или общо дължима сума 1677.52лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят да бъдат призовани с ответника на съд и след като докажат твърдените от тях обстоятелства да осъдите същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.Моля да осъдите И.Д.И. да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 33,55лева, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/лева и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 125лева -държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто лева/лева. Банкова сметка, ***:IBAN:***, BIC/***: BNPABGSX, БНП Париба C. A. - клон София.

Ответникът

И.Д.И., неоткрит на посочения адрес ***, като въпреки залепеното уведомление същия не изпраща писмен отговор. Назначен му е особен представител.

На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от адв.Н.Х.М. назначена за особен представител на ответника И.Д.И. по предявеният от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, против него, иск по чл.422 ГПК за установяване по отношение на същия, че дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ сумата от общо 1677.52 лева, от които главница 1125.46 лева; възнаградителна лихва 494.93лева и законна лихва за забава 57.13 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит с използване на кредитна карта № CREX - 11035230 от 29.11.2014г. При условията на евентуалност ищецът е заявил, че предявява осъдителен иск със същите параметри против ответника. В качеството си на особен представител на ответника И.Д.И. получих препис от исковата молба на ищеца и в законоустановения срок подавам настоящият писмен отговор, в който заявявам следното становище по предявения против ответника иск: От петитума на исковата молба, по която е образувано делото са видни: - основанието, на което се претендира установяване дължимостта на сумите от страна на ответника към ищеца - неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит с използване на кредитна карта № CREX - 11035230 от 29.11.2014г. и - размера на исковата претенция от общо 1677.52 лева, от които главница 1125.46 лева; възнаградителна лихва 494.93 лева и законна лихва за забава 57.13 лева. От обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсва конкретна аргументация от страна на ищеца, как е формиран този размер от общо 1677.52 лева, на исковата претенция. Абсолютно неясна остава методиката на изчисление на този размер - както по отношение на претендираната главница от 1125.46 лева, така и по отношение на претендираните възнаградителна лихва от 494.93 лева и законна лихва за забава от 57.13 лева. Посочването на такава методика обаче считам за задължително с оглед защитата на ответника против иска. В този смисъл считам, че исковата молба се нуждае от уточняване в тази й част от страна на ищеца. В случай, че съдът не счете това за необходимо, становището ми по исковата молба в настоящия й вид е следното: От обстоятелствената част на исковата молба са ясни едва две твърдения на ищеца - досежно параметрите на процесния договор за кредит - че отпуснатия на ответника потребителски револвиращ кредит по кредитна карта е бил в размер на 1000 лева и че към дата 01.08.2016г. балансът по кредитната карта е бил в размер на минус 1620.39 лева, което е мотивирало кредитора - ищеца да блокира използването на кредитната карта. С това най-общо се изчерпва обосновката на ищеца за наличието на задължение на ответника по въпросната кредитна карта, без да е налице каквато и да било обосновка за параметрите на задължението - на какво основание се претендират главницата и лихвите в посочените размери. По каква методика те са изчислени. От обстоятелствената част на исковата молба това категорично не става ясно. Само на това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен. По - натам в изложението си в исковата молба ищецът обяснява как към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника било в размер на 1620.39лева и как била изпратена на длъжника покана за доброволно изпълнение от дата 10.11.2017г. Към приложените към исковата молба документи обаче няма доказателства такава „покана за доброволно изпълнение от дата 10.11.2017г." да е била получена от ответника. Всъщност въобще няма „покана за доброволно изпълнение от дата 10.11.2017г". Има приложен документ наименован

„ПОСЛЕДНА ПОКАНА". Той обаче е от дата 16.11.2017г., а не от дата 10.11.2017г. Не става ясно за една и съща покана ли иде реч, или не!

Но дори и да става въпрос за техническа грешка при изписването на датата на поканата, по делото не са налице данни тази покана да е стигнала до знанието на ответника, за да приемем, че същият е бил надлежно уведомен за нея. Отделно от това, от съдържанието на поканата е видно, че то представлява уведомление до длъжника за размера на задължението му по кредитната карта към определен момент и покана до длъжника да изпълни това задължение „в срок от седем дни".

Никъде в текста на поканата не срещаме изявление на ищеца, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем! Дори при тълкуване текста на поканата да се приеме, че тя съдържа в себе си такава воля на нейния автор (което аз категорично не приемам!), то по делото няма данни това волеизявление (за предсрочна изискуемост на кредита) на ищеца, да е достигнало до знанието на ответника преди да е било заведено против него Заповедното производство по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд Сливен, по което е било образувано ч.гр.дело № 3345/2018г. по описа на този съд и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение против ответника, т.е., изцяло неоснователни са претенциите на ищеца, основаващи се на обявената, според него предсрочна изискуемост на кредита. Само на това основание, поради ненадлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаването на Заявлението по чл.410 ГПК пред съда, Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника по ч.гр.дело № 3345/2018г. по описа на Районен съд Сливен е била незаконосъобразно издадена и поради това изходът на настоящото производство по установителния иск по чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземането по тази издадена Заповед за изпълнение, следва да бъде негативен за ищеца - искът следва да бъде отхвърлен, поради ненастъпилата изискуемост на вземането на кредитора - ищеца от длъжника - ответника. По отношение на предявения като евентуален, осъдителен иск против ответника, с предмет, на практика, същото вземане, този иск също се явява неоснователен, тъй като, както вече по - горе посочих, по делото не са налице каквито и да било доказателства, които надлежно да указват на основанието и размера на претендираните от ищеца суми към ответника. Не са налице данни, също така, за това какви суми по кредита са били усвоени от ответника, кога, какви са били върнати и т.н.