Решение № 3213 от 14.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.01.2012 г. по гр.д. № 5018/2021 г.., СРС, І ГО, 174 с-в е осъдил на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Б. Н. К., ЕГН ********** да заплати на Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител и майка Б. А. С., сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ударен шамар на 18.06.2020 г. около 17 часа в парк Б.ова градина, ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до окончателното плащане. Осъдил е на основание чл. 38, ал.1 ЗА Б. Н. К., ЕГН ********** да заплати на адвокат П. С. сумата в размер на 580 лв. за оказана безплатна правна помощ и съдействие.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Б. Н. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Е. Б. от БлАК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** I-ви“ 1, ****, **** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че присъденият размер от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие ударен шамар на ищеца е прекомерен и не постига своята цел да има превантивновъзпитателен характер, а по-скоро е предпоставка за неоснователно обогатяване на пострадалия.

Преживените от травмите болки и страдания от ищеца Ф. С., действащ чрез своя законен представител и майка Б. С., не се отличават с особен интензитет и продължителност, нито с 1 продължителен болков синдром. С оглед младата възраст на пострадалия е налице бързо възстановяване, което не е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението. Не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общо приетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи тип, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в частта, в която е определено обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди както прекомерно, неправилно и неоснователно. Претендира разноски.

Въззиваемият/ищец Ф. И. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Б. А. С., чрез пълномощника си по делото адвокат П. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*****, вх. „****, офис 9 оспорва въззивната жалба. Прави доказателствени искания да бъдат допуснати до разпит още двама свидетели при довеждане, които да установят интензитета на неимуществените вреди, поискани при условията на чл.159, ал.2 ГПК, но недопуснати от съда. Моли да бъде изслушана съдебнопсихологична експертиза, като вещото лице даде заключение какво е психологичното състояние на Ф. С. след инцидента и има ли негативно отражение случилото се върху психиката му и ако да-в каква степен се е отразил инцидента върху психиката му. Претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от Ф.

И. С., действащ чрез своята майка и законен представител Б. А. С. срещу Б. Н.

К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди цялото в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 18.06.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 18.06.2020г., около 17:00 часа, бил с баща си И. С. и докато играел в парк „Б.ова градина“, в близост до детска площадка „Слона“, ответникът се приближил към него и му нанесъл силен удар с лявата си ръка в областта на лицето. В следствие на удара паднал на земята. За инцидента И. С. подал сигнала на тел. 112. На място пристигнали полицаи, а ищецът бил откаран с бърза помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. В резултат на удара на ищеца били причинени две кръвонасядания в долночелюстната област вдясно, охлузване и подуване на горната устна, чието лечение продължило около месец. В резултат на инцидента и преживените от него физически болки е претърпял сериозен стрес и психическа травма. След случката се затворил в себе си, ограничил контактите си, не смеел да играе навън с други деца, странял от непознати. Нощем често сънувал кошмари.

Продължавал да си задава въпроси във връзка със случило се и не можел да си обясни, защо този възрастен човек го е ударил толкова силно, че да падне на земята. По повод горния инцидент била образувана пр.пр. № 20153/20г. по описа на СРП, ответникът бил задържан за 24 часа по ЗМВР, а с постановление от 17.08.2020г. производството било спряно, доколкото се установило, че се касае за осъществено деяние по чл. 131, ал. 1 НК, което се преследва с частна тъжба на пострадалия.

Ответникът Б. Н. К., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Сочи, ч е ищецът не е подал тъжба за твърдяното противоправно деяние, оспорва същото да е установено по надлежния ред, ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди, както и същите да се намират в причинна връзка с поведението на ответника. Действията на ответника се дължат на личен мотив, а именно защита на малолетния му син Д., тогава на пет години, който бил бутнат на земята от ищеца. Оспорва претенцията по размер като прекомерна.

3

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че на 18.06.2020г. в парк „Б.ова градина“, в близост до детска площадка „Слона“ ищецът бил ударен от ответника, във връзка с който инцидент била образувана пр.пр. № 20153/20г. по описа на СРП, производството по която с постановление от 17.08.2020 г. било спряно, доколкото се установило, че деянието е от частен характери и се преследва по тъжба на пострадалия. Приета е съдебно-медецинска експертиза/СМЕ/, от която се установява, че в резултат на претърпяна травма ищецът е получил увреждане в областта на лицевата зона на главата, изразяваща се в две морави кръвонасядания с размери 1/0,5 и 2/1 см., както и червеникаво охлузване с неправилна форма на горната устна. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания могат да бъдат получени в резултата на удар с човешки ръце. От експертизата се установява, че е реализиран медикобиологичният признак разстройство на здравето, неопасен за живота със срок на възстановяване не повече от 30 дни. Според вещото лице, през времето на възстановяване ищецът е търпял болка и страдание.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.А.М., Н.Т. П.а, И. П. С., З.Г.К. и обяснения на майката на ищеца Б. А. С..

От показанията на свидетелката М.А.М. се установява, че на детската площадка в Б.овата градина, мъж ударил шамар на дете. Описва мъжът като висок, с дълга, вързана, прошарена коса, къси панталони и тениска. Споделя, че е била близо до мястото на удара и с лице към случващото се. Посочва, че мъжът е отишъл до децата с крясъци и казал: „Ти защо ми удряш детето?“ или нещо от сорта и тогава ударил детето. Свидетелката сочи, че знае от нейния син, който е бил на детската площадка с нея, че детето на мъжа и удареното дете са се спречкали за играчка преди инцидента, но удар между двете деца не е видяла. Удареното дете ревяло силно, пищяло и се държало за бузата, тъй като от шамара детето паднало на земята. Свидетелката Н.Т. П.а твърди,че познава ищеца откакто се е родил, тъй като с баща му са приятели от 19 години. Познава го като много игриво и живо дете, енергично, любознателно, комуникативно. Общува с него често, заедно са всяка седмица или на разходки или на гости у тях. Свидетелката знае за инцидент, който е станал през лятото, като разбрала за инцидента по телефона. В един от своите разговори с таткото на Ф. разбрала, че те са били на детска площадка в 4

Б.овата градина, докато си е играл там, лице от мъжки пол е приближил към него и го е ударил. Видяла Ф. ден или два след инцидента. Телефонният разговор бил на същия ден на инцидента. Уикендът, след като разбрала по телефона за случилото се, времето било хубаво и имали уговорка да се видят в парка на разходка заради „Ковид“. В деня, в който трябвало да излязат на разходка, бащата на Ф. казал, че Ф. не иска да излиза от вкъщи и я поканил на гости. Отишла на гости и в този ден не излизали навън, Ф. бил доста уплашен и дистанциран, бил стресиран. Ф. не искал да ходи в Б.овата градина след инцидента. По-често се виждали в Южния парк след това. Споделя, че промяна у Ф. след инцидента я има до денднешен. Заявява, че е резервиран, подхожда предпазливо към хора, въпреки че нея познава от много години.

Има очевидна промяна в поведението, като промяната се изразява в това, че детето е малко по-дистанцирано, не се доверява лесно, не се отпуска в разговора. Според свидетелката си личи, че изпитва стрес, че е уплашен. И сега Ф. не играе с деца, не се сближава толкова лесно. Свидетелят И. П. С., баща на ищеца сочи, че през лятото на 2020 г. бил в Б.овата градина със своя син, който играел на детската площадка със слончето. Не е бил свидетел на конфликта му с друго дете. Видял, че възрастен мъж да се насочва към сина му, който го ударил буквално пред него. Миришел силно на алкохол. Синът му бил уплашен, разстроен, устата му била в кръв. Отишъл към мъжа да му потърси обяснение за удара над детето му, но не го е удрял. След инцидента, майката на другото дете застанало между двамата и през цялото време повтаряла, че тя е виновна, а „тоя не е добре“. Детето дошло при тях след инцидента, били го изплатили да се извини. Синът му бил уплашен, ревящ.

Свидетелката З.Г.К., съпуга на ответника, твърди,че на 18.06.2020 г. между 16.00 часа-17.00 часа със съпруга си Б. К. и своето дете били на разходка в Б.овата градина. Седели, пиели бира, а детето играело в градинката до слончетата и костенурките. Друго дете започнало да го блъска и да проявява агресия към нейното. Другото дете хванало за врата нейното, започнало да го блъска към земята и тя изпратила съпруга си, защото „нещата вече ескалират“. Бащата на това дете връхлетял и забил юмрук в очите и носа на нейния съпруг, започнал да го псува. Била извикана полиция, дошла и линейка. Съпругът й бил арестуван. Децата били стресирани, двете деца плачели. Бащата на удареното дете удрял съпруга й, блъскал го, псувал го.

Въззивната инстанция кредитира показанията на тези свидетели, освен тези на 5 свидетелката З.К., отчитайки факта, че същата се явява съпруга на ответника, поради което е заинтересована, а и защото нейните показания съществено се различават от показанията на останалите свидетели.

От правна страна:

Относно иска по чл.45, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.