Решение № 1008 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17020/2023
- Вид
- Решение № 1008
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1008 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330117020 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК.
Ищецът Г. В. В. от с. Т. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 6 567, 87 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит № *************/******* г., което вземане е било удостоверено в Изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № *****/*****г. по описа на Районен съд – А. и предмет на висящо изп. дело № ******/******г. по описа на *************************************************** , по изложените в исковата молба съображения. Претендират разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, оспорва иска като недопустим и моли съдът да прекрати прозводството по делото, а – ако съдът приеме, че искът е допустим, заявява, че признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, но да му присъди направените разноски за производството по делото с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че действително между „Прокредит Банк България“ ЕАД – като Кредитор, и ищеца и лицето В. П. Г. – като ************************, е бил сключен Договор за банков кредит № *************/*********** г., за задълженията по 1 който в полза на Кредитора е бил издаден Изпълнителен лист по частно гр. дело № ****/*****г. по описа на Районен съд – А., а за събирането им е било образувано изп. дело № ****/******г. по описа на *********************************************, прехвърлено по искане на ************ на **************************, при която е било образувано под № *****/*****г., като впоследствие с Договор за цесия от ********** г. вземанията на ************ са били прехвърлени на ответното дружество и то е било конституирано като Взискател по изп. дело № *****/***** г. по описа на ******************************************** с Постановление от ********** г. – след която дата по това изп. дело не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия срещу ищеца по настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.
Предвид направеното от ответник признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се постанови решение при условията на признание на иска, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 262, 71 лева – платена ДТ за производството по делото, като доколкото ответникът не е направил искане по изпълнителното дело да бъдат заличени задълженията на ищеца – включително и в ЦКР, съдът намира, че с това той е дал повод за завеждане на делото, поради което независимо от признанието на иска в полза на ответното дружество не се полагат разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район «Витоша», кв. «Малинова долина», ул. “Рачо Петков - Казанджията” № 6 – Сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от ************** Р. И. М. – Т., със съдебен адрес: гр. ************, ул.
«***********************» № ***, ет.***, адв. Н. К.,
ЧЕ Г. В. В. , ЕГН
*******************, от с. Т., ул. «******» № *****, със съдебен адрес: гр. П., бул.
„******************“ № ****, ет.***, офис ***, адв. С. М.,, НЕ МУ ДЪЛЖИ НА сумата 6 567, 87 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит № ********************/*****************г., което вземане е било удостоверено в
Изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № ***/**** г. по описа на Районен съд – А. и предмет на висящо изп. дело
№
*****/**** г. по описа на
*************************************************.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. В. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото 2
В РАЗМЕР НА 262, 71 лева
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3