Решение № 260 от 08.07.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. гр.Велинград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210101344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.238 ГПК.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, от “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.

“Балша” № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител, със съдебен адрес: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, aп. 1, против Ф. М. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, ул. „****“ № 14, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1194.87 лв., от които: 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 410645 от 10.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда- 27.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 194.87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.11.2022г. - 06.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.10420123г., по гр.д. № 943, по описа РС Велинград.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 490 от 16.10.2023 г., по ч.гр.д. № 943, по описа ВРС за 2023 г., като в срока чл. 415, ал.1 ГПК постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен 1 между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № 410645 от 10.11.2022г., при условията на ЗПФУР, по силата на който на ответника е отпусната сумата в размер на 1000 лв.. Последната не изпълнила задължението си да върне заетата сума, като за периода 10.12.2022г. 06.10.2023г..Сочи се, че ищецът е обявил договора за предсрочно изискуем, за което уведомил ответницата на 08.09.2023г., на посочения от нея електронен адрес. Сочи се, че между страните е уговорена възнаградителна лихва във фиксиран размер, която не е погасна. Предвид изложеното се моли съдът да уважи исковата претенция. Претендират се разноски. Ангажирате се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Ф. М. Г. не депозира отговор.

Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, на ответницата, Ф.

М. Г. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала отговор, за нея не се явява процесуален представител в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК.

Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските

В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ размер на 426,90 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., и 76,90 лв. представляващи платена държавна такса, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев против Ф. М. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, ул. „****“ № 14 искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Ф. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Света Петка, общ.Велинград, ул.

„****“ № 14 ДЪЛЖИ НА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев сумата от общо 1194.87 лв., от които: 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 410645 от 10.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда- 27.09.2023 г. до окончателното й изплащане, а сумата от 194.87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.11.2022г. до 06.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.10420123г., по гр.д. № 943, по описа РС Велинград.

ОСЪЖДА Ф. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Света Петка, общ.Велинград, ул. „****“ № 14 ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 426,90 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца в исковото и заповедно производство.

Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3