Решение № 360 от 20.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Д.а

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000481 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕВРОТУР – Т ЕООД, ЕИК 131258284, гр.Етрополе, чрез адв.П. М. от САК срещу решение №41/09.06.2023г., постановено по т.дело №9/2023г. по описа на Окръжен съд –Шумен, с което е отхвърлена предявената от дружеството претенция срещу ответника П. Д. А., ЕГН **********, за осъждането му като солидарен длъжник по Договор за оперативен лизинг от 17.03.2008г. и съгласно чл.13, ал.3 от същия договор, сключен между „Евротур – Т“ЕООД и трето в настоящото производство лице „Драгоево“ЕООД, ЕИК 837066276, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, да заплати сумата 25 100 лева (двадесет и пет хиляди и сто лева), предявени като частичен иск от общо 294 286 лева, представляващи част от необходимите ремонтни разходи за привеждане на процесната лизингова вещ - роторна трошачка „Макрум 4098“ - в нормално експлоатационно състояние, съобразно функционалното й предназначение, както и за набавяне на липсващите, невърнати части и елементи, като погасен по давност както и отхвърлен предявен в евентуалност иск за осъждане на ответника П. Д. А., да заплати сумата 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, предявени като частичен иск от общо 294 286 лв., представляващи необходими ремонтни разходи за привеждане на процесната лизингова вещ - роторна трошачка „Макрум 4098“ , в нормално

1 експлоатационно състояние, за набавяне на липсващи, невърнати части и елементи, представляващи причинени на ищеца имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от противоправно и виновно поведение на ответника П. А., като недоказан.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и вместо това предявеният иск да бъде уважен изцяло ведно с присъждане на сторените разноски.

Страната прави оплакване срещу приетото от съда погасяване на предявения главен иск с изтичане на повече от пет години, считано от 09.03.2015г. /предаване частите от лизинговата вещ и установяване дефектите по тях/ до подаване на исковата молба на 18.08.2021г. Счел е, че воденото между страните арб.дело №143/2015г. на АС при БТПП, не представлява процес, който спира или прекъсва давността съгласно чл.115, б.ж ЗЗД.

Твърди се, че по делото не е установено предаване на исковата молба от ищеца на куриер, от който момент следва да се счита предявен иска, поради което и изводът за погасяване на претенцията по давност към 18.08.21г., не почива на събраните доказателства. Не се споделя констатацията на съда за началната дата, от която тече погасителна давност – 09.03.2015г., като се твърди, че съставеният на тази дата протокол единствено удостоверява факта на връщане от Драгоево ЕООД на Евротур Т ООД, описаните части от трошачната машина Макрум 4098. Въззивникът твърди, че изискуемостта на вземането на ищеца по делото е възникнала не от този момент, а от постановяване на решението по арб.дело №143/2015г. на АС при БТПП, т.е. от 03.09.2019г. Поддържа довод, че до определяне на вземането на ищеца по размер /с арбитражното решение/, давност не би могла да тече.

На следващо място се твърди, че съдът е допуснал смесване на основанията за спиране на давността по чл.115, б.ж ЗЗД с тези за прекъсването й съгласно чл.116, б.б ЗЗД. Твърди се, че давността е спряла да тече по време на воденото арбитражно производство, считано от подаване на молбата за неговото образуване на 22.05.2015г. до постановяване на съдебния акт на 03.09.2019г. Поради това, към 18.08.2021г. петгодишната погасителна давност не е изтекла и този правен извод на съда е неправилен. На самостоятелно основание се твърди, че давността е спирала да тече в срока след постановяване на арбитражното решение и поради това, че ищецът е образувал изпълнително производство, по което са извършвани конкретни изпълнителни способи съгласно ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС. Твърдят се и основания за прекъсване на давността съгласно чл.116, б.б и б.в вр.чл.117, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че по образуваното въз основа на изпълнителен лист по арб.решение, изп.дело №866/2019г. на ЧСИ Даниела Златева, рег.№876, ШОС, са провеждани принудителни изпълнителни действия, последните от които в периода 2019 – 2021г. Във връзка с тези си твърдения и доводи страната посочва номерата на образуваните за вземането изпълнителни 2 производства – първоначално пред ЧСИ Д.Златева, а след това като: изп.дело №196/2021г. на ДСИ при РС – Търговище, изп.дело №56/2021г. на ЧСИ Петя Иванова, рег.№883 в КЧСИ и понастоящем изп.дело №618/2021г. на същия ЧСИ. Въззивникът поддържа генерален довод, че всяко предприето действие за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя прекъсва давността и по време на изп.производство давност не тече /цитира актуална и по-стара съдебна практика/.

По отношение на предявения в евентуалност деликтен иск въззивникът твърди, че изложените от съда мотиви по същество са противоречиви и не съответстват на установените по делото факти. Твърди се, че страната е посочила правопораждащите факти спрямо иска както и уточнила размера на претенцията си. Конкретизирал е, че сумата представлява стойността на ремонтните разходи за привеждане на върнатите похабени и амортизирани части от роторната трошачна машина, в експлоатационна годност, респ. стойността за закупуване и подмяната им с нови при невъзможен ремонт.

Поддържа, че върнатите с протокола от 09.03.2015г. части от машината са напълно непригодни за работата й като вина за това носи ответникът П. А. в качеството му на материално отговорно длъжностно лице. Твърди се, че вредите са проявление именно на грубото и небрежно отношение на А. към лизинговото имущество в процеса на експлоатация, опазване и връщане на лизингодателя, като поведението му се изразява в бездействие спрямо вещта и нейните детайли. Твърди се, че в процеса са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

С жалбата не са правят нови доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна П. Д.

А., чрез адв.К.Р. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Оспорва се представителната власт на адв.М. във въззивното производство. Твърди се, че изложените в жалбата доводи и трактовки относно действията по спиране и прекъсване на давността, са неоснователни. На първо място се твърди, че цитираното от въззивника арбитражно решение на АС на БТПП е било отменено с влязло в сила решение по т.дело №783/2020г. на Първо т.о. на ВКС, поради което ефектът на спиране/прекъсване/ на давността както в исковото производство, така и по провежданите изпълнителни действия въз основа на отмененото изпълнително основание, са отпаднали, т.е. погасителната давност не се счита прекъсната след отмяната на акта, който е послужил като изпълнително основание. Всички изпълнителни действия по образуваните изп.дела са били заличени. На следващо място се твърди, че поради извършена от ищеца цесия на процесното вземане в полза на трето лице, в хода на процеса /пред РС/, ищецът няма материален интерес от воденото производство – същият се е удовлетворил с цената срещу цедираното вземане. Уважаване на иска за ангажиране солидарната отговорност спрямо П. А., би довело да неоснователното обогатяване на ищеца.

3

На следващо място се твърди, че евентуалният иск по чл.45 ЗЗД не е доказан в нито една от предпоставките си. Твърди се, че ищецът не е установил предаване на вещите на П. А. като материално-отговорно лице по смисъла на чл.13 от договора за лизинг; че съгласно протокол от 09.03.2015г., страни са Евротур Т ЕООД и Драгоево ЕООД. Въз основа на този протокол, ищецът се е сдобил със средства, необходими за отстраняване недостатъците по приетите от него вещи, поради което страната прави довод, че е налице хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД – кредиторът е приел нещо друго вместо дължимото. Това ново съглашение, сключено между двете търговски дружества /по което П. А. не е страна/ сочи, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана както на договорно, така и на деликтно основание; че за ищеца не съществува материален и процесуален интерес спрямо П. А., поради което исковете му срещу него са неоснователни. Не на последно място страната твърди, че по делото са събрани доказателства /вкл. СТЕ/, че още към 2007г. машината е била силно амортизирана /с равностойност на вторична суровина/, не е налице остатъчна стойност като полезен за експлоатация актив, а освен това ищецът е приел върнатите му части от Драгоево ЕООД, които към днешна дата са на значителна стойност. Твърди се и преклудиране на възможността на ищеца за търсене недостатъци на върнатите заместими вещи /арг. от правилата при продажбата чл.193 и сл.

ЗЗД/

Въз основа на изложеното страната претендира потвърждаване на решението изцяло, а в случай на извод за неговата неправилност – исковете отново да бъдат отхвърлени поради това, че са недоказани, заведени след „даване вместо изпълнение“ от трето за процеса лице, след преклудиране на възможността за отговорността за недостатъци за върнатите заместими вещи и след погасяване по давност на претенцията, основана на договора, а освен това при липса на причинно-следствена връзка на непозволеното увреждане с конкретно поведение и действия от страна на ответника П. А.. Съдът следва да отчете отпадане интереса от иска, тъй като ищецът вече е бил удовлетворен чрез получената по договора за цесия цена срещу прехвърленото вземане.

В съдебно заседание пред въззивния съд ЕВРОТУР Т ЕООД не се представлява от пълномощника си по делото, но същият депозира молба чрез адв.М. за поддържане на жалбата на изложените основания. Претендират се и сторените в производството пред двете инстанции разноски.

Насрещната страна П. Д. А., отново с писмена молба, докладвана в открито заседание, поддържа отговора и становището си за недоказаност и неоснователност на исковете. Претендира сторените разноски и прилага доказателства за извършването им.

За да се произнесе по жалбата, въззивният съд констатира, е производството е било образувано по искова молба на ЕВРОТУР Т ЕООД, с която са били предявени срещу П. Д. А., в качеството му на солидарен 4 длъжник по договор за оперативен лизинг от 17.03.2008г., иск за осъждането му да заплати сумата от 25 100 лева от общо 294 286 лева /след извършено увеличение на иска/, на основание чл.13, ал.3 от договора, представляващи част от необходимите ремонтни разходи за привеждане на върната лизингова вещ –роторна трошачка Макрум 4098 в експлоатационно състояние съобразно нейното функционално предназначение както и за набавяне на липсващи и невърнати части и елементи от същата машина, а евентуално заплащане на същата сума, представляваща причинените на дружеството вреди от противоправното поведение на ответника в качеството му на управител на дружеството лизингополучател.

Ищецът твърди, че по силата на договора за лизинг предоставил на „Драгоево“ЕООД, за срок до 31.12.2008г., за временно и възмездно ползване, роторна трошачка, тип Макрум 4098, ведно с принадлежности, описани в Приложение №2 към договора. Лизинговото имущество било предадено на „Драгоево“ ЕООД с приемо-предавателни протоколи от 19-ти и 25-ти март 2008г. Лизинговата цена била 256 000 лв. или 307 200 лв. с ДДС и следвало да бъде изплатена на вноски по установен план. Първата вноска от 80 000 лв.

(без ДДС), следвало да бъде изплатена в седмодневен срок от подписване на договора, а останалата сума - на осем равни вноски от по 22 000 лв. без ДДС, платими на 28-мо число от месеца с начало месец април 2008г. Твърди се забава на всички погасителни вноски. На основание чл.27, ал.1 от договора лизингополучателя дължал и неустойки, които също отказвал да заплаща.