Решение № 6023 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6023 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110155595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – първа фаза по допускане на делбата.

Образувано по предявен от В. С. А.- Ю. срещу Н. Н. И. иск за делба на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 51 (петдесет и едно), находящ се в гр...., със застроена площ от 50,65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.09.2023 г., при съседи: на същия етаж- обекти с идентификатори *** и ***, под обекта- обект с идентификатор ***, над обекта- няма, заедно с принадлежащото му избено помещение № 51 с площ от 3,20 кв.м. и 1,696 % ид.ч. от общите части на сградата.

В исковата молба ищцата твърди, че апартаментът е придобит на 26.06.2008 г., по време на брака й с ответника Н. Н. И. /сключен на 13.05.2006 г. и прекратен на 25.07.2014 г./, на възмездно правно основание- с нотариален акт за покупко-продажба № 157 от 26.06.2008 г. Поради това апартаментът е бил съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака им през 2014 г. е съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти. Поради това се претендира за неговата съдебна делба при равни квоти за страните и за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК- за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна сума от 189 лв. за ползването на притежаваната от ищцата идеална част от имота за периода от деня на 1 получаването на нотариалната покана /31.08.2023 г./ до деня на ликвидиране на съсобствеността.

Особеният представител на ответника Н. Н. И. оспорва иска за делба и искането за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК. Прави възражение за придобиване на процесния апартамент по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните и от представеното удостоверение за граждански брак от 13.05.2006 г. и бракоразводно решение от 18.06.2014 г. по гр.д.№ 13773 от 2013 г. на Софийския районен съд, 89 състав безспорно се установява, че страните са били в брак в периода от 13.05.2006 г. до 25.07.2014 г. Видно от представения нотариален акт № 157, том I, рег.№ 5128 по дело № 153 от 26.06.2008 г. е, че на 26.06.2008 г. Н. Н. И. е закупил процесния апартамент от баща си Никола И. Йосифов за сумата 16 350 лв. В нотариалния акт е посочено изрично, че продажната цена е получена от продавача „напълно от купувача преди подписването на нотариалния акт“. Видно от платежни нареждания от 17.08.2007 г. В. С. А. е превела по сметка на Никола И. Йосифов сумата 2 388,57 лв., представляваща данъчна оценка на общинско жилище, 477,67 лв., представляващо местен данък и 573,20 лв., представляваща режийни разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Доколкото процесният апартамент е бил придобит на възмездно правно основание по време на брака на В. С. А.- Ю. и Н. Н. И., на основание чл.21, ал.1 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. /СК/ във връзка с пар.4 от ПЗР на СК той е станал тяхна съпружеска имуществена общност. Поради това след прекратяването на брака им апартаментът е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти.

Поради това делбата следва да се допусне между двамата съделители при равни квотипо 1/2 ид.ч. за всеки от тях.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за придобиване на апартамента по давност, поради следното: Ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не доказа да е установил владение върху съсобствения апартамент не е ангажирал никакви доказателства за това. От представеното от ищцата бракоразводно решение безспорно се установява, че след прекратяване на брака на 25.07.2014 г. ответникът е останал да живее в процесния апартамент като владелец на своята идеална част от апартамента и държател на притежаваната от ищцата част- тъй като по силата на бракоразводното решение, с което процесният апартамент като семейното жилище е предоставен за ползване на ответника, съгласно чл.57, ал.1 СК между бившите съпрузи са възникнали облигационни правоотношения по договор за наем. Ответникът не доказа след този момент да е преобърнал държането на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от апартамента във владение, чрез ясна и доведена 2 до знанието на ищцата демонстрация на намерението си да владее целия апартамент.

Доведените от ищцата свидетели Ч. П. и Перпарим Куле също не доказват такова преобръщане на държането във владение. Дори и да се приеме обаче, че считано от датата на прекратяване на брака до настоящия момент ответникът владее целия имот, то това негово владение не е довело до придобиване на апартамента на основание давностно владение, тъй като то не е продължило непрекъснато повече от 10 години, колкото съгласно чл.79, ал.1 ЗС е минималният необходим срок за придобиване по давност на недвижим имот при недобросъвестно владение: от 25.07.2014 г. /когато е била прекратена съпружеската имуществена общност между страните и е възникнала съсобственост между тях и до когато съгласно чл.115, б.“в“ ЗЗД давност между съпрузите не е текла/ до 10.10.2023 г. /когато е предявена исковата молба по настоящото дело за делба, с която на основание чл.84 ЗС във връзка с чл.116, а.“б“ ЗЗД давността е прекъсната/ не са изминали 10 години. Апартаментът не е придобит по давност и на основание чл.79, ал.2 ЗС /с владение в продължение на пократкия срок от пет години/, тъй като ответникът не е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС- не разполага с правно основание, годно да го направи собственик.

По искането за постановяване на привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдът приема следното: Съгласно чл.344 ал. 2 ГПК, в случай че всички съсобственици не използват съсобствения имот съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кой от съсобствениците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Касае се за привременна мярка с решението за допускане на делбата или по-късно във втората фаза на делбеното производство, при която законът изхожда отново както от общото правило на чл.30, ал.3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ "съразмерно с частта си", така и от чл.31, ал.1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение "и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им". В конкретния случай, предвид представеното бракоразводно решение от 18.06.2014 г. по гр.д.№ 13773 от 2013 г. на Софийския районен съд, 89 състав и показанията на свидетелите Ч. П. и Перпарим Куле, съдът приема за безспорно установено, че след развода процесният апартамент е бил предоставен за ползване на ответника Н.

Н. И., който продължава да го ползва и към настоящия момент. Поради това съдът намира, че следва да предостави ползването на съсобствения апартамент на ответника Н. И.. Съответно на това ответникът Н. Н. И. следва да бъде осъден да заплаща на ищцата В. А. ежемесечно сумата 189 евро /съответна на притежаваната от нея 1/2 ид.ч.

3 от апартамента 1/2 част от сумата 378,10 евро, колкото съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.В. М. е средната месечна наемна цена за ползването на този апартамент/.

Разноски в производството по делба не се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. С. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.... и Н. Н. И., ЕГН: ********** и с адрес: гр...., на следния недвижим имот:

Апартамент № 51 (петдесет и едно), находящ се в гр...., със застроена площ от 50,65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.09.2023 г., при съседи: на същия етаж- обекти с идентификатори *** и ***, под обекта- обект с идентификатор ***, над обекта- няма, заедно с принадлежащото му избено помещение № 51 с площ от 3,20 кв.м. и 1,696 % ид.ч. от общите части на сградата.

ПРИ КВОТИ: за В. С. А., с ЕГН: ********** - 1/2 ид.ч за Н. Н. И., ЕГН: ********** - 1/2 ид.ч.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на Н. Н. И.с горепосочения адрес ползването на апартамент № 51 (петдесет и едно), находящ се в гр...., със застроена площ от 50,65 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.09.2023 г., при съседи: на същия етаж- обекти с идентификатори *** и ***, под обекта- обект с идентификатор ***, над обекта- няма, заедно с принадлежащото му избено помещение № 51 с площ от 3,20 кв.м. и 1,696 % от общите части на сградата, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за 4 извършването на делбата по настоящото дело.

ОСЪЖДА Н. Н. И. с горепосочения адрес да заплаща на В. С. А. с горепосочения адрес, на основание чл.344 ал.2 от ГПК сумата от 189 евро /сто осемдесет и девет евро/ ежемесечно за ползване на нейната 1/2 идеална част от гореописания имот, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването на делбата по настоящото дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд, а в частта, с която са определени привременни мерки за ползване на имота - с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5