Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 492 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 589/2025
Вид
Решение № 492
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Валя Рушанова, Красимир Шекерджиев, Деница Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 123 · Наказателен кодекс
  • чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.148, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.197, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.354, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200589 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура- гр. София срещу присъда № 20 от 12.09.2024 г., постановена по ВНОХД № 329/2024 г., по описа на Апелативен съд- гр. София.

С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 16 от 15.11.2023 г., постановена по НОХД № 107/2023 г., по описа на Окръжен съд- гр. Видин, в осъдителната й част и подсъдимият Т. Д. П. е признат за невиновен в това, че на 13.07.2018 г., около 14,30 часа, в галерия 100 на подземен рудник, собственост на „****“ АД, находящ се в землището на село Кошава, общ. Видин, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологично развитие с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещия- чл.3, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), и в качеството си на длъжностно лице, заемащ по заместване позицията „Началник смяна, добивна промишленост, подземен участък“ е допуснал от незакрепено пространство да бъде извършено обрушване на горнището в галерия 100 с метален лост с дължина 2,5 метра и не е предприел действия по укрепването на горнището- чл. 35 от Правилника по безопасността на труда при разработване на рудните и нерудните находища по подземен начин (Правилника), като след обрушването е настъпило откъсване на скална маса, която се е стоварила върху С. И. Г. и му е причинила тежки увреждания по тялото несъвместими с живота- разкъсване на сърцето, белите дробове, гръбначния стълб, вследствие на което е настъпила смъртта му, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за спА.ването на пострадалия, като на основание чл. 304 от НПК 1 подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 35 от Правилника.

С въззивната присъда подсъдимият С. Р. Т. е признат за невиновен в това, че на 13.07.2018 г. около 14,30 часа в галерия 100 на подземен рудник, собственост на „****“ АД, находящ се в землището на село Кошава, общ. Видин, в качеството си на „Ръководител участък, добивна промишленост“ в „****“ АД поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологично развитие с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещия- чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ, като не е правил системни проверки за устойчивостта на скалите и мините изработки в нарушение на чл.234 от Правилника и е допуснал от незакрепено пространство да бъде извършено обрушване на горнището в галерия 100 с метален лост с дължина 2,5 метра и не е предприел действия по укрепването на горнището- чл. 35 от Правилника, като е настъпило откъсване на скална маса, която се е стоварила върху С. И. Г. и е причинила смъртта му, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 35 и чл. 234 от Правилника.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

С присъдата съдът е приел, че направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

В касационния протест се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

В протеста се поддържа, че въззивният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът погрешно е анализирал доказателствата, като е игнорирал тези, които са в полза на обвинението. Твърди се, че неправилно е била кредитирана повторната тройна съдебнотехническа експертиза за сметка на приетите преди това експертизи.

В подкрепа на това оплакване се сочи, че при изготвянето на експертизата са били определени вещи лица, за които е имало основание за отвод по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, защото те са участвали в изготвянето на предходни експертизи и в рамките на повторната експертиза са възпроизвели предходните си изводи.

Оспорват се и фактическите изводи на въззивната инстанция относно причините за срутването на тавана, като се твърди, че съдът е следвало да кредитира първоначално изготвената техническа експертиза, от заключението на която следва извод, че е било възможно да се установи промяна на здравината на скалната маса, ако са били извършени всички дължими проверки в процесния участък.

В протеста се поддържа и оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че пострадалият е извършвал процедура по „очукване“, а не „обрушване“, като не е отчел това, че таванът вече е бил компрометиран от предходно срутване на галерията и е следвало да бъдат извършени действия по неговото укрепване. Посочва се, че е имало предвидени технически способи за проверката на скалната маса, без да е имало необходимост работникът да се намира физически близо до проверяваната скална маса. Твърди се, че неправилно не е ценено заключението на първоначално назначената техническа експертиза, в което експертите са били категорични, че дейността по „очукване“ е трябвало да се извършва от здрав под и безопасно място, а такова място е имало на метри от мястото на инцидента.

С протеста се оспорва и изводът на съда за липса на причинно- следствена връзка 2 между очукването и внезапното самообрушване на тавана.

Като съществено процесуално нарушение се посочва игнорирането на свидетелските показания на П. Д., И. Ц., И. Й., П. К. и И. Я., които се различавали от обясненията на подсъдимите и се намирали в противоречие с тях.

В подкрепа на допуснатото нарушение на материалния закон се твърди, че неоснователно въззивният съд е приложил чл. 15 от НК, тъй като подсъдимите са могли и са били длъжни да предвидят, че всякакви необезопасени действия в компрометирания участък са могли да доведат до смъртта на пострадалия, защото подсъдимият П. не е укрепил участъка, а е пристъпил директно към неговото принудително обрушване, а подсъдимият Т. не е извършил преди инцидента изискуемите проверки на скалната маса в галерията.

На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като възпроизвежда оплакванията, отразени в него. Твърди, че въззивната инстанция е игнорирала свидетелските показания на свидетелите П. Д., И. Ц., И. Й., П. К. и И. Я., относно обстоятелството, че пострадалият е извършвал действия по закрепване на тавана от необезопасено пространство, както и неправилно не е ценила заключението на техническата експертиза, изготвена от вещите лица С. и С., без да изложи съображенията за това.

Акцентира върху оплакването, че въззивният съд неправилно е кредитирал повторната тройна експертиза, като не е отчел, че тя е изготвена от експерти, за които са били налице основания за отвод.

На тези основания моли да бъде уважен касационният протест.

Частният обвинител Л. Г., редовно призована, не се явява.

Защитникът на подсъдимия П., моли касационния протест да бъде оставен без уважение и излага подробни възражения срещу него. Поддържа, че правилно не е била кредитирана изготвената първоначална техническа експертиза, в която вещите лица са приели пострадалия за нискоквалифициран минен работник, като не са отчели, че той е имал квалификацията майстор- миньор. Поддържа, че в обвинителния акт не са разграничени операциите по „очукване“ и „обрушване“, като не е отчетено, че при обрушването се пристъпва към директното събаряне на тавана, а при очукването единствено се чука по тавана- обстоятелство, което се подкрепя от събрани свидетелски показания по делото.

Твърди, че дейността е била високо рискова и самият подсъдим е бил готов сам да я извърши, като от кредитираната от въззивния съд експертиза става ясно какви са причините за срутването. Моли да бъде възприет извода на въззивния съд, че същото е било непредвидимо. Поддържа, че няма никакви нарушения на установените правила и срутването е абсолютно случайно събитие. Предлага да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция и атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия С. Т., пледира, че отсъстват доводи в касационния протест, които да сочат за извършени процесуални нарушения и поддържа, че липсва причинна връзка между посочените като нарушени правила и описания в обвинението съставомерен резултат. Напълно подкрепя възприетото от въззивния съд, че събитието е нямало как да бъде предвидено и предотвратено, а неговият подзащитен не е извършил деянието, което е предмет на обвинителния акт.

Подсъдимият Т. П. поддържа становището на защитника си и моли да се остави в сила присъдата.

Подсъдимият С. Т. поддържа становището на защитника си и моли да се остави в сила присъдата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството 3 и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, отразено в касационния протест и неговото допълнение е за извършването на превратен и едностранчив доказателствен анализ от въззивния съд. Преди да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на настоящото производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би представлявала проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали допустимите и относимите доказателствени източници са ценени вярно, а възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени.

В рамките на очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивната инстанция не е допуснала съществени фактически или логически неточности, и правилно е установила релевантните за изхода на делото факти, като вярна е отграничила спорните от безспорните обстоятелства.

Правилно въззивният съд е установил, че подсъдимите са длъжностни лица, като и двамата са имали задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на безопасните и здравословни условия на труд в рудник „Кошава“. Вярно е прието, че подсъдимият Т. П. е изпълнявал от 12.07.2018 г. длъжността „Началник смяна, добивна промишленост подземен участък“, като е замествал св. П. К. в периода на 7- дневния му отпуск. Същото се отнася. и за подсъдимия С. Т., който от месец май 2017 г. е изпълнявал длъжността „Ръководител участък, добивна промишленост- подземни работници в подземен участък“, съгласно приложеното по делото допълнително споразумение № 84 от 02.05.2017 г. към трудовия му договор. Правилно е установено, че пострадалият С. Г. е притежавал необходимата квалификация за извършване на дейността по обезопасяване на минните галерии, като същият е имал нужните знания, умения и опит, за да може да извършва всякакви минни дейности, вкл. такава по крепене, управление и обезопасяване на горнищата в рудника.