Решение № 1387 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204067 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.

Д. Х.,ЕГН **********, с адрес в с. Равда, ул. „Апостол Войвода“ № 14, депозирана чрез процесуален представител- адв.Р.И. от ВАК против Наказателно постановление № № 22-0819-005635/02.11.2022г. издадено от Началник група в ОД МВР-Варна , Сектор ПП -Варна , с което са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП ; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че възз. не е извършил описаното в НП нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърди се , че в законодателството няма легално определение на понятието „дрифт“. Макар в жалбата да не се споменава за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се иска цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.И., която поддържа жалбата и моли за цялостна отмяна на НП. Претендира и за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за заплащането на което представя 1 доказателства.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к. Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. Д. Х., роден на 12.05.1997г., е правоспособен водач на МПС за категория „В” и „М“ от м.05.2015г. Той управлявал лек автомобил марка „БМВ 330 И“ с рег.№***.

От 2015г. до настоящия момент срещу Х. били издадени 18 наказателни постановления и 28 фиша за различни нарушения на ЗДвП.

На 14.10.2022 г., около 11:11 часа, възз. управлявал горепосочения автомобил в гр.

Варна, по ул.“Мир“. До кръстовището с ул.“Доктор Анастасия Железкова“ , по пътното платно пред „Майчин дом“, възз. чрез подаване на газ, завъртане на гуми и презавиване, преминал от крайна дясна лента в крайна лява, след което извършил маневра ляв завой. При тази маневра, задните гуми загубили сцепление и задницата на автомобила навлязла в насрещната лента, след което водачът изправил рязко волана и с това създал опасност за настъпване на ПТП.

В същото време свидетелите В. В. и Г. П., двамата служители на Сектор ПП-Варна били на работа, като изпълнявали служебните си задължения по контрол над пътното движение. Те се движели по улица „Мир“ посока центъра на града, когато забелязали действията на възз. Щом възприели движенията му, те решили да му извършат проверка. След като възз. извършил маневра ляв завой, служителите на реда го спрели за проверка. В хода на същата той не представил на проверяващите контролен талон към СУМПС.

При тези констатации св.В. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.

104б, т.2 от ЗДвП и чл.100, алл.1, т.1 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на автомобил използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки движения с превъртане на гуми и се поднася от крайна дясна лента в крайна лява лента- „дрифт“ , както и че не носи контролен талон към СУМПС.

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО 2 възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказания на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП . НП било връчено лично на жалбоподателя на 04.10.2024г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят В. и свидетеля по акта П. възприели действията на възз. и извършили проверка на същия.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите В. В. и Г. П.. Двамата служители на реда са случайни очевидци на фактите, които съобщават. За тях не бяха установени обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 15.10.2024г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор при ОД на МВР-Варн, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з832/03.02.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение 3 не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към отговорност за това, че използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП:

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП възз. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели- за дрифтиране , съгласно възведеното административно обвинение.

Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално определение на понятието „дрифт“. В буквален превод това понятие означава „плъзгане, пързаляне“. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време 4 на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание.

В случая от събраните пред настоящия съд гласни доказателства се установява с необходимата категоричност и по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели В. и П.. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Полицейските служители са категорични, че на датата и мястото посочено АУАН и НП, на кръстовището на ул.“Мир“ и ул.“Доктор Анастасия Железкова“ е извършвал действия довели до извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване , загуба на сцеплението на задните гуми автомобила, навлизане на същия в насрещната лента, с което е създадена опасност за настъпване на ПТП.. Именно това е мотивирало органите на реда да предприемат проверка, още повече , че действията му са станали достояние и на други граждани и водачи.

Настоящият съдебен състав счита, че използването на пътищата отворени за обществено ползване за демонстриране на маниер на управление на МПС, особено на мощен автомобил със задно предаване, с оглед изява и демонстрации на маниер на управление, не бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона.

Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили, в това число и от марката „БМВ“ умишлено "дрифтят" по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката санкция в твърд размер за подобно нарушение.

Ето защо , при наличието на безспорни и категорични доказателства за противоправно и умишлено поведение, субсумирано под нормата нал. 104б от ЗДвП и изразило се в демонстриране на маниер на управление на пътя, съставляващ дрифт, възз. следва да понесе и следващата му се санкция предвидена в чл. 175а, ал. 1, предложение трето ЗДвП. Не без значение е в случая е , че демонстрацията е извършена в светлата част на денонощието, на обяд, на оживен път в града.