Протокол № 545 от 09.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20225200100385 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът А. И. С. лично. За него се явява адв. В. редовно упълномощен.

Ответника А. Р. Т. лично и с адв. М. редовно упълномощен.

Явява се вещото лице д-р П. М..

Страните са редовно призовани.

Адв. В.: – Да се даде ход на делото.

Адв. М.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. В.: - Поддържам исковата молба. Относно възраженията на ответника уточняваме, че не твърдим претендирани пропуснати ползи.

Твърдим, че дискомфорта, който търпи ищеца и това, че не може да осъществява сам издръжката си и това е също част от неимуществените вреди. Във връзка с писменият отговор заявяваме, че от страна на ищеца липсват провокативни действия особено такива, които да се квалифицират като съпричинителски.

Адв. М.: - Поддържам отговора.

Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата 1 по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

Настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А. И. С., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул. „Стоян А.” № 67, против А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, бул. „Княгиня Мария-Луиза” № 110.

В ИМ са изложени твърдения, че следобедът на 07.05.2022 г. ищецът пазарувал в магазин „ЛИДЪЛ” в гр.Пазарджик. Пред касата зад него застанал непознат към онзи момент човек, установен впоследствие като ответника, който видимо нервничел и няколкократно направил на ищеца забележка, че се бавел и задържал клиентите на опашката. На излизане от магазина ищецът отишъл до автомобила си, за да остави покупките и да си тръгва. Тогава ответникът се приближил до него, въпреки че бил пеша и продължил да се заяжда. В един момент вербалната агресия от страна на ответника прераснала във физическа саморазправа и същият ударил ищеца няколко пъти с ръце, предимно в областта на главата и го изритал два пъти с крак. Твърди се, че при второто изритване ищецът усетил силна болка в областта на лявото коляно и се строполил на земята. Опитите му да стане били неуспешни. На помощ му се притекли непознати хора. Когато хората вдигнали ищеца, той видял, че левият му крак се полюшва като пречупен и въобще не можел да стъпи на него. Разбирайки станалото ответникът избягал и бил установен месец и половина по-късно.

Ищецът бил откаран в УМБАЛ „ПЪЛМЕД”ООД- клон МС „Здраве”, където се установило, че има счупване на горния край на тибията - костта била счупена на две. Бил опериран по спешност. С помощта на метални пластини счупения пищял бил фиксиран в правилно положение и имобилизиран. След операцията бил абсолютно неподвижен за няколко дни, а следващата седмица можел да става и ходи с помощта на патерици, единствено по физиологични нужди. Около месец не можел да излиза от къщи, като през това време за него се грижела неговата майка – Величка А.а С.а. За да може да спи, макар и малко и непълноценно, се налагало да пие обезболяващи лекарства. Твърди се, че и понастоящем се движел много трудно, единствено с помощта на патерици. От неправилното натоварване на долните крайници коленете и глезените му силно отекли.

Излага твърдения, че през периода 2016-2021 г. работел като таксиметров шофьор в гр.Лондон. След като се прибрал в България, работел 2 като шофьор на микробус към „Бояна Филм“, но без трудов договор, тъй като там работата не била постоянна, а сезонна и по-скоро през лятото. През м. октомври 2021 г. бил освободен с уговорката, че ще започне работа наново в началото на м.юли 2022 г. С оглед случилото се обаче това било практически невъзможно, а ищецът дори нямал представа дали изобщо ще може да работи като шофьор.

Твърди се, че в хода на образуваното по повод инцидента НОХД № 856/2022 г. по описа на PC-Пазарджик, ответникът бил осъден за това, че на 07.05.2022 г. в гр.Пазарджик нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак - престъпление по чл.129 НК. В хода на наказателното производство обаче ищецът не бил конституиран като граждански ищец.

Изложени са съображения, че в резултат на виновното поведение на ответника, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, продължили много дълго време. За месеци бил нарушен обичайния му начин на живот. Понастоящем се придвижвал с голямо усилие. Цялостната ситуация му повлияла доста стресиращо. Бил лишен от възможността да работи и да си осигурява доходите. Изпитвал срам, че на тези години се налагало майка му да се грижи за него. Твърди че, във връзка с лечението заплатил медицински консумативи и престой в болницата, съответно в размер 800 лв. и 64 лв.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.45 ЗЗД, да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат от извършено престъпление, в общ размер на 30 864 лв., от които на 30 000 лв. – неимуществени вреди и 864 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2022 г. - за неимуществените и 13.05.22 г. - за имуществените, до пълното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника А. Р. Т. е постъпил писмен отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г., в който се излагат съображения, че искът е допустим и частично основателен. Не се спори, че ответникът причинил описаното увреждане, но се уточнява, че това станало несъзнателно и след като същият бил провокиран от ищеца. Твърди, се, че до процесното увреждане се стигнало след като пострадалият стъпил на криво до тротоара.

3

Не се спори, и че ищецът е търпял болки и известно време бил неработоспособен, но се възразява, че претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди бил изключително завишен и несправедлив. Не се оспорва размера обезщетението за имуществените вреди.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника А. Р. Т. и чрез пълномощника му адв. И. М. (ПзАК), в който се доразвиват съображенията и доводите за частична основателност, но и за прекомерна завишеност на претенцията за неимуществени вреди, съдържащи се и в отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г.

Анализирани са приложените от ищеца писмени доказателства – протокол от о.с.з. от 24.06.2022 г., обвинителен акт и медицинска документация. Аргументирана е тезата, че в конкретния случай счупването на горния край на тибията е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от около четири месеца, в който ищецът е изпитвал болки.

Твърди се, че след този период обаче функцията на крака била възстановена напълно. Отделно, охлузванията на пострадалия отзвучали напълно за около два до четири дни, без да предизвикат значителни болки.

Поддържа се, че болките на ищеца са отзвучали напълно около два месеца след счупването, поради което в случая се дължало присъждане на обезщетение в минимален размер. Твърди се още, че лечението приключило без усложнения, а ищецът бил изписан от болничното заведение след престой от 6 дни, с подобрение, в добро общо състояние.

Възразява се по повод доводите на ищеца за пропуснатата възможност за упражняване на труд като шофьор, че ако бъде доказана, същата представлява пропусната полза, т.е. имуществена вреда, поради което е недопустимо смесването й с обезщетяването на неимуществените вреди.

Развиват се съображения в този смисъл и се цитира съдебна практика, като се твърди се, че след възстановяването си ищецът ще може да работи като шофьор.

Оспорват се твърденията, че след като бил ритнат в десния крак, ищецът усетил болки и счупване в левия си крак, което се установявало и от записите от охранителните камери на „ЛИДЛ“ откъм Горско стопанство[1]Пазарджик, приложени към досъдебното производство по повод 4 въпросния инцидент.

Поддържа се, че предявената претенция за неимуществените вреди е основателна единствено за размера от 5000 лв.

Не се оспорва искът за претендираните имуществените вреди. Не се спори, че в случая до конфликта се е стигнало след вербален спор между страните на опашката в магазин ЛИДЛ, който е продължил е на новия паркинг на магазина. Излагат се твърдени обаче, че след това ищецът е стоял на паркинга до автомобила, чакайки ответника да излезе, като го напсувал и първи е започнал да му нанася юмручни удари. Изтъква се, че ответника е хронично белодробно болен, с трайна инвалидност на дясна китка и пръсти на ръката, на 67 години с доста слабо телосложение, поради което било странно как е успял да причини описаните в ИМ телесни увреждания на ищеца.

Предвид на изложеното се твърди, че в конкретния случай и с оглед начина на причиняване на увреждането, справедливия размер на обезщетението би бил 5000 лв.

В днешното съдебно заседание пълномощника на ищеца изразява становище във връзка с депозирания от ответника отговор, че от негова страна не са извършени действия, които по своя характер да са провокативни и да са били основание за ответника да прояви агресивно поведение.

Уточнява се също така, че сочените като претърпени неимуществени вреди във връзка с невъзможността на ищца да упражнява професия - шофьор на таксиметрова кола в гр. Лондон са свързани единствено и само с преживения от него дискомфорт в тази връзка, а непредставляват основание за претендиране на имуществени вреди от пропуснати ползи.

Съобразно изложеното от ищеца съдът приема, че е сезиран с иск с правното основание разпоредбата на чл.45 ЗЗД за главния иск и чл.86, ал.1 ЗЗД за акцесорния иск за лихвата.

Указва на страните, че наведените от тях правопораждащи факти и обстоятелства, както и направените правопогасяващи възражения се нуждаят от доказване. Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички елементи от общия фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние (действие или бездействие); претърпяна вреда; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина, която на основание чл.45, ал. 2 от ЗЗД се 5 предполага до установяване на противното. Ответникът от своя страна, носи доказателствената тежест за установяване правопогасяващите факти, на които евентуално позовава възраженията си.

Приема за безспорно в процеса, че: на 07.05.2022 г. в гр.Пазарджик, ответникът бил нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак - престъпление по чл.129 НК, както и множество други охлузни рани.

С Определение № 475/29.09.2022 г. съдът е съобщил на страните проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.

Дава възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото.

Адв. В.: - Нямаме възражения по доклада.

Адв. М.: - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата:

Адв. В.: - Няма да сочим доказателства във връзка с възражението за причиняване. Ще се ползваме от тези на другата страна- разпита на свидетелите.

Адв. М.: - На този етап понеже не съм се запознал с материалите от наказателно производство моля, да ми се даде срок ако се допусне разпита на дежурната охранителка да посоча имената й. Също така настояваме записите от охранителните камери от 07.05.2022г. за времето от 12 ч. до 18 ч. Преди малко беше направено възражение от ищцовата страна, че ищецът не е извършвал действия, с които да е предизвикал моя клиент, т.е. няма данни за съпричиняване и със записите от охранителните камери целим да се докаже това. Именно ще изясняваме фактическата обстановка дали ищецът е извършвал действия по провокация на моя клиент и дали той също е ударил моя клиент. Тези обстоятелства могат да се изяснят със записите на охранителните камери и разпита на охранителката.

Адв. В.: - Ние изразихме становище по повод на гласните доказателства. Предоставям на съда относно искането за представяне на охранителните камери.