Решение № 11234 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11234 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20251110100435 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. К. Т. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от главница в размер на 3696,13 лева по договор за потребителски кредит №40007845749/04.02.2022г. ведно със законната лихва от 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането; договорно възнаграждение - 1119,33 лева, дължимо за периода от 25.07.2022г. до 04.08.2023г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 755,46 лева, дължима от 04.08.2023г. - дата на предсрочна изискуемост до 26.09.2024г.; разноски в размер на 121,42 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 65450/2024г. по описа на СРС, II ГО, 179 с-в.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №40007845749/04.02.2022г. за сумата от 4000 лева – главница, за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 41,00% и годишен процент на разходите от 49,32%. Ответницата била избрала да закупи и пакет от допълнителни услуги на обща стойност 4000 лева, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Кредитът бил усвоен както следва – 700 лева за погасяване на задължения към „А.Ф.“ ЕООД и 1000 по сметка на „Ф.Б.“ЕООД, 136,80 лв. по сметка на ЗК „У.Ж.“АД и 2136,20 лева – предоставени по банковата сметка на ответника. Ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил направен предсрочно изискуем на 04.08.2023г. Ответникът бил извършил плащания на три пълни вноски и една непълна, общо 1318,60 лева, които били отнесени съобразно приложеното към исковата молба извлечение от сметка за погасяване на главница, лихва и допълнителни услуги. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответницата А. К. Т. дава становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Заявява, че договорът да кредит е нищожен, поради неспазване на действителния размер на ГПР. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже: възникнало облигационно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по сключения договор. В тежест на ответника е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане или плащане в погашение на тези задължения.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №40007845749/04.02.2022г.

От съдържанието на представения Договор /л.18/ се установява, че е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., при срок 36 месеца, размер на погасителната вноска 191,79 лв., ГПР 49,32 %, ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума – 6903,63 лв. В Договора е посочено също, че при кандидатстването за кредит, клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга – „Фаст“ и „Флекси“ и застраховка живот “Защита на кредит” към “У.Ж.” АД. За така закупените услуги е уговорено възнаграждение, както следва: за услуга „Фаст“ -1400 лв., „Флекси“ – 2600 лв., застраховка живот “Защита на кредит” - 136,80 лв., като общият размер на вноските за погасяване на тези услуги без застрахователната премия /разсрочени и дължими наред с погасителните вноски по кредита/ е 302,90лв. В договора е посочен и общият размер на задължението /при включване на вноските за допълнителните услуги/ - 10903,63 лв.

По делото е представен и препис от съдебно решение №6247/21.04.2023г. по гр.д.

№26852/2022г. на СРС, 118 с-в, влязло в сила, с което клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, част от договора по настоящото дело, са прогласени за нищожни.

Съгласно твърденията на ищеца и на ответника, последният е извършвал плащания по процесния кредит, възлизащи в общ размер на 1318,60 лв.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. От представените по делото данни за постъпилите погасявания с дати: 28.02.22г., 16.04.22г., 25.04.22г., 10.05.22г., 04.07.22г., 29.07.22г., 24.08.22г., вещото лице е установило, че общата погасена сума е в размер на 1318,60 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим - предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. За действителността на договора за потребителски кредит, същият следва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Не се оспорва между страните, че помжеду им е налице сключен договор за потребителски кредит с На 18.03.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит №40007845749/04.02.2022г, с размер на кредита 40000 лв., срок за връщане 36 месеца, с фиксиран лихвен процент 41 %, при посочен ГПР 49.32 %, размер на вноската от 191,79 лв. и общо дължима сума по 2 кредита 6981,08 лв. (главница и възнаградителна лихва). В VІ от договора е посочено, че потребителят закупува допълнителни услуги – Фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита – при възнаграждение от 1400 лв., и Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план по кредита - при възнаграждение от 2600 лв. Възнагражденията стават изискуеми с подписване на договора за потребителски кредит, но се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски и се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по допълнителните услуги е в размер на 10903,63 лв., общ размер на вноската 302,90 лв.

Съгласно чл. 15 ОУ клиент, закупил допълнителна услуга Фаст получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит преди клиентите, които не са закупили такава услуга, като след одобрение сумата се нарежда до 24 часа след получаване на подписаните от клиента/солидарния длъжник договор за кредит и неговите приложения; т.нар. допълнителна услуга Флекси предвижда при определени в ОУ условия възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж.

Не се оспорва между страните, че ответницата е изплатила сумата в размер на 1318,60 лева.

По иска с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр чл. 422, ал. 1 ГПК.

СЪдът намира, че клаузата в процесния договор, с която е уговорена възнаградителна лихва в размер на 41 % годишно, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Съдът намира, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, но максималният размер на договорната лихва (била тя възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. В съдебната практика (решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., II ГО на ВКС, решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. , II ГО на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. , IV ГО на ВКС) се приема, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. В случая уговорената възнаградителна лихва надвишава четирикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие между престациите, които си дължат страните. Действително, възможно е по-неблагонадеждният финансов профил на един тип кредитополучатели да обуславя и по-висок риск вземането да не бъде издължено съобразно уговореното, което обосновава дължимото възнаграждение да бъде по-високо. От друга страна кредиторът, като търговец, извършващ по занятие дейност по отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване.

Неизпълнението от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената при отпускане на кредита оценка за финансовото състояние на потребителя. Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението, във вреда на потребителя, като е породила задължение в обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно задължение за плащането на такава по процесния договор за кредит не е възникнало. Само на това основание искът за заплащане на договорно възнаграждение е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

3

Независимо от това, съдът навира, че договора за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за кредит следва да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в ГПР не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора, разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.