Решение № 9 от 20.01.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 393/2024
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 20.01.2025
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Николай Иванов Кирков, Гергана Желязкова Кондова
Цитирани разпоредби
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 189, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 279, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Ямбол, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600393 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от подс. Р. Х. /R.H./ гражданка на Сирийска Арабска Република, чрез служебния и защитник - адв. В. Д. от ЯАК, против Присъда №******** г., постановена по НОХД №****** г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 03.09.2024 година в района на гранична пирамида №234 в землището на с.*****, обл.Ямбол влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и във връзка с чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъдена на ПЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и на „ГЛОБА“ в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимата Р. Х. /R.H./ наказание от ПЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК е постановено направените във фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски за преводач в размер на 30.00 /тридесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство - РД"ГП" - Елхово.
Постановената присъда се атакува с твърдения за неправилност, 1 незаконосъобразност и липса на мотиви, като постановена при несъобразяване със събраните и приетите доказателства и изложените от защитата съображения. Алтернативно се пледира, че наложените на подсъдимата наказания са несправедливи и в противоречие с разпоредбите на чл. 36 и другите текстове от общата част на НК. В тази връзка се твърди, че неправилно и в противоречие с материалния наказателен закон, ЕРС не е приложил по- благоприятната за дееца норма на чл. 55, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание въззивницата- сирийска гражданка, не се явява. Служебният и защитник - адв.В. Д. също не се явява, като вместо нея се явява адв. М. от ЯАК, редовно преупълномощен. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че отмяната на наложената глоба не представлява снизходителност, както е заявил в мотивите си ЕРС, а точно прилагане на закона с оглед особеностите на конкретния казус и посочения принцип за неизбежност на наказанието. Пледира се за уважаване на депозираната въззивна жалба като се приложи от въззивната инстанция разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, относима към конкретиката на разглеждания казус.
Представителят на ЯОП намира първоинстанционния съдебен акт за законосъобразен и обоснован, съобразен изцяло с константната практика на ЯОС и пледира за неговото потвърждаване.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в сР. по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна със следните аргументи:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ЯОС приема за установена фактическата обстановка, правилно възприета от първоинстанционния съд, както следва:
Подсъдимата Р. Х. /R.H./ е родена на ********** година в гр.Х., Сирийска Арабска Република и е гражданка на тази страна. От приобщените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК обяснения на подсъдимата Р.
Х., дадени в хода на БП в качеството на обвиняемо лице се установява, че същата преди 8 години заедно със семейството си, поради войната и несигурността в държавата си по произход, напуснала Сирия като всички заедно влезли нелегално в Република Турция и се установили в гр. А..
Подсъдимата Р. Х. заедно с мъжа
Бозан вземат решение да напуснат
Република Турция и да се придвижат до ФР Германия, за да се устроят и установят там трайно, т. к. живота в Турция станал труден, икономическото оцеляване на семейството било много затруднено, а отношението на местните към сирийските граждани се влошило значително. Предвид липсата 2 на надлежно разрешение да влязат на територията на страна от Европейския съюз, съпругът на подсъдимата се свързал с каналджия, с помощта на който първо той напуснал Република Турция и се придвижил нелегално до ФР Германия, след което същият се уговорил със същото лице срещу заплащане да преведе нелегално от Република Турция в Република България и по-точно до гр.София и съпругата му - подс. Р. Х. с двете деца на семейството им.
На 31.08.2024г. е събрана в гр.Истанбул група от 12 мигранти, сирийски граждани, състояща се от 6-ма мъже, 2 жени и 4-ри деца, между които са подсъдимата и двете деца, като групата е извозена с микробус от гр.Истанбул до местност в близост до турско-българската граница, където сирийските граждани са свалени от микробуса и продължават пеша през гористи местности, следвайки един водач /неустановен по делото/. След два дена групата от 12 лица стига до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Република Турция и Република България. Водачът обяснил на сирийските граждани от групата, че след като преодолеят съоръжението, ще се озоват на българска територия, като по указание на същия водач групата изчакала на място удобен за пресичане на границата момент.
На 03.09.2024г. около 00.20 часа, подсъдимата и спътниците преодолели съоръжението, изградено на границата между Турция и България, минавайки през отвор в същото в района на гранична пирамида №234, находяща се в землището на с.*****, обл.Ямбол. По този начин всички пресичат границата на страната ни и влизат нерегламентирано от Република Турция в Република България. Подсъдимата Х. и спътниците продължават движението си пешком към вътрешността на страната, но няколко минути след като преодолели възпрепятстващото съоръжение, групата е открита от гранични полицаи, между които е и разпитаният по делото в качеството на свидетел А.Г.Д. /на длъжност „мл.инспектор" в 04 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД"ГП"гр.Елхово/.
За времето от 21:00ч. на 02.09.2024г. до 09:00 часа на 03.09.2024г., свид. А.Д. бил нощна смяна, като бил назначен ГПН №304 заедно с двама служители на ФРОНТЕКС. Около 00:20 часа на 03.09.2024г. свид. Д. и колегите му от наряда установили нарушение на държавната граница, а именно: - прорез /отвор/ във възпрепятстващото съоръжение в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.*****, общ.Елхово, обл.Ямбол. При предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, свид.
Д. и колегите му от наряда ползвали служебно куче за откриване на следи във вътрешността на страната ни и след около 10 минути открили нарушителите на държавната граница, които отговаряли на рисковия профил за нелегален мигрант. Цялата група, състояща се от 6 мъже, 2 жени и 4 деца били без документи за самоличност, не говорели български език и се самоопределили за граждани на Сирия. За констатираното незаконно пресичане на държавната ни граница, по надлежния ред свид. Д. докладвал на ст.инспектор Г.В. и по негово разпореждане свидетеля и колегите му от наряда изчакали на място 3 пристигането на други техни колеги от ГПУ-Елхово, които задържали подсъдимата и спътниците и ги конвоирали до ПВНЗЛ на ГПУ-Елхово, за изясняване на случая.
Поради липса на документ за самоличност, самоличността на подс. Р. Х. е снета от разследващия орган, по нейни данни. Лицето се идентифицирало като Р. Х. /R.H./, родена на ********** година в гр.Х., Сирийска Арабска Република, гражданка на Сирийска Арабска Република, с адрес: гр.Х., Сирийска Арабска Република, с начално образование, безработна, омъжена. Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача пред разследващия орган при привличането и разпита като обвиняема в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприема и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност.
От представеното по делото от страна на участващия прокурор при РП-Ямбол писмо с рег.№ 1******* от 16.09.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ - Любимец, се установява, че подс. Р. Х. е изведена на 13.09.2024г. от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предадена на служител на РПЦ-Харманли -ДАБ-МС.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 240904005000372864 от 04.09.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подс. Р. Х. не е осъждана.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
След съвкупен анализ въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните гласни доказателства - от обясненията на подсъдимата, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, пр.11то, вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същата изрично е заявила, че се признава за виновна по предявеното й обвинение, от показанията на свидетеля А.Г.Д. - на длъжност „мл.инспектор" в 04 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД"ГП"гр.Елхово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото, прочетени и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по съответния процесуален ред. Всички доказателствата, правилно и обосновано кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват релевантните факти касателно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
4
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно изяснена фактическа обстановка, контролираният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимата Р. Х. /R.H./ е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, т. к. на 03.09.2024 година в района на гранична пирамида №234, в землището на с. *****, обл. Ямбол, е влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието си е осъществила първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол- несъмнено е извършила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, характеризиращи се като „влизане“ в страната. Безспорно е, че подсъдимата не е имала изискуемата се, предвид нейното сирийско гражданство и държавата, от която идва /Р. Турция/, виза за влизане в България/страна – членка на ЕС/, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминала през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. Р. Х. е задържана на територията на страната ни – на няколко метра от 234 гр.пирамида, находяща се в землището на с.*****, общ.Елхово, обл.Ямбол, след линията на държавната граница с Република Турция при движение като част от група към вътрешността на страната. При тези факти законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимата нелегално - без разрешение на граничните власти е „влязла” в страната ни, след като е преодоляла наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България /и в друга държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница и именно затова е преминала тайно, без знанието на властите през държавната ни граница.