Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 374 от 05.07.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 258/2024
Вид
Определение № 374
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Разград, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Определение № 177/ 11. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 314/ 24 г. на ИРС, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Л.

Р. М.. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е необходимо да се прилага договора за цесия в заповедното производство. Моли определението да бъде отменено и съда да се произнесе по същество на заявлението, като го уважи, така, както е предявено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Р. М. за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в общ размер на 3 198, 38 лева главница, 363, 32 лева договорна лихва, 779, 62 лева лихва забава по договор за кредит, сключен Л. Р. М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, вземанията по който впоследствие са прехвърлени на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:203670940 с Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.

В т. 12 от обстоятелствената част на заявлението се твърди, че задължението е възникнало по договор за кредит между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“, клон България, като задължението впоследствие е прехвърлено с договор за цесия на 1 заявителя.

С Разпореждане № 839/ 29. 05. 2024 г. съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отстраняване на нередовности по заявлението, а именно - да представи доказателства за твърдения договор за продажба и прехвърляне на вземанието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България към АСВ, както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД . В указания срок е постъпила молба от заявителя, в която излага доводи, че не е налице законово задължение за заявителя да представя договор за цесия и други документи в заповедното производство.

С обжалваното определение заявлението е отхвърлено, тъй като заявителят не е представил договора за цесия, на който се е позовал, съгл. изискванията на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за правилно.

Специалната разпоредба на чл.410 ал.3 ГПК поставя изискване към заявителя по вземане, произтичащо от потребителски договор, да приложи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съобразно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК, ако искането не отговаря на чл.410 ГПК, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. Ако това не бъде сторено, тогава заявлението се отхвърля.

В разглеждания случай заявеното от „АСВ“ЕАД вземане произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия между кредитора и заявителя. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт – договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит с общите му условия, така и договорът за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника. В съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя за представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането. След получаване на указанието заявителят не ги е представил, от което следва заявлението да бъде отхвърлено. По тези съображения, настоящият състав на съда приема, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177/ 11. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 314/ 24 г. на РС Исперих.

Определението не подлежи на обжалване .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3