Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 13.09.2021, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 526/2021
Вид
Решение № 88
Подписан
13.09.2021
В сила
05.10.2021
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Свиленград , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200526 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Издаден е Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4495921 на ОДМВР - Хасково, с който на ИЛ.

Г. К. с ЕГН ********** от гр.*********** , за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 100 лв.

В законния за това срок е постъпила жалба от наказаното лице,с която са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи ,за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,като се счита че липсвали както от обективна ,така и от субективна страна признаците на същото.Счита също така наложеното наказание за явно несправедливо.Поради изложените доводи ,моли съда да отмени обжалваният акт.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ИЛ. Г. К. , не се явява .От пълномощника му адв. Г. е постъпило писмено становище в което подържа жалбата по изложените в нея доводи,като моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

1

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО- Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 29.10.2020г. в 16,52 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 , представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -движение на товарен автомобил марка „Фолксваген Кадди", с регистрационен номер Х 0944 КС в гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500, бул.България /в ЕФ е посочен на път I-8 при км. 365.500 до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока за движение от гр.Любимец към метанстанция/,собственост на жалбоподателя ИЛ. Г. К. със скорост от 78 км./ч. – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. , съответно превишена стойност на скоростта 28км/ч ,респективно наказуема 25км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед влязла в сила от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед,приложена по АНПр.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Фишът е връчен на лицето на дата 14.05.2021г (, видно от справката за нарушител/водач), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която 2 се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В чл.10, ал.2 от Наредбата е предвидено, че протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата 29.10.2020г., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съобразен с част от изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 29.10.2020г., времето (16.00 часа до 17.40 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500, бул.България, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, както и въведено общо ограничение,което е заличено с коректор видимо ясно въпреки ,че е приложено ксерокопие на посочения протокол режима на измерване стационарен, номера на служебния автомобил, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите /в частност от една снимка/се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 0944 КС в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 78 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 28 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 25 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

3

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2020 година.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград/първоначално пред РС Хасково подадена по пощата жалба на 19.04.2021г./.

В кориците на делото е приложена Справка за нарушител/водач.

Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение,както и Протокол №10/20,справка за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от техническото средство, справка касателно собствеността на процесния автомобил.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от собственика на автомобила към датата на извършеното нарушение, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,като не става ясно дали същата е въведена за общото ограничение предвидено в чл.21,ал.1 от ЗДвП ,или такова с пътен знак В26,съгласно чл.21,ал.2 от ЗДвП ,доколкото от протокола се установява,че е въведено ограничение с пътен знак В26 от 50км/час ,както и че важи общото ограничение ,което е заличено с коректор видимо ясно въпреки ,че е приложено ксерокопие на посочения протокол . От друга страна остава неясно и относно мястото на констатираното нарушение,доколкото в Протокола издаден съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра 4 на вътрешните работи,за мястото за контрол, където е използвана системата е посочено – гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500, бул.България ,а в обжалвания ЕФ мястото за контрол е посочен на п ъ т I-8 при км.365.500 до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока за движение от гр.Любимец към метанстанция , което нарушение според настоящият съдебен състав е съществено,доколкото не може да се установи точното място на контрол ,а от там и дали за контролирания участък от пътя е важало общото правило , въведено в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,или това по ал.2 на чл.21 .

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО-водач –връчено на 14.05.2021г. и датата на постъпване на жалбата до съда от 20.05.2021г., поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по КАНД №1064/2020г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД №524/2020г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.