Определение № 503 от 16.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Стара Загора, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500025 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 279 и чл.248 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и чл.1- 9 от ЗДДС.

Делото е образувано по частна жалба № 35128/05.12.2024 г. на пълнолетния български гражданин Н. М. Н. от гр.С.З. против постановеното в з.з. Определение № 3370/02.12.2024г. по приключеното гр.д.№ 3471/2023г. по описа на РС- С.З., с което е отхвърлена молбата Н. М. Н., чрез адв. А. З. Д. от САК от 30.07.2024г. за изменение в частта за разноските на постановеното по съществото на спора по делото първоинстанционно Решение № 708/29.07.2024г.Частният жалбоподател счита, че обжалваното Определение е неправилно и незаконосъобразно, като моли въззивния съд то да бъде изцяло отменено, като се постанови ново изцяло позитивно за него, със законните последици.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, материалите от първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални национални и международни правни норми, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по Искова молба от Н. М. Н. от гр.С.З. чрез пълномощника му - адв.А. З. Д. от АК- С. срещу ответника „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С. с предявен иск по чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД. С Решение № 708/29.07.2024г., постановено по гр.д.№ 3471/2023г. по описа на РС- С.З., съдът изцяло е уважил предявения иск, като е осъдил ответника „Ф.Б.“ ЕООД да заплати на адв. А. Д. сумата от 496, 20 лв. за адвокатско възнаграждение за оказано по делото безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на ищеца Н. М. Н..

В срока за обжалване на решението е постъпила писмена Молба вх.№ 21667/30.07.2024г. от Н. М. Н. чрез адв.А. З. Д. от САК по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като считат, че 1 върху така определеното възнаграждение следва да бъде начислен и дължимия се по закон 20 % ДДС. С обжалваното Определение № 3370/12.2024г. първоинстанционният РС - С.З. е отхвърлил молбата от 30.07.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 708/29.07.2024г. по гр.д.№ 3471/2023г. по описа на РС - С.З. със съответните аргументи.

При така установените безспорни факти и обстоятелства въззивният съд направи следните правни констатации и изводи :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК определя, че при уважаване на иска, заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника, ако това е поискано. Същевременно нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал.1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл.38, ал.2 от ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката конкретна правна работа. Въпреки, че чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно вътрешната за гилдията Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС - С. за възнагражденията за адвокатска работа, настоящият съдебен състав приема, а това се приема и в съдебната практика на съдилищата въобще, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчитат и фактическата и правна сложност на делото, както и конкретната извършената от адвоката фактическа и правна работа по делото.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения е постановено и Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C438/22г., с което е прието, че чл.101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл.4 § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено и, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, 2 включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички национални съдилища в Република България по силата на чл.633 от българския ГПК. Поради което горецитираното следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав като се приеме, че предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като най- общ ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение. Водещи при фактическата и правната преценка налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова в по- ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно Решение № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- С., за да прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Отделно от това, на основание § 2а от ДР на НМРАВ към възнаграждението следва да бъде добавен и съответния общ 20 % ДДС, доколкото според цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС субекти- адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от цялото дължимо им парично възнаграждение. Следва да се прибавят съответно 20 % ДДС, включително и в процесния казус, тъй като при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., такъв действително се дължи, независимо, че първичния източник на тези средства с включен 20 % ДДС е бюджетът на съответния съд.

В подкрепа на този извод са и поредица съдебни аактове по идентични казусинапример Определение № 50093/11.05.2023г. по т.д.№ 1638/2021 г. на II ТО на ВКС, Определение № 50088/10.05.2023г. по т.д.№ 1445/2021г. на II ТО на ВКС и много други подобни. По делото не е спорно също така и, че пълномощникът на молителя /ищец/ адв.А. З. Д. от АК - С. е бил своевременно и надлежно регистриран по ЗДДС субект. Поради гореизложените фактически и правни съображения, към определеното адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и дължимите общи 20% ДДС. В конкретния случай, отчитайки всички обстоятелства, настоящият състав намира, че към присъдената от РС- С.З. сума от 496, 20 лв. без ДДС следва да се прибави и 20% ДДС, като с него дължимата сума се равнява на общо 595, 44 лв. с включен общ 20 % ДДС.

Горните мотиви обуславят основателността на сезиралата въззивния съд частна жалба, поради което обжалваното Определение на РС - С.З. следва да бъде отменено изцяло, като се присъди в полза на адв.А. З. Д. от САК сумата от общо 595, 44 лв. с ДДС, представляваща още 20% ДДС към присъдената от 3 първоинстанционното решение сума от 496, 20 лв. без ДДС.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.274- 279 и чл.248 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и чл.1- 9 от ЗДДС, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я изцяло Определение № 3370/02.12.2024г. по гр.д.№ 3471/2023г. по описа на РС - С.З., с което е отхвърлена молбата Н. М. Н., чрез адв. А. З. Д. от САК от 30.07.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 708/29.07.2024г. по същото дело, като ПОСТАНОВИ:

ОС Ъ Ж Д А „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., р-н „**********, бул.„********** да заплати на адв. А. З.

Д. от САК сумата от още 99,24 лв. /деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ за 20 % ДДС, представляваща част от разноските за адвокатско възнаграждение по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4