Решение № 404 от 13.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пазарджик, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201046 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Х. М. от гр.Кърджали в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Т.“ ЕООД- с.Растник, обл.Кърджали ЕИК ***, против Електронен фиш Серия Г, № 0044291, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на „Т.“ ЕООД, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесния ЕФ. Жалбоподателят твърди, че липсва описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена имуществената санкция. Намира, че по този начин е ограничена възможността на нарушителя да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Претендира сторените деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на директора- гл.юрисконсулт Красимира Пенова, с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, 1 а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се претендира присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш Серия Г, № 0044291, издаден от ОД на МВРПазарджик, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, на жалбоподателя „Т.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че на 19.09.2020г., в 15:13 часа, в обл.Пазарджик, А-1 /АМ Тракия/ км.81 с посока към гр.Пловдив, било заснето с АТСС TWIN CAM с №SD2D0027 движение на лек автомобил „Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ" с рег.№ ***, собственост на търговско дружество „Т.“ ЕООД, което не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, регистрирано на територията на РБългария и неспряно от движение.

ЕФ е връчен на представителя на дружеството жалбоподател на 06.07.2022г., а жалбата против него е подадена от активно легитимирано лице- управителят и представител на дружеството Т. Х. М., на 19.07.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на описание на извършеното административно нарушение, предмет на обжалвания електронен фиш. Съдът обаче намира така направените възражения за неоснователни.

2

На първо място, в процесния ЕФ е дадено пълно и ясно описание на нарушението, чрез посочване на дата, час и място на извършването му, модел и рег.номер на МПС, заснето по време на движение от автоматизирано техническо средство, индивидуализирано също по модел и номер. Конкретно е посочен и собственикът на МПС, а също и обстоятелството че то е регистрирано в страната и не е спряно от движение, въпреки което за него не е сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на описание на нарушението. Действително, в ЕФ не е било изрично посочено, че е „заснето управление на МПС“ така, както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в обжалвания ЕФ е отразено, че нарушението е установено "по време на движение на МПС", което безспорно изпълва съдържанието на използвания от закона идентичен термин.

Отделно от това, в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на нарушението на Кодекса за застраховането, с направените релевантни привръзки, посочена е санкционната норма и наложената съгласно нея санкция. Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която "Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.". Използваната от административнонаказващия орган привръзка с чл.461 т.1 от КЗ касае задължителния характер на този вид застраховка.

В ЕФ е посочена и правилната санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическото лице „Т.“ ЕООД, налагайки му предвидената имуществена санкция в размер на 2000 лева. Без всякакво значение е кое конкретно физическо лице, е било водач на МПС на процесните дата, час и място, тъй като, в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира именно собственикът на МПС, в случая търговско дружество „Т.“ ЕООД.

С оглед на изложеното, може да се направи обоснован извод, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, 3 защита против ЕФ. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че липсва описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена имуществената санкция, е неоснователно.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че административното нарушение, предмет на обжалвания електронен фиш, е установено при спазване на нормативните изисквания, доколкото с постановяването на ТР №1/2014г. на ВАС беше призната възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения. В конкретния случай процесният ЕФ е издаден на основание чл.647 ал.3 КЗ за нарушение по чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 от КЗ , а именно: "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата". Така за този вид административно нарушение, установено по посочения начин, е въведен напълно самостоятелен и независим ред за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя, а именно чрез издаване на ЕФ на основание въведеното с чл.638 ал.4 КЗ изискване- да е установено управление със АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение, доколкото се касае за различна хипотеза от предвидените с разпоредбите на чл.638 ал.1 и ал.3 КЗ. Предвид изложеното, и доколкото в настоящия случай се касае за деяние, изпълващо признаците на диспозицията на чл.638 ал.4 КЗ, то единственият законосъобразен ред за реализиране на административно- наказателната орган на нарушителя е било издаването на ЕФ, съгласно нормата на чл.647 ал.3 КЗ, което е било надлежно сторено от АНО.

Както вече беше споменато, правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на 4 контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага". От съдържанието на текста на посочената норма става ясно, че относно реда и условията за издаване на ЕФ, законът препраща към ЗДвП. Тук следва да се посочи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложеното в ТР №1/2014г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т.65 от ДР на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира /когато то е мобилно- било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "застраховка"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира и в отсъствие на намеса на контролния орган, както е било 5 сторено в конкретния случай.

Видно от Удостоверение №18.02.5133 от 20.02.2018г., издадено от БИМ /л.9/, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5133 и преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол № 47-С-ИСИС/26.08.2020г. на БИМ /л.15/. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH CAM S1 с № 11743bb. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС, но и за установяване и заснемане на МПС без сключен договор за Задължителна застраховка "ГО". С процесното АТСС на 19.09.2020г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което е съставен от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-8697/21.09.2020г. /л.17/, съгласно чл.10 от Наредба №8121з532/2015г., приложима с оглед препращането от КЗ към ЗДвП.

Както се посочи по-горе, дружеството жалбоподател е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, видно от справка за собственост и регистрация на МПС /л.16/. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата процесното МПС е било без сключена и действаща Задължителна застраховка "ГО". Предвид изложеното, по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата и място процесното МПС, чиито собственик е дружеството жалбоподател, се е движело, респ. е било управлявано, без за него да има сключен и действащ договор за Задължителна застраховка "ГО". В този смисъл, правилно е била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, доколкото наложеното му административно наказание е в установения от закона вид и размер, съответен за субекта на нарушението, а именно имуществена санкция от 2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a23a8cd-5dd8-4973-96b6-c717e9c5924c