Решение № 325 от 24.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330112357 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г. Л. срещу Община Пловдив. Твърди се, че същата е собственик на „***“ с рег. № ***, който е закупила на лизинг на 15.09.2023г., а преди това била ползвател. Твърди се, че на *** г. около 16:00 часа посетила аптека на *** в ***, като паркирала автомобила до тротоара на зеленчуков базар срещу *** на същата улица. Когато се върнала след 10 минути, на предното стъкло се бил забил паднал клон и цялото обзорно стъкло пред дясната седалка било натрошено. Ищцата преживяла болки и страдания: уплаха, стрес, разтревоженост, главоболие повече от месец, нарушаване ритъма на живот, затруднение в придвижването, като това попречило на работата й като ***. Не могла да ползва автомобила си в продължение на 10 дни, като сторила допълнителни разходи на финансови средства във връзка с придвижването. Счита, че служителите на общината, отговарящи за озеленяването и поддържането му, са бездействали и по този начин са причинили имуществени и неимуществени вреди. Иска съдът да осъди Общината да плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 550 лв., съставляващи средна пазарна цена за наем на автомобил - за лишаването й от ползването на автомобила за 10 дни, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Оспорва се дали дървото е общинска собственост, дали е разположено на терен общинска собственост или в частен имот. Не било доказано каква е фактическата обстановка за твърдяното падане на дървото върху автомобила. Прави се 1 възражение за съпричиняване, като се сочи, че ищцата паркирала неправилно и допринесла за настъпването на вредите. Възразява за размера на имуществените вреди, както и по неимуществените, като твърди, че критерий не следва да бъде средният пазарен наем, тъй като ищцата би могла да се придвижва и по други начини, а не чрез наемане за временно ползване на автомобил.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Основателността им зависи от реализирането на фактически състав, включващ следните юридически факти: наличие на задължение на ответната община чрез свои служители/изпълнители да поддържа и обезопасява уличното озеленяване на процесното място, бездействие на общината чрез нейните служители по изпълнение на това задължение, изразяващо се в падане на клон на дърво, част от уличното озеленяване, върху автомобила на ищцата; причиняване на вреди на ищцата, изразяващи се в допълнителни разходи на финансови средства във връзка с лишаване от ползването на автомобила, както и претърпени болки и страдания, причинната връзка между причинените вреди и противоправното бездействие, вина на ответната община.

Установява се от Служебна справка на л.110 от делото, издадена от Отдел „Общинска имоти и разпореждане“, Дирекция „Общинска собственост“ при Община Пловдив, че поземленият имот, който трайно се използва за второстепенна улица – *** е публична общинска собственост. Установява се от представена информация от ОП „Паркове и градини“, гр. Пловдив, че декоративната дървесна растителност на *** е представена основно от вида „яворолистен чинар“ на възраст около 80-90 години. Поддръжката на дървесната растителност била възложена на 7 бригади за санитарни резитби, разпределени в 6-те административни района, като за *** нямало определено отговорно лице. (л.107 от делото). Съгласно информация от ОП „Паркове и градини“ на л.102 от делото, липсват документи за състоянието на дървесната растителност на *** срещу ***, като този адрес липсва в списъка с планирани резитби в район „Централен“ за периода 09.05.2023г. – 12.05.2023г. (л.102 и сл. от делото). Установява се от служебна бележка от Регионална дирекция „ПБЗН‘ – Пловдив, Първа районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“, че на ***г. в 16:10 ч. е получено съобщение за възникнало произшествие за отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил на *** *** в гр. Пловдив, при което са нанесени вреди на лек автомобил “***” с рег.

№ ***. Установява се от приложените договор за лизинг, Свидетелство за регистрация от 19.10.2020г.и от 15.09.2023г., както и Договор за прехвърляне на собственост от същата дата, че към датата на ПТП, ищцата ползвала процесното МПС в качеството си на лизингополучател, като придобила собствеността на 15.09.2023г.

Описаните писмени доказателства са обективни и кореспондират помежду си, поради което съдът ги приема за достоверни.

Установява се от показанията на свидетелката Д.М., че на ***г. на *** 2

*** паднал клон от дърво върху стъклото на колата на ищцата и то се счупило.

Дърветата там били стари чинари, от които многократно падали клони, като нейни колеги са алармирали Общината, за да има сеч и да се предотвратят такива инциденти. Времето било дъждовно. Показанията на свидетелката, освен че са безпристрастни, са логични – същата имала книжарница, точно срещу спрелия автомобил на ищцата, видяла клона, паднал на стъклото.

Свидетелката обясни къде се намирала и как чула шума от падащия клон. Ето защо съдът дава вяра на показанията й. Същите кореспондират и на информацията за дървесните видове на ***

От така установените факти, може да се направи извод, че са осъществени първите две предпоставки от фактическия състав на иска.

Установява се съгласно свидетелските показания и служебната бележка от пожарната служба, че дървото, от който паднал клон, било част от уличното озеленяване на ***. Тази улица била разположена в имот общинска собственост(съгласно останалите писмени доказателства, цитирани по-горе).

Общината отговоря за поддържането и обезопасяването на това озеленяване както като собственик на улицата, така и по силата на чл.3, ал.1 от НАРЕДБА на ОбС Пловдив за развитие, поддържане и опазване на зЕ.та система на Община Пловдив. Според цитираната разпоредба Община Пловдив чрез упълномощените за този вид дейност структури стопанисва, изгражда и поддържа зЕ.та система – за терените общинска собственост, а съгласно чл.2 от Наредбата, зЕ.та система включва и уличното озеленяване. Ето защо ответната община е имала задължение да подържа уличното озеленяване на ***, в което било включено и дървото, чийто клон паднал върху колата на ищцата.

Установява се също, че Общината не изпълнила това си задължение, като служителите/изпълнителите, на които били възложени организацията и фактическото извършване на поддръжката, бездействали. Това се установява, от една страна, от представените писмени доказателства, според които нямало отговорно лице за *** по повод възложената поддръжка на дървесната растителност чрез бригади за санитарни резитби, липсвала информация за състоянието на тази растителност и *** не била включена в плана за санитарни резитби. По този начин, лицата, на които била възложена организацията на дейността по поддръжка нито се информирали за състоянието на дървесната растителност, нито осигурили отговорник в този район, нито фактически на мястото била планирана резитба, въпреки отправените сигнали от граждани за наличие на стари чинари, чиито клони често падали. Бездействието се изразява и в конкретното му проявление на ***г., когато клонът на един такъв чинар паднал върху стъклото на автомобила на ищцата. Противоправността на бездействието се състои в това, че Общината е била длъжна да прояви активни действия по поддържане на уличното озеленяване, вкл. неговата безопасност.

Установява се и причинната връзка между бездействието на служителите на Общината, за което отговаря ответникът, и реализираното ПТП – а именно счупеното стъкло на процесното МПС. Категорично се установява от показанията на св. Максимова, че стъклото било счупено именно от паднал клон от дърво на ***. Заключението на САТЕ потвърждава този механизъм, както и причинната връзка между вредите по обзорното 3 стъкло и падането на клона. Въз основа изводите на Метеорологичната експертиза, съдът приема, че причинната връзка между противоправното бездействие и падането на клона, а от там и с причинените по МПС щети, не е прекъсната от метеорологичните условия. В последното открито заседание вещото лице посочи, че е възможно клоните да се счупят дори да са били здрави, но при по-силни природни явления. В тази връзка вещото лице посочва дъжд, от който да натежат клоните от напоените листа, вятър, който може да се усилва поради течението, което става на мястото или обратно, да не окаже такова влияние, ако според посоката му има предпазване от намиращите се наоколо сгради. Вещото лице сочи като фактор и гръмотевичните бури в този ден. Като цяло, обаче, вещото лице не е категорично дали само метеорологичните условия в този ден могат да доведат до счупване, ако дървото е съвсем здраво. В самото заключение се коментира справката от НИМХ на л.16, според която на ***г. в гр. Пловдив максималните пориви на вятъра са били до 2 м/сек., в периода 10:50ч. – 11:50 ч. имало гръмотевична дейност с прекъсвания, а в периода 10:50ч. – 20:40 ч. валяло с временни прекъсвания, като общо измереното количество валеж било 14 л/кв.м. Според заключението този обем валежи се счита за умерен и сам по себе си не би могъл да доведе до счупване на клони без други фактори – силен вятър, градушка, изсъхнали клони, продължителни интензивни валежи, валежи след дълга суша, а в съдебното заседание се добавя и гръмотевичната дейност. В случая не се установява наличие на градушки, интензивни продължителни валежи, нито валежи след дълга суша. Вятърът от 2м/сек. вещото лице окачествява като лек бриз, което не може да се приеме за силен вятър. Няма категорични сведения вятърът на мястото да е бил по-силен, тъй като липсват данни за посоката на вятъра и дали тя е довела до усилване на вятъра поради течение или отслабването му поради сградите наоколо. По отношение на гръмотевичната дейност същата е била в периода до 11:50ч., т.е. не се наблюдава такава около 16 ч., когато е настъпил инцидентът, съгласно служебната бележка от пожарната служба. Ето защо, макар по принцип да е възможно клоните да се счупят и само въз основа на лошото време, бидейки здрави, в настоящия случай не се установява такъв комплекс от метеорологични условия, който да доведе сам по себе си до счупване на здрави клони – валежите са били умерени, вятърът – лек бриз. От друга страна от свидетелските показания може да се направи извод, че е реализиран другият фактор от посочените от вещото лице – сухи, изсъхнали клони.

Свидетелката посочи, че се касае за стари чинари, от които многократно са падали клони. Поради изложеното съдът приеме, че метеорологичната обстановка може да е допринесла за счупване на старите сухи клони на дървото, но не може да се приеме за единствена причина за счупването. Ето защо е налице причинна връзка между бездействието на Общината да извърши санитарна резитба на мястото и падането на клона. Дали за това са спомогнали и метеорологичните условия е без значение за причинната връзка, доколкото първопричината е увреденото състояние на клоните. Установява се, че ако ответникът не беше бездействал и беше поддържал дървесната растителност, на дървото биха останали само здрави клони, които не биха се счупили при установените метеорологични условия от процесния ден.

Отделно от това, установените метеорологични условия нямат извънреден и необичаен за района характер, поради което при поддържане на уличното 4 озеленяване Общината е следвало да ги съобрази, така че да не се стига до падане на клони.

Вината, в смисъла на обективна отговорност, се предполага и не е оборена.