Решение № 5549 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5549 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100501903 по описа за 2022 година

С Решение № 20207916/05.11.2021 г. по гр. д. № 32797/2019 г., СРС, 36-с-в, АГЕНЦИЯ „П.И.“ е осъдена на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. Чл. 49 ЗЗД да заплати на „З.Д.Е.И. АД сумата от 3801,23 лв. – представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС „Мазда“ с рег.

№******* на 08.01.2018 г. при преминаване на автомобила през неотстранен протектор на гума от влекач на пътното платно на АМ „Тракия“, на около 15-ти километър в посока гр.

София – гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 10.06.2019 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 445,58 лева законна лихва за забава за периода 24.04.2018 г. – 10.06.2019 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от АГЕНЦИЯ „П.И.“ срещу „А.“ ЕАД, обратен иск за заплащане на сумата от 3801,23 лв. – представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС „Мазда“ с рег. №******* на 08.01.2018 г. при преминаване на автомобила през неотстранен протектор на гума от влекач на пътното платно на АМ „Тракия“, на около 15-ти километър в посока гр. София – гр.

Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 10.06.2019 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 445,58 лева законна лихва за забава за периода 24.04.2018 г. – 10.06.2019 г. С постановеното решение АГЕНЦИЯ „П.И.“ е осъдена да заплати на „З.Д.Е.“ АД разноски в размер на 752,06 лв.

, както и разноски в размер на 200 лв. на „А.“

ЕАД.

1

Решението е постановено при участие на подпомагаща страна „А.“ ЕАД на страната на ответника – АГЕНЦИЯ "П.И.".

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ "П.И.". Изложени са доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при които е настъпило ПТП. Заявено е, че не са представени действащите Общи условия на застрахователното дружество към момента на настъпване на ПТП – 08.01.2018 г.

– и сключения застрахователен договор – 14.11.2017 г. Заявява, че не е представен протокол за ПТП, съставен от компетентен орган съгласно ЗДвП, и не и направен снимков материал от длъжностно лице. Представените към исковата молба доказателства били съставени от ищеца. Оспорва се съдържанието на частните свидетелстващи документи. Твърдят се противоречия между показанията на свидетеля и съдържанието на писмените доказателства.

Заключението на вещото лице не може да служи като доказателство. Не може да се установи скоростта на движение на автомобила при настъпване на ПТП. Плащането от страна на застрахователя не означавало настъпване на застрахователното събитие. Застрахователният риск е недоказан. Не е извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия. Не е извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на изключен риск. Застрахователната полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение. Полицата не съдържала необходимите реквизити. Счита, че „А.“ ЕАД носи отговорност за поддържане на пътищата и е налице договорно неизпълнение на задълженията й във връзка с това.

Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне в цялост на главните искове, като неоснователни, съответно – за уважаване на предявените обратни искове и присъждане на разноски. При условията на евентуалност отправя искане за уважаване на възражението на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия и определяне на обезщетение при отчитане на неговия принос.

Въззиваемата страна „З.Д.Е.“ ЗАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Заявява, че в производството са доказани всички предпоставки за уважаване на иска, чрез събраните доказателства. Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск „А.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище, че решението на СРС в частта на отхвърляне на предявените срещу него обратни искове е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че на „А.“ ЕАД не е възложено да прави обходи на участъка от пътя, на който е настъпило ПТП, в 24-часов режим. С оглед на това в случая не е налице неизпълнение на задължения по договора, доколкото не е имал задължение да поддържа състоянието на пътя и пътните принадлежности в посочения участък за посочения период.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

За да уважи главният иск със законните последици първоинстанционният съд е приел следното:

Между ищеца „З.Д.Е.“ АД, като застраховател и застрахования „Р.Л.Б.“ ООД е бил сключен договор за имуществена застраховка "Каско", по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, имуществени вреди, които би претърпяло застрахованото лице като собственик на МПС „Мазда“ с рег. №******* за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г.

Приел, че на посочената дата 08.01.2018 г. около 18:30 часа автомобил „Мазда“ с рег.

№******* при движение по АМ Тракия, 15-ти км в посока към гр. София се ударил в необезопасен и несигнализиран паднал цял протектор от ТИР гума регенерат на пътното платно. Във връзка с обезщетяване на настъпилите вреди на автомобила, в ищцовото дружество била заведена щета, изготвен бил опис на щетите и за причинените щети на автомобила била определена сумата от 3801,23 лв., като застрахователно обезщетение. От приетата по делото пред първата инстанция САТЕ бил изяснен механизмът на пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба, като събраните в производството доказателства съответстват на нанесените на застрахования автомобил и описани от застрахователя щети, като последните са в пряка причинна връзка с произшествието.

Размерът на причинените вреди според заключението възлиза на 3872,99 лв., при което съдът е уважил главния иск в пълния претендиран размер от 3801,23 лв. С постановеното решение съдът е приел, че с настъпилото ПТП е възникнало застрахователното събитие, като застрахователят е следвало да покрие застрахователния риск. Приел е, че са осъществени предпоставките на чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като за поддръжката им носи отговорност ответника.

Съответно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Необозначеното препятствие, което в случая е причина за ПТП, е доказателство за неизпълнение на задължението си.

По предявения от ответника обратен иск съдът е приел, че ищецът не е възложил на „А.“ ЕАД дейността по поддържане на пътищата, като третото лице-помагач не носи отговорност за поддържането им.

3

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Действително, за процесното ПТП не е издаден протокол и не е съставен АУАН, но следва да се отбележи, че протоколът е само едно от доказателствата, с които може да се установява механизмът на ПТП. Дори при неиздаването му подлежащите на доказване факти могат да се установят чрез различни доказателства. В настоящия случай са събрани свидетелски показания на водача на процесното МПС при настъпването на ПТП, изслушано е и е прието заключение на вещо лице по САТЕ.

Твърденията на въззивника за управление с несъобразена скорост от страна на водача на автомобила или за извършване на други неконкретизирани нарушения на ЗДвП от страна на водача на МПС не са доказани в производството, поради което с оглед правилата на чл. 154 ГПК се явяват неоснователни. Идентичен извод се налага и са изложените доводи за настъпване на ПТП при различна фактическа обстановка без проведено доказване.

От своя страна причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение на САТЕ и останалите доказателства приети пред първата инстанция. Доказани са всички предпоставки на процесната регресна отговорност, включително предпоставките на гаранционната деликтна отговорност на ответника като лице, което трябва да поддържа АМ „Тракия“ в безопасно състояние.

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл. 49 ЗЗД.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят 4 задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл.

49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесиите вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.