Решение № 13 от 16.04.2025, Районен съд - Ивайловград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ивайловград, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двА.десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Михаил Т. Митрев като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20255650200010 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата:

Производството е образувано по жалба на Х. И. В. с ЕГН 3903302368 от с. П., общ. Ивайловград, Хасковска област, ул. „******“ № 27 чрез пълномощника му – адв. Й. Н. А. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-5 от 22.01.2025 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 40, ал.1от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Обжалва се изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и оргА., издал обжалваното НП. Акцентува се на обстоятелството, че не ставало ясно кога и къде е извършено връчването на АУАН № 18/11.12.2024 г., както и по какъв начин е извършено връчването, с оглед срока за възражение. Сочи се, че при издаване на

НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави същото незаконосъобразно. Претендира се да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Й. А., поддържа жалбата си, като допълнително излага аргументи в насока , че АНО 1 не е доказал в пълна степен правото си на собственост върху двата имота за които претендира, че са засегнати. Не се доказвало нито за единия, нито за другия имот къде точно е извършено нарушението. Двете нарушения били констатирани в един и същи ден и описани в един АУАН, който бил съставен в отсъствие на нарушителя, при положение, че същият се бил явил в Общината и не ставало ясно по каква причина не бил допуснат за съставяне на АУАН.

Административнонаказващият орган – Кмет на Община Ивайловград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.Н., оспорва жалбата като счита, че по своята същност е допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло наведените твърдения в жалбата и изложените по същество в съдебното заседание. Счита, че е доказА. материалната компетентност на актосъставителя и АНО. Била доказа собствеността на Община Ивайловград върху засегнатите имоти. Не били ограничени правата на жалбоподателя и по административното производство не били извършени нарушения. Моли жалбата да бъде отхвърлено като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в р-р на 100 лв.

Факти от съдебното дирене:

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа стрА. следното:

На 18.11.2024 г., в 09.30 ч., в землището на с. П., 10.00 ч. свидетелите М.

А. – гл. инспектор ДАПИОЧР към Община Ивайловград (ОА), Х. И.– специалист „Други дейности по икономика“ към Община Ивайловград (ОА), и С. Б. (ОА) – горски стражар Община Ивайловград, в присъствието на жалбоподателя и Ив. Б. – Кметски наместник на с. П., по сигнал на жалбоподателя, че в негови имоти, засадени с плодни ябълкови дръвчета (овощни градини) навлизат животни - крави, собственост на друг жител на с.

П.. Констатирали, че в собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор *** (стар номер 019005) имало счупени долни клони на 10 бр. плодни дръвчета и имало следи от крави. Имотът бил ограден бодлива тел и ограда от клони. При обход се установило, че когато засаждал овощната градина, жалбоподателят засял на площ от 0.5 дка и 13 бр. плодни ябълкови дръвчета в съседния общински ПИ с идентификатор *** - пасище с площ 13.701 дка.

Констатирали също, че в собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор *** (стар номер 015005), целият с площ от 6.842 дка, една част от 1.5 дка в северната част на имота е засадена с плодни дръвчета – ябълки, круши, сливи. Имало счупени долни клони на 5ф бр. плодни дръвчета.

Имало и следи от крави. Овощната градина била заградена с бодлива тел и ограда от клони. При обход се установило, че когато засаждал овощната градина, жалбоподателят засял на площ от 0.6 дка и 13 бр. плодни ябълкови дръвчета в съседния общински ПИ с идентификатор *** - нива с площ 44.323 дка. Площите и местонахождението на овощните градини били замерени с „джи пи ес“.

2

Във връзка с установеното е съставен Констативен протокол от 18.11.2024 г.

Въз основа на Констативния протокол от 18.11.2024 г., е съставен АУАН № 18/11.12.2024 г., с актосъставител св. М. А. и свидетели по акта свидетелите С. Б. и А. И. – мл. експерт ДАПИОЧР към Община Ивайловград против Х. И.

В., за това, че като е заградил и засял в двата общински имота посочените плодни ябълкови дръвчета е извършил административно нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Акта са посочени обстоятелствата по констативния протокол. Актът е връчен на жалбоподателя на 18.12.2024 г.

Наказателно постановление № НП – 5 от 22.01.2025 г. е издадено от Д.О.

– Кмет на Община Ивайловград. В НП са посочени същите обстоятелства както в Констативния протокол и АУАН. С НП на жалбоподателя Х. И. В. е наложено административно наказание „глоба“ в р-р на 2000 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 27.01.2025 г. Жалбата срещу НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез Община Ивайловград, като е посочена, че е във връзка с Писмо с вх. рег. № 94-002588/10 от 06.02.2025 г.

Правни съображения:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна стрА. следното:

АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от Кмета на общината, каквото е свидетеля М. А., въз основа на Заповед № 518/28.11.2023 г. на Кмета на общината.

НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 41, ал. 2 ЗСПЗЗ – Кмета на общината.

Въпреки, че на самата жалба няма входящ номер, съдът приема, че същата е подадена на 06.02.2025 г. Това е датата, посочена в жалбата и в съпроводителното писмо до РС – Ивайловград. Ето защо счита, че жалбата е подадена в срок и от надлежна стрА., поради което е процесуално допустима, а по същество основателна.

Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на жалбоподателя, поради което са налице формални предпоставки за отмяна на НП, без дори да се разглежда спора по същество, а именно:

Нарушени са чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, респ. нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението/ нарушенията, което е задължителен реквизит. В АУАН и НП е посочено само, че имотите са засети с плодни дръвчета на възраст 7 – 8 години.

Непосочването на дата на извършване на нарушението само по себе си е съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на наказателноотговорното лице.

3

Посоченото в АУАН и НП, че засадените дръвчета са на възраст 7 – 8 години и доколкото изпълнителните деяния – заграждане на определена площ от общинските имоти и засаждане на плодните дръвчета, посочени в АУАН и НП и свързани с нарушението означава, че между извършване на нарушението и констатиране на същото с констативния протокол от 18.11.2024 г. и съставянето на АУАН на 11.12.2024 г. е минал период от 7 - 8 години.

При постановяване на процесното наказателно постановление е нарушен и чл. 34, ал.1, абзац 2-ри ЗАНН – „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и вида на нарушението не попадат в кръга на видовете нарушения и изчерпателно изброените нормативни актове в ал.1 и ал.2 на същата норма, предвиждащи различни по – дълги давностни срокове.

В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. №1/2014 г., на ОСК на НК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС, че сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушение, съответно за издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН. В аргумент на това е прието становище, което гласи: „По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързА. с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.“ В хода на производството не се установиха данни за спиране или прекъсване на давностния срок при предвидените хипотезите на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, чл. 43, ал.6 от ЗАНН и чл. 25 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Предвид факта, че административните нарушения се наказват с финансови санкции, то приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на конкретно предвиден от законодателя срок.

Съгласно описаното в НП, нарушенията, за които е ангажирА. административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, са извършени 7 – 8 години преди да бъдат констатирани. Следователно, от датата на осъществяване на административното нарушение до настоящия момент са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този 4 срок води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство, на основание настъпила абсолютна давност, за което съдът следи служебно.

Това е така, тъй като, съгласно чл. 80, ал.1 т.5 от НК, наказателното (респ. административнонаказателното) преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. От друга стрА., съгласно чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба“, възможността дадено лице да бъде санкционирано, се изключва с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на деянията.

Отделно от това налице е и още едно основание за отмяна на наказателното постановление. За така извършените нарушения в санкционната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена глоба от 2000 до 1000 лева.

В случая, обаче, е наложена една глоба, докато в НП са описани две нарушения, извършени на две различни места, в два различни поземлени имота. Това води до нарушаване на чл. 18 от ЗАНН, в който изрично е предвидено, че за всяко отделно нарушение са търпи отделно административно наказание.

Описаните по-горе нарушения, водят до единствената процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт. Проверката по същество е невъзможна, предвид тежките пороци на постановлението.

При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.

По разноските:

На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната стрА. да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.