Решение № 40 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1666/ 01.12.2024 г., постановено по т.д. № 1083/2023 г., СГС, ТО, VІ- 13 състав е отхвърлил предявения от Софийска градска прокуратура срещу „Ръсел Енерджи Ченъл+“ ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Софийска градска прокуратура /СГП/, с която се обжалва първоинстанционното решението. Твърди, че съдът не е взел предвид приложените по делото доказателства, от които се установявало, че паспорт № 747698202, издаден на 10.09.1975 г. на Д. К. Р.- управител и едноличен собственик на капитала на „Ръсел Енерджи Ченъл“ ЕООД, не е издаван от Британската кралска паспортна служба и няма данни да съществуването на британски гражданин с тези имена и дата на раждане- ******** г. Излага, че като управител на дружеството продължава да фигурира несъществуващо лице и не е вписан нов в продължение на повече от 3 м., поради което е налице хипотезата на чл.155, т.3 ТЗ. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да прекрати дружеството.

С писмения си отговор особеният представител на „Ръсел Енерджи Ченъл“ ЕООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди решението.

САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в 1 първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалване на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ.

В исковата молба на Софийска градска прокуратура се излага, че за едноличен собственик на капитала на „Ръсел Енержди Ченъл“ ЕООД е вписано лицето Д. К. Р., гражданин на Великобритания, роден на ******** г., с паспорт № 747698202, издаден на 10.09.1975 г.от Британската кралска паспортна служба. Видно от полученото писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВПР, след извършена надлежна проверка от страна на представители на МОПС- МВР в Лондон, съвместно с британските полицейски власти, е установено, че посоченият паспорт не е издаван от Британската кралска паспортна служба и няма данни да съществуването на британски гражданин с тези имена и дата на раждане- ******** г. От приложените оперативни данни и материали по образуваната при СГП преписка било видно и че дружеството е регистрирано на фиктивен адрес, няма данни за каквато й да е било дейност, не е регистрирало фискални устройства и трудови договори, не е подавало подавани данъчни и осигурителни декларации и няма публично- правни задължения. Въпреки това като управител на дружеството продължава да фигурира несъществуващо лице Д. К. Р., като не е вписан нов управител , което водело до извода, че дружеството е без управител повече от 3 месеца, поради което и иска съдът да постанови решение, с което да прекрати дейността на дружеството.

С оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, САС, ТО, 5 състав, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.

За да бъде уважен така предявения от прокурора конститутивен иск следва да са налице следните предпоставки: 1/. Липса на вписан в търговския регистър управител на дружеството и 2/. Тази липса за е продължила най- малко 3 месеца.

От извършената от съда служебна проверка по партидата на „Ръсел Енерджи Чеинъл“ ЕООД се установява, че на 03.05.2017 г. в търговския регистър е вписано дружеството „Ръсел Енерджи Чеинъл“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Д. К. Р., относно което обстоятелство липсват последващи вписвания. Към документите са приложени и нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя, с нотариална заверка на подписа на лицето Д. К. Р., в което нотариално производство се е легитимирало с горепосочените си имена, дата на раждане и № на паспорта.

Ищецът твърди, че вписаният като управител на дружеството Д. К. Р. е несъществуващо лице, поради липсата на данни за съществуващо лице британски гражданин с тези имена, с тази дата на раждане- ******** и с издаден от Британската кралска паспортна служба паспорт с № 747698202 от 13.09.12 г., доказателства за установяването на които твърдения обаче не е ангажирал по делото. Приложеното по делото писмо от МВРДМОС до директора на ГДНП главен комисар Х. Т. касае извършена проверка относно самоличността на друго лице- К. Х. С., роден на ******** г. и паспорт № 922044701, като 2 данни за несъществуването на Д. К. Р. не се съдържат и в останалите документи, част от които не могат и да бъдат ценени като доказателства.

Дори да се приеме, че при заявяване на вписване на дружеството в ТРРЮЛНЦ са представени документи с невярно съдържание относно лицето- заявител, учредител и управител на дружеството или че посочените от това лице имена, дата на раждане и № на паспорт на неистински, то това би довело до порок на вписаните обстоятелства, установяването на който се реализира чрез предявяването на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а не чрез иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Едва при евентуалното уважаване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вписванията биха били с установен порок, което ще доведе до настъпване на посочената в чл.30 ЗТРРЮЛНЦ последица- заличаване на вписаните обстоятелства.

Разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима в случай, при който дружеството е имало вписан управител, който по някаква причина не може да изпълнява задълженията си /найчесто при смърт на управителя, който е и едноличен собственик на капитала/ и в продължение на 3 м. не е вписан нов управител. Преценката за наличие на основание за прекратяване на дружеството е настъпил след вписването факт, който води до невъзможност вписаният управител да формира и изразява воля от името и за сметка на дружеството и в тримесечен срок от настъпването на този факт не е вписан нов управител.

Ето защо и предявеният на основание чл. 155, т. 3 ТЗ иск следва да бъде отхвърлен, до който правилен краен извод е стигнал и първоинстанционният съд,чието решение следва да бъде потвърдено.

ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата от 500 лв.определено с определение рег. № 2521/17.06.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав възнаграждение на назначения особен представител на „Ръсел Енерджи Ченъл“ ЕООД.

Водим от изложеното, САС, ТО, 5 състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1666/ 01.12.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав, постановено по т.д. № 1083/2023 г., с което е отхвърлен предявения от Софийска градска прокуратура срещу „Ръсел Енерджи Ченъл+“ ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата от 500 лв.- възнаграждение на особения представител.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4