Решение № 720 от 16.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500460 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 439 от ГПК във вр. с чл.110, чл.116 и 117, ал.2 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от К. И. Ш., ЕГН:

**********, със съдебен адрес- гр. *****, чрез адв. С. М., против Решение № 4812/04.12.2024г., постановено по гр.д.№ 14982/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което е отхвърлен предявения от него против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *****, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 5000 л в . - главница, дължима по договор за кредитна карта от 30.05.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и сумата от 1984, 83 лв.наказателни лихви за периода 17.03.2012 г.- 01.09.2013 г. по издаден по ч. гр. д.

№ 14178/ 2013 г. на ПРС, X гр. с., изпълнителен лист от 05.09.2013 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 04.11.2015 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД; както и е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:

*****, сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Моли 1 да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен иска. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез юрк. М. М., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на ищеца.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив е заведена искова молба от К. И. Ш. против „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която посочва, че срещу него било образувано изп. д. № 3/ 2014 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № *****, за принудително събиране на задължения по Договор за кредитна карта от 30.05.2009 г., сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както следва: сумата от 5 000 лв.- главница, ведно със законната лихва от 02.09.2013 г. и сумата от 1984, 83 лв. - наказателни лихви за периода 17.03.2012 г.01.09.2013г. За тези суми по ч. гр. д. № 14178/ 2013 г. на ПРС, X гр. с., бил издаден изпълнителен лист от 05.09.2013 г. ПДИ била връчена от ЧСИ на 19.02.2014 г., като възражение не било подадено. Бил наложен на 19.02.2014 г. запор върху заплатата на длъжника. На 17.02.2015 г. ответникът бил конституиран по изпълнението като взискател въз основа на договор за цесия.

На 05.02.2020 г. взискателят поискал прекратяване на изпълнителното дело, което ЧСИ постановил веднага. По същия изпълнителен лист се образувало ново изпълнително дело с № 1085/ 2020 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № *****, висящо към момента, по което на дати- 01.10.2020 г., на 22.07.2020 г., на 13.01.2023 г. и на 10.07.2023 г. били предприети изпълнителни действия.

Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, с изтичане на 5 години от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. Уточнил е, че към периода на течение на давността новото изпълнително дело още не било образувано. Позовава се на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска. Изтъква, че давността в случая е общата 2 петгодишна, с начало- издаването на изпълнителния лист. Също се позовава на ТР № 3/ 2022 г. на ОСГТК на ВКС, според което давност не течала до 26.06.2015 г., а след тази дата започвала да тече отново, но била прекъсната с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 13.11.2015 г. Новото изпълнително дело било образувано преди да изтече давностния срок, като по него били поискани изпълнителни действия, независимо дали ЧСИ е бездействал. Посочва, че перемпцията е без значение за давността, като дори и да била настъпила перемция, погасителната давност се прекъсвала от изпълнителните действия. По време на извънредното положение по силата на специалния закон за периода 13.03.2020 г.- 21.05.2020 г. давността спирала, след което отново започвала да тече. Посочва се, че дори и при изтекла давност, вземането не се погасявало, като то продължавало да съществува, но не можело да се изпълнява принудително.

В хода на производството са приложени в цялост, в заверени копия, изп.д.№ 3/2014г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ ***** и изп.д.№ 1085/2020г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ *****.

Районен съд – Пловдив, за да отхвърли иска с обжалваното решение, излага основни съображения, че няма спор по делото, че срокът на погасителната давност на процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткия тригодишен такъв по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок, каквато е процесната хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410, респ. по чл.417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно.

Затова, правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

Районният съд се е позовал на ТР № 3/ 2020 г., ОСГТК на ВКС, според разясненията на което - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 3

2013 г., ОСГТК на ВКС. В тази връзка, Районният съд налага следващ извод, че до датата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било още висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

Районният съд посочва, че според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника.

От материалите по първото изпълнително дело, с № 3/ 2014 г. по описа на ЧСИ *****, рег. № *****, се е установило, че на 12.11.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с това действие давността е прекъсната и след нея започва да тече нова давност.

Последвало е прекратяване на това изпълнително дело по искане на взискателя, като след изтегляне на изпълнителния лист, въз основа на него, както и на още един изпълнителен лист, е било образувано второ изпълнително дело- с № 1085/ 2020 г., пак по описа на ЧСИ *****, рег. № *****.

С молбата за образуването му от 24.09.2020 г. е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи. Макар тази молба да е постъпила след двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, считано от последното валидно изпълнително действие- налагането на запор върху заплата на 12.11.2015 г., тя е в рамките на 5- годишния срок от въпросното действие, поради което следва да се зачете като валидна и годна да прекъсне давност. С прекратеното поради перемпция изпълнително производство, в случая с постановлението на ЧСИ от 05.02.2020 г., не се е погасило по давност вземането на кредитора.

Районният съд е мотивирал, че перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за перемпцията, но това са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията, обратното, не изключва принудителното изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по 4 изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, а в случая новото искане е дало началото на второто изпълнително дело.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, като необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито пък ползва или вреди на длъжника.

В тази насока, Районният съд се позовава на най- новата съдебна практика - Решение № 126/ 28.06.2022 г. по гр. дело № 3409/ 2021 г., ВКС, III ГО и Решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. дело № 903/ 2021 г., III ГО на ВКС, с които е прието, че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Посочено е, че те уреждат различни по характер срокове - давностен и процесуален, като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е производен от давностния по чл. 110 от ЗЗД.

Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.

Относно последиците при перемпция по чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, те са от процесуален характер и изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Районният съд се позовава в тази връзка на съдебна практика на ВКС - Решение № 3/ 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/ 2021 г., IV ГО, според което „валидно изпълнително действие” в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение- такава, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника. Действието за принудително 5 изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД.

Районният съд е направил изводи, че по делото о т последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело /запорът от 12.11.2015 г./ до молбата за образуване на второто изпълнително дело, с която се иска прилагане на изпълнителни способи- 24.09.2020 г. не е изтекъл общия петгодишен давностен срок.

С въззивната жалба на К. И. Ш. са направени възражения, че Районният съд неправилно е преценил релевантните факти и неправилно е приложил материалния закон, като съответно е достигнал до незаконосъобразни правни изводи относно спирането, прекъсването и изтичането на погасителната давност. Поддържа, че по делото от фактическа страна е било установено, че на 17.12.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран по делото като нов взискател във връзка със сключен договор за цесия от 04.11.2015 г., като ЧСИ е уважил молбата и е уведомил длъжника, който обаче е отказал да получи съобщението. Районният съд е установил, че на 12.11.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с това действие давността е прекъсната и след нея започва да тече нова давност. С молба от 05.02.2020г самият взискател е поискал прекратяване на изпълнителното дело, в каквато връзка ЧСИ на 05.02.2020 г. е издал съответно постановление. Въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 24.09.2020 г. ответникът е образувал против ищеца ново изпълнително дело като с молбата за образуване на делото е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи. Установило се е, че по прекратеното изпълнително дело № 3/2014г по описа на ЧСИ ***** последното извършено изпълнително действие е от дата 19.02.2014г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение от „Масив Груп“ ЕООД, от което удръжки не са правени.