Определение № 18 от 10.01.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Смолян, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500508 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 467/06.11.2024 г. по гр.дело № 183/2024 г.

Маданският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3230/22.10.2024 г. от Ф. А. Б., чрез пълномощника адв. Е.И., да бъде изменено Решение 197/17.10.2024 г. по гр.д. № 183/2024 г. по описа на РС Мадан и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е.И..

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от Еднолично адвокатско дружество Е.И., пълномощник на Ф. Б., с искане да бъде отменено и молбата и по чл.248 ГПК за изменение на решението по гр.дело № 183/2024 г. на МРС – уважена.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Би Енд Джи Кредит“ООД-гр.София я оспорва и моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът установява следното:

Определението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:

По друго гр.дело по описа на Районен съд-Мадан – гр.дело 1

№ 323/2023 г., адв.Е.И., пълномощник на ищцата Ф. Б., предявява искове срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД-гр.София за нищожност на две клаузи от договор за кредит между тях с № **/23.12.2022 г. – предвиждащите заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване по кредита. С решение № 18/16.01.2024 г. исковете са уважени, като тези клаузи са прогласени за нищожни, тъй като сумите за тях не са включени в ГПР, посоченият ГПР в договора не е действителният и се нарушава и чл.19, ал.4 ЗПК, те са и неравноправни; и ответното дружество е осъдено да заплати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.Е.И. възнаграждение в размер на 759,80 лв. с ДДС.

По настоящото дело Ф. Б., чрез същия пълномощник адв.Е.И., е предявила иск за осъждане на същото дружество „Би Енд Джи Кредит“ ООД-гр.София да и заплати сумата от 97 лв., които са били недължимо платени от Б. по същия договор за кредит с № **/23.12.2022 г., ведно със законната лихва. Искът е уважен, като с решение № 197/17.10.2024 г. ответното дружество е осъдено да плати на Б. 97 лв., недължимо внесени от нея в полза на ответника-кредитор по същия договор за кредит, който е недействителен на осн.чл.23 ЗПК на същите основания.

Не се открива друга причина за предявяване на настоящия иск в отделно дело, а не заедно с другите искове по предходното гр.дело № 323/2023 г. на МРС, освен цел на адвоката-пълномощник да получи допълнително възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Това представлява злоупотреба с права по смисъла на чл.3 ГПК. Не е имало никаква пречка исковете да се предявят в едно производство, като защитата на Ф. Б. би била еднакво гарантирана, тя било охранила интереса си в същата степен. Право на ищцата е да избере конкретния път за осъществяване на своите права, без обаче да се допуска злоупотреба с права, каквато законът в чл.3 ГПК забранява.

Изложените в частната доводи относно оспорване правото на адвокат да получи възнаграждение, тъй като безплатно представляваният не бил материално затруднен, са без значение за настоящия пор. Това е така, защото съдът е отказал присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.И. не защото доверителката и – ищцата Ф. Б., всъщност не е материално затруднена, а защото пълномощникът е избрал този подход – водене на 2 отделно дело по иска, който е могъл да бъде съединен с другите по предходното дело, произтичащи от един и същ договор за кредит, което нарушава принципа по чл.3 ГПК - цели със законово установени средства да постигне противоправен резултат – неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано висок размер на разноски за адв.възнаграждение. Съобразено е и че делото е със съвсем ниска фактическа и правна сложност, при което присъждане на още едно възнаграждение от 759,80 лв., каквото вече е присъдено по предходното дело, не би съответствало на критериите за разумност и пропорционалност, съгласно решение по дело С-57/15 на СЕС.

Напълно лишено от основание е оплакването в частната жалба, че съдът съдействал на неизправната по спора страна – ответното дружество, като приемал, че упражняването на правата на ищеца по делото, с които се домогва да защити и охрани интересите си, представлява злоупотреба с права. Подобна теза Маданският районен съд изобщо не е поддържал. Както се посочи по-горе, не предявяването само по себе си на настоящия иск от Ф.

Б., чрез адв.И., е злоупотреба с право, а предявяването му в отделно дело, не заедно с другите искове, поради специфичната цел на отделното предявяване – неоснователно обогатяване на пълномощника на ищцата чрез претендиране на още едно възнаграждение по второто дело по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Следва да се изтъкне също така, че напълно адекватна защита ищцата е могла да получи и при предявяване само на настоящия осъдителен иск за връщане на недължимо платено, основан на твърдение за нищожност на клаузите от договора за кредит, при което съдът в мотивите си, за да даде отговор на въпроса дали дружеството-кредитор следва да върне исковата сума, найнапред трябва да отговори дали договорът е недействителен. Не е избран обаче от страна на пълномощника този път за защита на ищцата именно заради намерението да постигне присъждане на още едно възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 467/06.11.2024 г. по гр.дело № 183/2024 г. на Маданския районен съд.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4