Решение № 260138 от 31.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 438/2020
- Вид
- Решение № 260138
- Подписан
- 31.05.2022
- Състав
- ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.97 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260138 Година 31.05.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение,
ХІХ състав,
На двадесет и трети май Година две хиляди двадесет и втора,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 438 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.135 от ЗЗД.
„ИНДУСТРИАЛНА
ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив иска обяви за недействителни спрямо него на сключените между двамата ответници „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас и „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Бургас договори за покупко – продажба и за замяна на недвижими имоти, собственост на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, с които прехвърля собствеността на „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД, изповядани с НА № 7, том II, рег. № 1530, дело № 200 от 30.04.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 9049/30.04.2020г.; с НА № 123, том първи, рег. № 1073, дело № 117 от 12.03.2020г. на на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6033/12.03.2020г.; с НА № 122, том първи, рег. № 1072, дело № 116 от 12.03.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6220/12.03.2020г.
Твърди сключване на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти на 04.12.2019г. с първия ответник, находящи се в землището на гр.****, ведно с построените върху тях сгради, съоръжения и други подобрения, срещу цена от 1 000 000 евро без ДДС с левова равностойност 1 955 830лв. без ДДС, която следва да се плати на две вноски: 25 000евро без ДДС, представляващи 48 895.75лв. без ДДС, в 3 – дневен срок от заверка на скиците от община Пловдив, но не по – късно от 31.12.2019г., и остатък от 975 000 евро без ДДС, които са 1 906 934.25лв., в деня на подписване на договора за прехвърляне на правото на собственост върху имотите.
Страните се съгласяват да сключат окончателен договор в нотариална форма най – късно до 31.01.2020г.
На
19.12.2019г. плаща по банков път капарото от 48 895.75лв. без ДДС. На 31.01.2020г. в 9.00 часа се явява чрез управителя си в кантората на Нотариус Теодора Кашилска с рег. № 227 с готовност за сключване на окончателен договор като твърди, че е изготвил платежно нареждане за плащане на цената, по банковата си сметка в УниКредит Булбанк АД е имал наличност на сума за остатъка от цената, носил е платежно нареждане за плащане на местен данък при придобиване на имот и за плащане на държавни такси за вписване. От 09.00 часа до 17.00 часа представител на продавача не се явява пред нотариуса. Нотариусът съставя констативен протокол за обстоятелствата от деня.
Твърди, че продавачът не е изпълнил сключения предварителен договор като не е прехвърлил собствеността на имотите, поради което и по силата на предварителния договор дължи неустойка от 25 000 евро или 48 895.75 лева, за чието плащане отправя нотариална покана от 05.06.2020г., връчена на ответника на 18.06.2020г., но до сезиране на съда неустойката не е платена.
С вземане в този размер се легитимира като кредитор на първия ответник, който продава имотите, предмет на предварителния договор, с трите нотариални акта на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. на втория ответник, и на 30.04.2020г. се разпорежда с още един свой недвижим имот – сграда за битови услуги /хотел/ с площ 112 кв.м. в гр.***, в полза на „Епос“ ООД ЕИК *********.
Твърди длъжникът му да се е разпоредил с цялото си имущество. Вземането му да е възникнало преди разпоредителните сделки. Увреден е, защото длъжникът му е намалил ефективно актива на имуществото си и се е намалила възможността му като кредитор да се удовлетвори. Длъжникът му знае за увреждането, защото е продал недвижимите имоти, обект на предварителния договор, на втория ответник на три пъти по – ниска цена в размер около 770 000лв. без ДДС. За това има умишлено разпореждане с цялото недвижими имущество във вреда на ищеца като кредитор.
По отношение на ответника – купувач твърди знание за увреждащото действие на сделките с факта на знание, че продавачът му има дългове и че с извършените действия длъжникът уврежда кредитора си. В обявения ГФО за 2018г. на първия ответник са посочени задълженя около 1 милион лева, поради което вторият ответник като купувач е съзналав увреждащия характер на атакуваните сделик, защото продавачът му се разпорежда с цялото си имущество на значителни по стойност имоти в негова полза и то на много ниска цена.
Твърди да има право като кредитор да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника и от всеки конкретен обект по свой избор, поради което всяко разпореждане го уврежда. На становище е, че за това е без значение от разпореждането постъпва ли друго имущество, дали то е възмездно или не. Конкретизира, че според представените данни по сметка на длъжника му е постъпила сума, по – малка от половината от договорената цена, същият разполага с наличност от около 50 000лв., поради което е в много лошо финансово състояние в резултат на разпоредителните сделки.
Уточнява,че вземането му за неустойка е възникнало на 31.01.2020г., поради което увреждащите го сделки са извършени след възникване на вземането му и единствено с цел да го увредят.
Поддържа, че длъжникът е недобросъвестен, защото без основание връща платената цена и капаро, не се явява пред нотариус в уговорения ден и час, а три месеца след падежа се разпорежда с всички имоти в полза на трето лице на многократно по – ниска цена. Поради това счита сделките да са с намерение да го увреждат.
Поддържа увреждащ характер на сделките, защото с тях имотите се продават за 770 000лв. без ДДС, вместо договорените 1 955 830лв., като част от цената от 400 00лв. се плаща на друг кредитор.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
„ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас като ответник не признава Павловия иск. Не признава, че ищецът е негов кредитор с вземане за неустойка по предварителния договор в размер на 25 000лв., равняващи се на 48 895.75лв., поради което предявява инцидентен отрицателен установителен иск, че не дължи тази неустойка.
Твърди злоупотреба с права от ищеца чрез предявяване на настоящия Павлов иск. Той е неизправна страна и няма качеството кредитор по сделаката. Прилага платежно нареждане, което не е за пълния размер на продажната цена и не е заверено от банка, поради което няма как да се цени.
Възразява, че имуществото по сделките, обект на Павловия иск, надхвърлят многократно размера на неустойката.
Твърди, че разполага с достатъчно секвестируемо имущество, от което ищецът може да се удовлетвори, както и парични средства по банкова сметка ***. Възразява, че ищецът не е предявил претенцията си съдебно и не е искал нейното обезпечаване.
Не признава, че при разпореждане с имотите е целял да увреди ищеца, тъй като ги е продал след като е изчакал един разумен срок, разполага с финансови авоари,обезпечаващи размера на вземането, като възразява, че не плаща, защото оспорва вземането като съществуващо.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
„МД
СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Бургас не признава исковете. Не признава, че ищецът има вземане за неустойка по предварителен договор от неговия праводател и че това вземане е възникнало преди 12.03.2020г. и 30.04.2020г. – датите, на които закупува имотите. Поддържа доводите на другия ответник, че основание за сключване на окончателен договор е било плащане на пълния размер на продажната цена, а според депозираното преводно нареждане без дата е бил готов да нареди превод от 2 217 264.58лв., което е с 129 732лв. по – малко от дължимото. Възразява, че няма доказателства ищецът да е бил готов до 31.01.2020г. да изпълни условията по предварителния договор и да е платил реално дължимата цена. Поддържа, че вземане за неустойка възниква само за изправната по договора страна като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, по който начин явно отрича качеството кредитор на ищеца.
Възразява, че не се сочи дата на възникване на вземането за неустойка. Нотариалната покана е отправена на 05.06.2020г., което е след сключване на тук атакуваните сделки.
Правното значение на този факт се обяснява с различния състав на чл.135 от ЗЗД и доказване на субективните елементи.
Възразява, че при закупуване на имотите на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. не е знаел, че праводателят му има задължения към ищеца. Твърди, че е извършил проучване преди да купи имотите и е констатирал само задължение на продавача му към „ЕПОС“ ООД с издадена за него обезпечителна заповед, поради което е платил част от продажната цен в размер на 400 000лв. по сметка на това дружество – кредитор, а остатъкът е изплатил по смека на продавача. Заплатената от него цена по банкъв път е на значителна стойност и тя доказва, че праводателят му има достатъчно имущество, с което да гарантира плащане на вземането, заявено от ищеца като съществуващо. Претендираното вземане за неустойка е по – малко по размер от получената цена и наличното имущество, поради което атакуваните сделки не могат да бъдат увреждащи кредитора.
Уточнява, че цената по предварителния договор ясно е посочена и не се съдържат данни, че за част от имотите няма да се начислява ДДС. При цена 1 000 000 евро без ДДС левовата равностойност е 1 955 830лв. без ДДС, което е 2 346 996лв. с ДДС. Липсва и допълнително писмено споразумение за изменение на тази клауза, начин на плащане и т. нат.
Поддържа възраженията на първия ответник за вложения смисъл и начин на тълкуване на клаузите от предварителния договор касателно падеж на задължението за плащане на цената от купувача и условия за сключване на сделката в нотариалан форма, а именно пълният размер на сумата да е платена по банков път до 31.01.2020г. и да се представи пред нотариус заверен от банката екземпляр от платежното нареждане. Поддържа възражението, че точно плащане по банков път има тогава, когато сметката на получателя е заверена със сумата, поради което ищецът е неизправна страна по договора.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
„ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас иска от съда да признае за установено в отношенията му с ищеца „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив, че не дължи сумата от 25 000 евро с левова равностойност 48 895.75лв., представляваща неустойка по Предварителен договор от 04.12.2019г., сключен между страните, за покупко – продажба на недвижими имоти.
Признава сключването на предварителния договор от 04.12.2019г. и неговите клаузи, поетите по него задължения за продажба на имоти в срок до 31.01.2020г. срещу посочената цена, платима на две вноски, но възразява, че плащане е уговорено да се извърши преди подписване на окончателния договор, съгласно чл.1 т.2.2, според който представянето на заверен от банката екземпляр от платежно нареждане за превод на продажната цена е условие за подписване на нотариалния акт за прехвърляне на имотите от стана на продавача.
Неустойките страните уреждат в раздел V, като те се дължат от виновната страна в случай на неизпълнение на задълженията по чл.1, както и при прекратяване на договора с изтичане на срока му, в случай на неизправност на коя да е страна. Твърди, че за купувача не е възникнало правото да получи договорна неустойка, защото е неизправна страна по същия с виновно неизпълнение на задължението си да плати цената преди изповядване на сделката по нотариален ред в уговорения срок до 31.01.2020г. включително. Твърди, че договорът е прекратил действието си поради виновно неизпълнение на задълженията на купувача да плати цената в срок.
На
19.12.2019г. купувачът плаща капарото по чл.2 ал.3 от договора. Предлага сключване на окончателния договор, на 17.01.2020г. ищецът като купувач му превежда по банков път сумата от 1 552 089.21лв. за цена на имотите, но доколкото тя е различна от уговорената в договора, продавачът не приема новите условия, не подписва проекта на нотариални актове от 17.01.2020г., защото е искал получаване на уговорената цена по предварителния договор в пълен размер преди изповядване на сделките в нотариална форма. Твърди, че поради това и поради настояване на купувача на 23.01.2020г. възстановява полученото капаро по банков път на ищеца с изписано основание – прекратен договор по взаимно съгласие. Възприел е договора за прекратен поради конклудентно изразеното съгласие на страните на 23.01.2020г. чрез възстановяване на платеното капаро и неговото получаване без възражения.