Решение № 536 от 21.06.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІV - 72 21.06.2019 г. град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На десети юни, две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 735 по описа за 2019 година

Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на С.С.Х.

– ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №545/12.03.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1528/18г., в частта, с което е определен три годишен срок, през който е заместено съгласието на бащата А.Ж.К. малолетния син на страните Еврен Антонов К. да напуска пределите на Република България по установения законов ред, като пътува до държавите – членки на Европейския съюз, до Великобритания и до Турция, придружаван от майка си С.С.Х., като всеки престой на детето не надвишава 30 дни. В жалбата е изразено недоволство от решението в обжалваната част, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно и се претендира отмяната му в частта, с която претенцията е отхвърлена за срок до навършване пълнолетие на детето и е определен 30 дневен на всеки престой.

Изложени са съображения, че от раждането на детето бащата не е проявил интерес към него, не го е виждал и не желае да заплаща издръжка. Той живее и работи в Германия, което затруднява връзката с него, респ. – получаване на съгласие във връзка с пътувания или други въпроси. Детето е трайно установено във Великобритания от 18 месеца, където посещава детска градина и има личен лекар. Определеният от съда срок от 3 години и 30 годишния период на всеки престой са недостатъчни с оглед на това.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника А.Ж.К., чрез адв. К.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Според въззиваемия, съдът е съобразил определените срокове с ТР №1/16г. на ОСГК и практиката на ВКС, както и с определения със съдебно решение режим на лични отношения на бащата с детето. Определеният от съда режим е съобразен и с интереса на детето от връзка с бащата и предвид обстоятелството, че майката не го е давала и е напуснала пределите на страната.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0636/18.09.15г. на

Община Бургас, страните са родители на непълнолетното дете Иврен Антонов К., род. на ***г.

С решение №264/22.06.2017г. по гр.д.№539/16г., е установен произхода на детето от бащата А.К.. С решението Бургаският окръжен съд е предоставил упражняването на родителските права на детето на майката С.С.Х., постановил е детето да живее при нея; определил е режим на лични контакти на бащата всяка трета неделя от месеца от 10.00 до 12.00 часа без приспиване, в присъствието на майката и е осъдил бащата да заплаща издръжка, в размер на 180.00 лева месечно.

С предявена на 02.03.18г. искова молба, ищцата Х. твърди, че бащата не проявява интерес към детето, не осъществява режима си на лични отношения, заплаща дължимата издръжка, живее в Германия.

Ищцата твърди, че от м.септември 2017г. тя и детето са заминали за Великобритания и са се установили там, като живеят в жилището на сестра й. Т.к. не поддържа контакти с бащата, желае съдът да замести съгласието му детето да пътува до държавите – членки на ЕС, Великобритания и Турция до навършване пълнолетие на детето.

Ответникът, призован при условията на Регламент (ЕО) 01393/2007г., чрез процесуален представител адв.К. оспорва предявения иск. Заявява, че не е доказано в какви условия живее майката с детето; счита че безсрочно заместващо съгласие е недопустимо.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., „производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства.

… Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави“.

В тази връзка и предвид тълкуванията на закона, извършени от касационната инстанция, искането на въззивницата заместващото съгласие на родителя да бъде дадено до навършване пълнолетие на детето не може да бъде уважено – с оглед възрастта на детето, определеният от Бургаският районен съд три годишен срок е целесъобразен и приемлив.

Следващите предпоставки, които според ВКС следва да бъдат взети предвид, са „не само относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава“. В настоящият случай от показанията на св.Фетие Х. се установява, че майката и детето живеят в гр.Бристол, в дома на сестрата на майката; детето посещава детска градина, има личен лекар. Майката работи в сладкарски цех на 4-часов работен ден.

Следователно условията и средата, в които детето ще пребивава са подходящи за неговото развитие и възпитание.

На следващо място касационната инстанция поставя въпроса за „конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето… в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее… . В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК“.

В настоящият случай, както вече бе казано по-горе, майката и детето живеят в гр.Бристол, в дома на сестрата на майката; детето посещава детска градина, има личен лекар, майката работи в сладкарски цех. Това според въззивната инстанция сочи на необходимост детето да пътува неограничено до Великобритания и България, предвид обстоятелството, че родителят, на който е възложена родителската власт трайно се е установил да живее в чужбина. Битовите условия и средата, които той предлага са подходящи за развитието и възпитанието на детето – същото за период от година и половина се е социализирало в тази среда. От друга страна родителят, при когото детето не живее е установен преимуществено в Германия, макар след завеждане на настоящото дело да е заявил намерение да живее в България. Същият не е упражнявал режима на лични отношения с детето и не е заявил искане за неговата промяна.

„Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата“.

В настоящия случай, независимо от представения трудов договор, данните по настоящото дело и по делото за установяване на произход сочат, че бащата трайно пребивава в Германия. Същият до предявяване на настоящото искане не е проявявал желание да осъществява контакти с детето, не плаща определената издръжка. Поради това въззивната инстанция намира, че липсата на съгласие не е продиктувана от конкретни опасения и страхове, свързани с интереса на детето, а по-скоро от неглижиране на родителските задължения и липса на потребност от общуване.

„Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение“.

В настоящия случай, преценката на конкретната семейна ситуация сочи, че детето, заченато от съжителството между страните по делото е довело до тяхната раздяла, дезинтересиране на бащата и необходимост от установяване на произход по съдебен ред. Бащата, въпреки твърденията че се установява да живее в България, пребивава преимуществено в Германия, където е живеела и майката, а последната понастоящем трайно се е установила във Великобритания, поради което детето вече има обичайно местопребиваване в тази държава. Интересът му налага то да има възможност неограничен брой пъти да пътува до Великобритания и страните от Европейския съюз. До Република Турция заместващото съгласие следва да се запази по начина, определен от районния съд – всеки престой да не надвишава 30 дни.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е определен 30 дневен престой на детето при всяко пътуване до страните – членки на Европейския съюз и Великобритания, като бъде постановена възможност за неограничен брой пътувания в рамките на три годишния период до тези държави.

Предвид частичното уважаване на въззивната жалба, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно – деловодни разноски.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение №545/12.03.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1528/18г., в частта, с което е определено всеки престой на детето да не надвишава 30 дни, при пътуванията до държавите – членки на Европейския съюз и Великобритания И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ЗАМЕСТВА

СЪГЛАСИЕТО на А.Ж.К., ЕГН**********, малолетният му син Еврен Антонов К. ЕГН ********** да напуска пределите на Република България по установения законов ред, като пътува до държавите – членки на Европейския съюз и до Великобритания, придружаван от майка си С.С.Х. ЕГН**********, неограничен брой пътувания в рамките на три годишния период до тези държави.

ПОТВЪРЖДАВА

РЕШЕНИЕТО в частта, с което е определен три годишен срок за пътуванията и в частта, с което е определена 30 – дневна продължителност на престой в Република Турция.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.