Решение № 686 от 24.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 417/2026
- Вид
- Решение № 686
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Станислав Мирославов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 686 гр. Варна, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110100417 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в град В., жк.
„В.“, бл. **, вх. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. И. В., срещу Х. К. С., ЕГН **********, с адрес в град В., ул. „В." **, с когото молителката твърди, че е била в интимна връзка и двамата са живеели заедно на семейни начала във фактическо съжителство, за времето от 01.01.2025 г. до месец ноември 2025 г.
В молбата се твърди, че Х. К. С., на 07.11.2025 г. около 20:30 ч. вечерта е причакал молителката пред дома й, находящ се в гр. В., жк. „В.“, бл. **, вх. **, ап. **, където живее с баба си, и е започнал да я заплашва с думите: „Ако не се върнеш ще ти съсипя живота, ще те унищожа, ще ти се случи най-лошото“. На 28.10.2025 г. около 02:50 ч. в социалните мрежи Х. К. С. е написал „Ела тук смешна курво, не се прай на приятно разсеяна, след като се правиш на много тегава и остроумна ми изпрати 200 лв. или ще осъмнеш с ремонти за 2000 лв." На 05.01.2026 г. около 16:10 ч. Х. К. С. я е заплашил с думите „Ей ще те унищожа, обещавам ти, покажи се веднага“, „ей този път съм сериозен, кълна се“, „иначе ще ти съсипя живота, имаш точно две минути да ми звъннеш“. На 18.01.2026 г. на връщане от работа около 06:00 - 06:30 ч. в гр. В., жк. „В.“, бл. **, вх. *, пред входа, Х. С. я е следял с такси.
Като е слязла от колата си, той също е слязъл от таксито, и е започнал да вика“ „спри, ще те намеря, където и да отидеш“. На 16.01.2026 г. Х. К. С. е направил опит да се самоубие, като се е рязал по тялото. След което е направил фалшиви снимки чрез изкуствения интелект, с цел да изглежда по-ужасяващо, което да мотивира молителката да се види с него.
Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие, с налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителката Д. Д. Д. – лично и чрез процесуалния си представител адв. И. В., поддържа молбата. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът - Х. К. С. се явява лично, оспорва подадената молба, моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните Д. Д. Д. и Х. К. С., че са бивши интимни партньори и са живяли на семейни начала.
От служебно изискани справка за съдимост по отношение на страните се установява, че Д. Д. Д. и Х. К. С. са неосъждани.
О писмо входящ № 6155/26.01.2026 г. от Трето РУ – Варна, се установява, че лицата Д. Д. Д. и Х. К. С. нямат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
От писмо с входящ № 6607/27.01.2025г. от Втора психиатрична клиника, Катедра по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, се установява, че в болничната информационна система няма данни лицата Д. Д. Д. и Х. К. С. да са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр.
Варна.
От служебно изготвена справка се установява, че между Д. Д. Д. и Х. К. С. не са водени други съдебни производства по реда на ЗЗДН.
По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадена от Д. Д. Д., в която са описани актовете на домашно насилие спрямо нея, осъществени от Х. К. С..
От писмо входящ № 6585/27.01.2026 г. от Дирекция „Национална система 112-Варна“ се установява, че след извършена проверка в АИС на Национална система 112 е открито обаждане от 07.11.2025 г. до тел. 112, като сигналът е предаден на дежурен инспектор при ОДМВР-Варна. Звукозаписът от обаждането до тел. 112 е изслушан в открито съдебно заседание, в присъствието на страните, като от съдържанието му се установява, че молителката Д. Д. се е обадила на тел. 112, за да потърси съдействие, тъй като ответникът Х.
С. е застанал пред автомобила й, в град В., кв. „В.“, блок **, вход *, и заплашва, че ще я пребие. На място е пристигнал екип на МВР, по случая е образувана преписка рег. № УРИ 439р-35481/10.11.2025 г. по описа на 03РУ-Варна, материалите по която са приложени към делото.
От огледаните в открито съдебно заседание и приложени по делото шест броя снимки се установява комуникация в интернет приложение между страните, както и изображение на ответника в болнично легло.
От показанията на разпитаната в качеството на свидетел по случая Г. Д. Г. - майка на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни, еднопосочни, добросъвестно дадени и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че Д. Д. Д. и Х. К. С. са били интимни партньори около година и половина, като двамата са прекратили окончателно взаимоотношенията си през месец декември 2025 г. От Д. Д. знае, че Х. С. е осъществявал спрямо нея физически тормоз, като я е удрял. Известно й е, че Х. С. е отправял спрямо дъщеря й заплахи с думите „Ще те заровя до гроба на дядо ти“, „Ще направя животът ти черен“. Знае за случай, през 2025 г., когато Х. С. е причакал дъщеря й пред входа, където живее, тя се е качила в колата си от страх, той е седнал на капака и тогава дъщеря й се е обадила на 112 за помощ.
От показанията на разпитаната в качеството на свидетел по случая Д. Н. Х. – съученичка на молителката, които съдът кредитира като обективни, еднопосочни, добросъвестно дадени и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че Д. Д. Д. и Х. К. С. са били интимни партньори около година и половина, като двамата са живеели заедно в дома на бащата на Д. Д.. Свидетелката разказва, че е ставала свидетел на разговори помежду им, виждала е чатове, в които Х. С. е заплашвал и обиждал Д. Д.. Знае за ситуация, при която Х. С. е причаквал Д. Д. пред колата й.
Съдът направи следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в 2 чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, от и срещу легитимираните по закон лица, на основание чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН е налице облекчена процедура з а доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита.
С оглед наведените от молителката фактически твърдения, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие, извършването на което се установява по категоричен начин от приложената по делото декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, приобщените звукозаписи до тел. 112, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В разглеждания случай, представената от молителката декларация по чл. 9 от ЗЗДН е годно доказателствено средство, същата съдържа подробни данни за извършителя на домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие за време, място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й.
С оглед горното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху молителката и евентуалните последици. Още повече, че целта на ЗЗДН е да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лица пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Съдът счита, че действително молителката се намира в риск и молбата й за защита следва да бъде уважена.
Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки. Х. К. С. следва да бъде задължен, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката - Д. Д. Д.. На Х. К. С. следва да бъде забранено да приближава на по-малко от 200м. молителката Д. Д. Д., както и жилището й, находящо се в град В., жк. В. бл. **, вх. *, ап. **. На Х. К. С. следва да бъде забранено да осъществява контакт с молителката Д. Д. Д., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита – 20.01.2026 г.
Ответникът следва да съобрази, че мярката изискваща от него да се въздържа от насилие по отношение на Д. Д. Д. не е ограничена от срок и при неспазването й ще носи наказателна отговорност за извършено от него престъпление.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има молителката Д. Д. Д.. По делото е приложен списък с разноски, от който става видно, че се 3 претендират разноски в размер на 400 евро, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Х. К. С. следва да бъде осъден да заплати на Д. Д. Д., сумата в размер на 400 евро, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 12,78 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника Х. К. С., ЕГН **********, с адрес в град В., ул. „В." **, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в град В., жк. „В.“, бл. **, вх. *, ап. **, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Х. К. С., ЕГН **********, с адрес в град В., ул. „В." ** , за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 20.01.2026 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита по делото, ДА ПРИБЛИЖАВА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в град В., жк. В. бл. **, на по-малко от 200 / двеста/ метра, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Х. К. С., ЕГН **********, с адрес в град В., ул. „В." ** , за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 20.01.2026 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита по делото, ДА ПРИБЛИЖАВА жилището на Д. Д. Д., ЕГН **********, находящо се в град В., жк. В. бл. **, вх. *, ап. **, на по-малко от 200 /двеста/ метра, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Х. К. С., ЕГН **********, с адрес в град В., ул. „В." ** , за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 20.01.2026 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита по делото, да осъществява контакт с Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в град В., жк.
В. бл. **, вх. *, ап. **, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.
Разпечатката съдържа 49 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a202750-b500-471f-8d8e-1a3baa73acb3