Решение № 9 от 20.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Петрич, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20251230200778 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Б. Б., ЕГН-**********, с адрес /населено място/, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 7855зз-21/27.09.2025 г. на разузнавач в ДВС - МВР - П. Г. С..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването му, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се представлява се от редовно упълномощен процесуален представител- адв. Б., която поддържа жалбата. Не претендира съдебни разноски.

Ответникът П. С., разузнавач в ДВС - МВР, редовно призован, се явява лично, като посочва обстоятелства, отнасящи се за издаването на Заповедта.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед с рег.№ 7855зз-21/27.09.2025 г. издадена от П. Г. С. – разузнавач в ДВС - МВР е наложена на А. Б. Б. с ЕГН-**********, принудителна административна мярка "Задържане за срок от 24 часа", като задържането е на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в 16:35 ч. на 27.09.2025 г., в помещение за временно задържане в ГПУ- Петрич. Като фактически основания за задържането му - не са описани такива, единствено фигурира в заповедта изразът „ за лицето са налице данни за евентуална престъпна 1 дейност по смисъла на чл. 354в, вр. с чл.20, ал.4 от НК, намиращи се в ДП № 20/2025 г. по описа на ОСл.О- Благоевград.“ Той е освободен на 28.09.2025 г. в 16:29 ч., видно от отбелязването на разписка към заповедта. /л.4-гръб от делото/. Жалбоподателят се е подписал и получил екземпляра, видно от отразеното в разписката /л.4-гръб от делото/.

При задържането на жалбоподателя е бил извършен личен обиск, за което действие е съставен протокол, при който в него са открити следните вещи: кожен калъф с дръжка- 1 бр.; служебна карта № ** на А. Б.; членска карта на СФСМВР № ** издадена на А. Б.; карта на „Лукойл“ № **; Европейска здравна осигурителна карта № ** издадена на А. Б.; СУМПС № ** издадено на А. Б.; контролен талон № **; кредитна карта № **; полицейски знак № **; връзка с ключове- 1 бр.; текстилни връзки за обувки, бели- 2 бр. Лицето, ведно с процесната заповед, подписало и съставения протокол, видно от приложеното към административната преписка /л. 7- гръб от делото/ и декларация за правата на задържаното лице - /л.5 от делото/. Издаден е фиш за спешна медицинска помощ, амб.№2551 от 27.09.2025г. в 18:10 часа. От извършения преглед е видно, че задържания е клинично здрав.

Със Заповед за конвоиране на лице № 314з-504/27.09.2025 г., е видно, че АНО е изпълнил задълженията си, на основание чл. 76, ал.1, т.2 от ЗМВР във връзка с издадената Заповед № 7855зз-21/27.09.2025 г., като е конвоирал жалбоподателя от РУ- Петрич до ГПУ- Петрич.

Всички гореизброени документи, приложени към административната преписка, са приети като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК. Съдът намира жалбата за процесуално допустима - подадена е за подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице. За да е законосъобразна една Заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност в определената затова форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна на полицейски органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършено престъпление. Този арест може да продължи най- много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

Разгледана и по същество същата се явява основателна.

Въз основа на разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът се задължава, да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР , съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР . Издадена 2 е в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.

Полицейското задържане не може да бъде произволно. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2-ра, на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.

В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице, трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.

В продължение на това, следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемента от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на чл. 5, §2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР поначало може да се извърши само с писмена заповед. За нейната обосновка - чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР , изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на както на фактическите, така и на правните основания за задържането. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността на акта, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл.

72, ал. 1, т.1, като издалият на заповедта е посочил само като основание изречението „за лицето са налице данни за евентуална престъпна дейност по смисъла на чл. 354в, вр. с чл. 20, ал.4 от НК, намиращи се в ДП № 20/2025 г. по описа на ОСлО - Благоевград“, което е изключително лаконично и неинформативно, за да покрие минималните стандарти по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР и чл. 5, § КЗПЧОС. Посочената разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата на чл.5, §2 КПЗЧОС, съгласно която всяко задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията за арестуването му. Според съда по своята форма и съдържание обжалваната Заповед за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР и чл. 5, § КПЗЧОС, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за 3 задържане на жалбоподателя.

По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуалния извършител на горепосоченото престъпление или мотивиран извод за съпричастност на жалбоподателя в престъплението. Още в самото попълване на Заповедта, е посочено че „има данни за евентуална престъпна дейност“, който израз не може по никакъв начин да се ползва за подробно описание на извършеното деяние от жалбоподателя. Прави впечатление наведеното от самия актосъставител, който обоснова в съдебно заседание издаването на заповедта с това че по разпореждане на началника си то е изготвил атакуваната заповед. Също така липсват доказателства, от които да се направи и извод, че задържаното лице би могъл да попречи по какъвто и да е начин за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, да се укрие или да извърши друго престъпление.

Гореизложеното се потвърждава и от показанията на ответника С., който изложи в съдебно заседание, че жалбоподателят е съдействал през цялото време. Единствено което посочва като информация, е че в последствие е разбрал от колегите си, че след изтичане на тези 24 часа на А. Б. не е повдигнато обвинение и със задържане от 72 часа и е освободен.

При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта за задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от найнеобходимото за целта, за която се издава актът, тъй като, в обжалваната заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се задържа жалбоподателя.

Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като съгласно ал.2 на същата разпоредба никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или на обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съгласно чл.5, §1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл. неутрализиращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл.5, §2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл.5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС едно от допустимите изключения за лишаване от свобода е законният арест или лишаване от свобода на лице с цел 4 да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.

Действително съгласно константната съдебна практика на ВАС и съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 16 от 31.01.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;

Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на ВАС, I-во отделение и др.Посоченото тълкуване на закона по отношение на заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в чл. 5, §2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за арестуването му. Независимо от това, в настоящия казус не е приложен никакъв документ, вкл. докладна записка, от който да се установяват мотивите на задържането на жалбоподателя.