Решение № 260091 от 29.07.2021, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260091 гр. Севлиево, 29.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1380/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1

ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.

“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу К.Н.А., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч. гр. д.

№ 1005/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В предоставения му срок предявява иск за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което ищеца прилага. Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15442482002. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15442482002 от 29.05.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план c месечна абонаментна такса 39,99 лева и добавена услуга TV GO пакет Старт за 8,90 лв., месечно, при срок на споразумението от 24 месеца. На 29.05.2017 г., абонатът подписал лизингов договор за устройство GSM № 355314085038236, с 24 лизингови вноски в размер по 32,47 лв.. Въз основа на сключените договори с посочения индивидуален клиентски номер били издадени фактури. С оглед на изложеното ищеца претендира признаване за установено по отношение на ответника съществуване вземания на ищеца, в размер на сумата 235,68 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 15442482002 от дата 29.05.2017 г., сключени между ответницата и „БТК" ЕАД и мораторна лихва за забава в размер 62,09 лв., за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор. В отговора същата твърди, че дружеството ищец не е активно легитимирано да предяви иска. Към исковата молба не били приложени приложение №1 към договора за цесия, съгласно чл.1.1.1. от договора от 16.10.2018 г., уведомлението за цесията до длъжника и дори образец на цедента /Приложение № 3/, съгласно чл. 5.1 от договора. Приложено било уведомление за цесия от „С.Г. Груп" ООД, за двете извършени цесии. В уведомлението „С.Г. Груп" ООД се легитимирало като пълномощник на „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, съгласно пълномощно от 24.10.2018 г., но пълномощно не било представено. Липсата на Приложение 1 към първата цесия, в което да е описано процесното вземане и ненадлежното и несвоевременното уведомяване, водило до извод, че първият договор за цесия не е породил действието си по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Нямало как втората цесия да има прехвърлителен ефект относно вземането, тъй като цедентът по нея черпел правата си от първата цесия. Оспорова обстоятелствата „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД да е доставило надлежно, а ответницата реално да е потребявала описаните в исковата молба далекосъобщителни услуги /мобилен номер и услугата TV GO/. Представените към исковата молба фактури, съставлявали частни удостоверителни документи, съдържащи изгодни за страната, която ги представя обстоятелства и нямали обвързваща материална доказателствена сила относно отразеното в тях. Други доказателства, които да установяват надлежно изпълнение на поетите от „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД договорни задължения липсвали.

В исковата молба били посочени фактури с номера и дати на издаване, различни от тези на фактурите, приложени към молбата. Процесното вземане било погасено по давност на основание чл. 111 ЗЗД, като възразява в този смисъл. Месечните такси и стойността на мобилни услуги съставлявали периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в" от ЗЗД. Претендира отхвърляне на предявеният иск като неоснователен и недоказан. Оспорва истинността на приложеното към исковата молба потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. В долната част на документа бил положен печат, с изписана Българска Телекомуникационна Компания ЕАД и в центъра на печата лого и наименование Vivacom, и параф, без изписване на имената на лицето, на което принадлежи. Имало надпис „За и от името на БТК". Самият печат и надписът били замъглени. Авторството на документа било неясно. Иска откриване производство по чл. 193 ГПК. Оспорва приложеното към исковата молба „Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.", като частен удостоверителен документ, установяващ изгоден за страната, която го представя факт, без обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва приложените към исковата молба фактури. Отразените в тях суми не съответствали на действително предоставени услуги/потребление. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца не се представлява.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият. Предвид заявеното оспорване съдът е открил производство по оспорване истинността на документ – потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, в частта на авторството на същия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установяват се от съвкупната преценка на договори за мобилни услуги с клиентски номер 15442482002 и фактури: № **********/15.05.2017 г., № **********/15.06.2017 г., № **********/15.07.2017 г. и № **********/16.08.2017 г., за периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017 г. и Общи условия на „БТК" АД, следните обстоятелства: К.Н.А. е сключила с „БТК" АД твърдяните от ищеца договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства за заплащането им. Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482002 били издадени гореописаните фактури.

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, от договор за цесия от 01.10.2019 г. между "С.

Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и уведомление за цесия, че са извършени посочените по - горе, твърдяни от ищеца и описани в исковата молба действия по извършване на цесии. В договора за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., конкретно в чл.1.1.1. от същия е посочено, че вземанията, предмет на прехвърляне при условията на договора са посочени в Приложение 1 към договора.

Установява се от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че в долната част на документа е положен печат, с изписване Българска Телекомуникационна Компания ЕАД, а в центъра на печата лого и наименование Vivacom, и подпис, без изписване на имената на лицето, на което принадлежи, заедно с надпис „За и от името на БТК". В текста на документа не е посочено физическото лице автор на същият, посочено е, че документа представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., като е посочен общ размер на прехвърлените вземания - 235,68 лв. и длъжник К.Н.

Димитрова.

От приложеното ч. гр. д. № 1005/2020 г. на РС –

Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 260022/28.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 235,68 лева – цена на услуга за периода от 08.05.2017 г. до 07.08.2017 г.; мораторна лихва за забава в размер 62,09 лева, за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1