Решение № 223 от 27.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

223/27.1.2020г.

Номер 27.01.2020г. Град Перник

Пернишкият районен съд, 6 състав, на 21 01 2020г.

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Д. МАТЕЕВА

Секретар: Т. Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5798 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от

С.А.С. ЕГН **********

***

И чрез адв.И.Е.

САК срещу

“Топлофикация-

Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата 4755.51лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2004г.- 30.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2015г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010г. по ч.г.д.№3597 /2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 596 / 2010 на ЧСИ А.В. ПРС – прекратено с Постановление на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради перемпция, и новообразувано № 519/2017г. по описа на ЧСИ Д. СГС.

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът

“Топлофикация- Перник”АД не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че:

- по ч.г.д.№

3597 /2009г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 19.07.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата / предмет на настоящия иск/

-Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано изп.д.№ 596 /2010г. по описа на ЧСИ А.В. ПОС, като е връчена ПДИ

Ищецът е извършил плащане на 10.04.2012г. в размер 5500лв.

-с Постановление за прекратяване по изп.дело № 596 / 2010г. от 14.01.2017г. ЧСИ ВАсилева е прекратила изп.дело поради настъпила перемпция – на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК -По искане на ТЕЦ, ЧСИ им връща обратно ИЛ в оригинал

-ТЕЦ отново завеждан изп.ело пред ЧСИ Димоларова СГС –изп.дело № 519 / 2017г.

-ищецът отново получава

ПДИ на 07.04.2017г. за същите суми по ИЛ

-Ищецът е поискал с молба от ЧСИ Д. да прекрати производството, поради факта, че в ИЛ ЕГН на длъжника е друго, различно

-ЧСИ е прекратил изп.производство на 16.05.2017г. като постановлението е влязло в сила на 02.06.2017г.

-Ищецът е сезирал ТЕЦ със заявление вх.№ 4816/ 28.12.2017г.- за бъдат заличени неговите задължения-като погасени по давност.

-отговарят му с изх.№

1508/16.04.2018г. че задълженията на абонати се актуализират само след влязло в сила решение на съд.

Това мотивира ищецът да заведе настоящето гр.дело.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.

439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след като е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно

Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД.

Такова решение в случая няма.

Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.

При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.

Аргумент за това намира и в ППВС 2 /

29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила.

Според разясненията, дадени в ППВС № 2

/1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/.

Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.