Решение № 5277 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5277 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20211110166104 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Н. М. (починала в хода на производството и заместена от наследницата й по закон – А. С. Б.), П. Р. Н. и А. С. Б. (съгласно уточнителна молба от 13.04.2022г. – л.54 от делото) за осъждането им да платят разделно, както следва : В. Н. М. – 6/8 части, П. Р. Н. – 1/8 част и А. С. Б.

– 1/8 част от следните суми : сумата от 5197,40 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Н**“, бл.***, за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 828,37 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 15.09.2019г. – 08.10.2021г., сумата от 46,62 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.11.2021г.) до окончателното плащане и сумата от 9,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.10.2018г. – 08.10.2021г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата А. С. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва размера на начислените задължение за топлинна енергия в имота през процесния период. Същите били начислени служебно поради неосигурен достъп до имота.

Поддържа, че считано от 18.11.2016г. имотът е необитаем. Преди това в имота живяла В. Н. М.

(баба на ответницата А. Б.), като в края на 2016г. тя била настанена от социалните служби в Дом за пълнолетни лица с деменция в с. Б*, обл. Монтана, където останала до смъртта си, настъпила на 01.09.2022г. – след приключване на процесния период. В. М. била поставена под пълно запрещение 1 със съдебно решение по гр.д. № 8604/2018г. и за неин настойник бил назначен директорът на Дома за пълнолетни лица с деменция – И.К. И.. Позовава се на нормата на чл.159, ал.1 СК, която гласи, че органът по настойничество и попечителство взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде постановено под настойничество или попечителство, както и на нормата на чл.165 СК, съгласно която настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин. Поддържа, че ключовете за имота се намират в Дирекция „Социално подпомагане“ район „Сердика“. Задължението за осигуряване на достъп до имота за извършване на отчет всяка година през месец май за извършване на отчет за дялово разпределение било на Столична община в качеството на собственик на капитала на топлофикационното дружество и действаща чрез органите си – дирекция „Социално подпомагане“ р- н „Сердика“. При справка в „Електрохолд Продажби“ ЕАД било установено, че подаването на ел. енергия в жилището било спряно преди повече от 5 години поради неговото необитаване.

Ответницата А. Б. нито лично, нито чрез законния й представител – С.Б., не е упражнявала фактическа власт върху имота. Те не са имали достъп до имота, тъй като ключът бил предаден на директора на социалното заведение в с. Б* в качеството му на законен представител на В. М.. С.Б.

(баща на ответницата А. Б.) се е опитал на няколко пъти да влезе в имота, но тъй като не разполагал с ключ и тъй като не представлявал В. М., от социалното заведение отказвали да му предоставят ключ. При това излага, че неосигуряването на достъп за отчитане на уредите в процесното жилище през процесния период е по причини, независещи от волята на ответницата.

При това неправилно били начислявани служебно количества топлинна енергия в хипотеза на липса на достъп, като този достъп е следвало да се осигури от Столична община по реда на чл.154 – чл.171 СК. Отделно от това неправилно количеството ТЕ за подгряване на вода е изчислено служебно на база потребление от 3 бр. лица, защото имотът бил необитаем, като евентуално – потреблението за БГВ следвало да бъде сведено до стойност на потребление от максимум 1 лице.

Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на 3 – годишен давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД за задълженията за главницата преди м.10.2018г., както и за лихвата по отношение на погасената по давност главница. По отношение на претенцията за дялово разпределение възразява, че това вземане се дължи на „Техем Сървисис“ ЕООД въз основа на договор между последното дружество и етажната собственост. Оспорва и изпадането си в забава, защото няма предвиден срок за плащане на това вземане. За ищеца липсвал правен интерес от претендиране на вземането, като негов кредитор бил третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Ответникът П. Р. Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, с който оспорва исковете. Не било доказано ответникът реално да е ползвал процесния имот, също така и да е приел наследството на наследодателя, а отделно не било доказано и неговият наследодател да е приел наследството на А.С.М., за който в исковата молба се твърди, че е бил собственик на имота. При това оспорва да има качеството на клиент на ТЕ по отношение на процесния имот. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично 2 известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, № 159, том III/984 от 01.06.1984г. (л.272) се установява, че процесният имот е придобит от А.С.М. и В. Н. М.. От справка от НБД по реда на Наредба № 14/18.11.2019г. (л.9) се установява, че А.С.М. е починал на 11.12.2015г. От удостоверение за наследници, издадено от СО – р- н „Н**“ от 07.04.2022г. (л.65), се установява, че Н. Ангелова М. – Н.а е починала на 13.03.2016г. и е оставила за свои наследници – П. Р. Н. (съпруг) и А. С. Б. (дъщеря). В хода на производството по делото - на 01.09.2022г., е починала ответницата В. Н. М., като е оставила за свой наследник А. С. Б., видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Берковица на 30.12.2022г. (л.77 от делото). По делото няма данни и твърдения ответникът П. Н. да се е отказал от наследството на Н. М. – Н.а, а също така няма и данни последната да се е отказала от наследството на баща си А.М.. Като се вземе предвид и това, че приемането на наследството може да се извърши и чрез конклудентни действия (чл.49, ал.2 ЗН), съдът приема, че Н. М. – Н.а е приела наследството от баща си, а след нейната смърт съпругът й - ответникът П. Н., е приел нейното наследство.

При така събраните доказателства съдът приема, че през процесния период имотът е бил съсобствен между първоначалните ответници – В. М., П. Н. и А. Б. при следните квоти : за В. М. – ¾ ид.ч. или 6/8 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й А.М. – чл.44, т.1 и чл.28 СК, и 1/4 част по наследяване от съпруга й А.М. – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН), П. Н. – 1/8 ид.ч. и А. Б. – 1/8 ид.ч. (въз основа на наследяване по равни части от Н. М. – Н.а, която е получила по наследство от баща си А.М. ¼ ид.ч. от имота). Като собственици на имота първоначалните собственици на имота са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и ищецът, от една страна, и ответниците, от друга -, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице в процесния имот е имало монтирани 4 бр. радиатори, на които са били монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и 1 бр. водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване (БГВ). През процесния период дяловото разпределение от четирите индивидуални разпределители за разход на отопление е извършвано на база служебен отчет поради неосигурен достъп. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на действаща през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. Потреблението на топла вода през процесния период също е начислено на база служебен отчет поради неосигурен достъп.