Решение № 1445 от 08.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1781/2023
- Вид
- Решение № 1445
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1445 гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Ирена Н. Петкова
Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501781 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. А., чрез процесуалния му представител адв.
Н. С. от ВАК, срещу решение № 2247 от 21.06.2023г., постановено по гр. дело № 10168/2022г. на ВРС, ХLIХ-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А. Ц. Ц., сумата от 4500 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 29.07.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че със събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво е установено, че между страните не е имало предварителна уговорка за заплащане на суми, свързани с възложени, изпълнени и приети услуги по неформален договор за поръчка с въззиваемата.
Оспорва между страните да е съществувала облигационна връзка за предоставяне на услуги по договор за поръчка, както към момента на закупуване на апартамента, така и към покъсен момент, тъй като между страните не е постигано съгласие относно предмета и евентуално възнаграждение по такъв договор. Отправеното предложение от него да заплати на въззиваемата някаква сума е едва след прекратяване на приятелските им отношения и представлявало жест за компенсация на вложеното време и оказана помощ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни 1 разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от А. Ц. Ц. срещу А. А. А. .
Ищцата твърди, че с ответника имали приятелски отношение от пет-шест години.
Ответникът знаел, че ищцата се занимава с извършването на дизайн и надзор на ремонтни дейности и след закупуването на имот от негова страна възложил от негово име и за негова сметка да проектира дизайна и да осъществи ремонтните и довършителни дейности в жилището лично и чрез подизпълнители. Излага, че през м. март 2021г. между нея и ответника била постигната устна договорка за извършване на услуга – ремонт на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Ж.К.“ ***, собственост на ответника. Договорено било ищцата да организира всички действия по ремонта: да договаря с подизпълнители, да купува материали, да събира различни оферти и да избира фирми за изработка, доставка и монтаж на мебели, вкл. и кухня, да наблюдава строително-монтажните работи. Твърди, че ответникът дал съгласие, че ще заплаща материалите и труда на подизпълнителите.
Договорът бил сключен в присъствието на трима свидетели, като ответникът се задължил при приключване на ремонтните дейности да заплати на ищцата възнаграждение в размер на 4500лв. Споделя, че в изпълнение на договора е наемала майстори, които да извършат строителните дейности в имота. За изпълнението на възложеното и заплащане на строителните материали, ответникът предоставил своя банкова карта, с която тя извършвала необходимите разплащания, които непрекъснато съгласувала с него. След закупуването на строителните материали предала банковата карта на ответника. В хода на ремонтните дейности, ответникът имал единствено забележки по начина на полагане на ламината, които били отстранени преди окончателното предаване на обекта. Целият ремонт на жилището продължил в периода от м. март 2021г. до м. септември 2021г., като приключил на 16.09.2021г., а апартамента предаден на ответника на същия ден, след извършен оглед и приемане без забележки. Бил направен основен ремонт, който включвал: смяна на дограма, шпакловане на стени и тавани, поставяне на изолация, боядисване на стени и тавани, подмяна на подовата настилка, лепене на плочки, смяна на електрическа и ВиК инсталация, смяна на интериорни и входни врати, подмяна на осветителни тела, монтиране на мивки, легла, гардероби и кухненски бокс. Излага още, че е участвала организационно в ремонта, полагала е личен труд при сглобяване на мебелите, поставяне на лайсни и др., както и е осъществявала качествен контрол върху целия процес, а в края на ремонта сама е декорирала апартамента. Запазила оригиналите на всички платежни документи за закупуване на материали и уреди, както и гаранционните им карти, за да може да се отчете за извършените от нея услуги. Сочи, че след приключване на ремонта и издаването на апартамента, ответникът започнал да избягва всякакви срещи с нея за уреждане на финансовите им отношения. Твърди, че в приложената кореспонденция ответникът лично признава, че дължи пари, които ще бъдат платени на по-късен етап.
Това обаче не се случило. През м. февруари 2022г. отишла да си поиска парите на местоработата му, но той категорично отказал да и заплати каквото и да е.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. твърди, че се запознал с ищцата и нейните приятелки Ж. и А. през 2016г. Впоследствие през годините те се сближили и поддържали приятелски отношения в обща компания. Излизали заедно, празнували празници заедно, ходили си на гости и при необходимост си помагали. Твърди, че с времето отношенията му с ищцата станали по-близки отколкото с другите две приятелки, като през годините са си помагали в различни житейски ситуации. Излага, че в края на 2020г. споделил с ищцата намерението си да закупи жилище, чрез ипотечен кредит, при което ответницата го подкрепила, участвала в огледите на подходящи имоти и го уверявала, че има подходящи контакти с фирми и майстори, които могат да извършат целия ремонт. Сочи, че никога и по никакъв повод не е уговарял писмено или устно с ищцата възлагането и организирането на ремонтните работи в закупения от него апартамент, както и каквото и да е възнаграждение за извършването на такава дейност от нея. Не оспорва, че ищцата е участвала с него в избора 2 на материали и обзавеждане. Твърди, че по своя инициатива ищцата е настоявала тя да възлага ремонтните дейности, като уговаря срока за изпълнение и цената на материалите и вложения труд, като непрекъснато са се появявали допълнителни работи и разходи за тяхното извършване. Твърди, че отношенията им започнали да се влошават след като той отказал да бъде донор в процедура за ин-витро забременяване. Сочи, че извършването на допълнителни разходи по ремонта го разколебали дали е взел правилното решение за закупуването на това жилище и дали ще има възможност да поеме тези разходи и изплащането на ипотечния кредит. Споделил тези притеснения с ищцата, както и желанието си да продаде жилището, ако се появи добра оферта, след което тя му се обадила и отношенията им започнали още повече да се влошават и срещите им да стават по-редки, след което престанали да се срещат. Излага, че в края на лятото на 2021г. е завършил самостоятелно ремонта и се е нанесъл да живее в апартамента, като два месеца по-късно установил, че това жилище не е подходящо за него и го продал на друго лице. От средата на 2021г. до началото на 2022г. не се е срещал с ищцата, не са излизали заедно с общи приятели и не са общували по никакви въпроси, докато тя не го е посетила на работното му място, заедно с приятелката си А. и поискала от него да заплати възнаграждение за извършените услуги по време на ремонта в размер на 4500лв. Оспорва всички фактически твърдения на ищцата за постигната уговорка и съгласие между тях за възлагане организирането на ремонтните дейности в апартамента срещу посоченото възнаграждение.
Всички водени разговори, обсъждания и решения, свързани с ремонта на жилището, избора на материали и обзавеждане, били на приятелска основа, като ищцата никога и по никакъв повод не е заявявала искания за заплащане на възнаграждение за помощта, която е оказвала по ремонта. Твърди, че между страните няма възникнало облигационно отношение за поръчка, доколкото няма възлагане на каквато и да е поръчка и постигнато съгласие за извършване на фактически действия от ищцата по ремонта на жилището. Всички действия са били извършени от нея по нейно желание и инициатива, изцяло на приятелска основа, с оглед съществуващите между тях близки приятелски отношения през този период, като никога не е заявявала искания и не е обсъждан размер на възнаграждение за тези действия.
С обжалваното решение, предявеният осъдителен иск е уважен изцяло.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът разполага с правото да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изправността си по него.
По делото не е представен писмен договор за възлагане организирането на ремонтните дейности на процесния апартамент, сключен между страните, в който да е уговорено възнаграждение в размер на 4500лв., платимо от ответника на ищцата в определен от тях срок, но доколкото за сключването му не се изисква определена от закона форма, съдът следва да прецени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и така да прецени дали е налице валидно облигационно правоотношение с посочените параметри.
От представената по делото кореспонденция между страните се установява, че А. А. не е приел помощта на ищцата безплатно. Напротив, той изрично заявява, че иска да заплати съответно възнаграждение за ангажиментите, които тя е поела по организирането на строително-ремонтните работи на неговото жилище, но когато има възможност за това, през следващите месеци.
3
По делото са разпитани свидетелите Ж. С. и А. П. на страната на ищцата, както и свидетелите С.С. и К.Б. на страната на ответника.
Не е налице нито едно от ограниченията, предвидени в чл. 164, ал. 1 ГПК, поради което свидетелските показания са допустими.
От показанията на свид. Ж. С. се установява, че ответникът закупил процесното жилище – старо строителство, след като срещнал подкрепа от ищцата, която му заявила, че ще му помогне да се справи със ситуацията, като го свърже с майстори и му помогне в избора на някои неща. Във времето обаче, ответникът започнал да възлага на ищцата все повече неща, които трябва да се свършат и А. му казала, че ще му върне ключовете, защото това вече не било приятелска услуга. Излага, че присъствала на разговор между страните, в който А. заявил на ищцата, че ще и плати, за да продължи да се занимава с ремонта на апартамента. В началото не се разбрали за точна сума, защото трябвало да се проучи точно какво ще се свърши. През м. юни 2021г. отново била заедно на обяд със страните, както и с общите им приятелки А. и Ц., когато се разбрали за цената. Ищцата му казала различни фирми, какви суми вземат за дейностите, които тя е извършила, които са били възложени към този момент и които до завършването на ремонта ще бъдат извършени от нея. На този обяд се договорили А. да заплати сума в размер на 4500лв., когато има възможност.
Свидетелката излага още, че ищцата изпълнявала роля на дизайнер на апартамента, като ответникът бил дал своята карта, с която същата извършвала нужните плащания. Ищцата дори сама сложила контактите и ключовете в апартамента, както и монтирала, боядисала и оформила первази за прозорците. Споделя още, че през м. септември отишла да помогне за сглобяването на спалнята и тогава ищцата представила на ответника крайната сметка от майсторите, предвид завършването на ремонта, а същият се ядосал, защото имало разлика между първоначалната цена, която му била казана и финалната. След неговата реакция, те си тръгнали.