Решение № 105 от 10.03.2022, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 105 гр. Плевен,10.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Венелин Николаев при секретар Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 539 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.70, ал.1, т.3 и т.9 и чл.73, ал.4 Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по жалба от Община Белене, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белене, ул. “България“№ 35, представлявана от кмета М.П.Д., чрез адв. С.Д. против Решение РД-02-14-548/09.06.2021 г. по проект рег.№ROBG 175 „Stimulation and increase of the employment and cross-border mobility in the cross-border region”, финансиран по Програма “ИНТЕРРЕГ V –А Румъния - България 2014-2020“ (Програмата), с партньор община Белене, издадено от ръководителя на Националния орган /НО/ на програмата, при Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с което е определена финансова корекция /ФК/ в размер на 100% от разходите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ по Договор за услуга №10/12.04.2019 г. с изпълнител „Квант Мениджмънт“ ЕООД на стойност 68 400 лв. с ДДС /67 031, 32 лева с ДДС след приспадане на собствен принос на бенефициента/.

Излагат се доводи, че решението е нищожно, незаконосъобразно, постановено при липса на компетентност и форма, лишено от обоснованост, немотивирано, съдържащо недоказани твърдения и несъответно с целта на закона. Твърди се, че решението е съставено от некомпетентен орган, тъй като не става ясно в какво качество и с каква компетенция г-жа В.В.издава обжалвания акт. Излагат се оплаквания, че по никакъв начин не е обсъдено и не е взето предвид възражението на Община-Белене, а само по себе си необсъждането на възражението представлява липса на мотиви. Сочи се, че в решението на МРРБ е преписан дословно текстът на Писмо на МРРБ чрез г-жа Д.Г.- директор на Националния орган по програмата, вр. вх. №

99-00-3-189-(5)/30.10.2020 г. относно Съмнение за нередност по проекта по Програмата с партньор Община Белене. Счита се, че мотивите към оспорваното решение от страна на административния орган са изцяло бланкетни, формални и в тях липсва подвеждане на конкретните факти към твърдените за нарушени норми.

Посочването на факти и посочването на разпоредби е отделено, разпокъсано и в дисонанс. Направено е вътрешно разделение по точки, което не позволява да се разбере дали решаващият орган действително е извършил субсумиране на фактите към правото или се е ползвал от предварително подготвен макет. Изразява се становище, че предвид структурата на страниците и хедъра и футъра на отделните страници възниква съмнение от кого, в коя структура на МРРБ е изготвено решението и дали соченият за негов издател се е запознал с него в цялост.

Посочва се, че първите две страници - Уведомително писмо, с което се връчва решението и Решението са с хедър на МРРБ, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, и футър с данни за контакт на МРРБ. Решението завършва с последен ред „При следните мотиви“. От следващата страница хедърът е „Писмо“ - точно както е на писмото, срещу което Община Белене е подала възражение, необсъдено от МРРБ. Следва и текст еднакъв с текста на писмото, срещу което е възразено. Последната страница от т. нар. „мотиви“ е запълнена единствено от седем реда и оставено празно пространство. За футър стои единствено номерация на страниците, същата като на писмото. На последната така отделена страница е задължителното посочване в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвано решението, където е и поместено, освен на първите две страници, името на г-жа В.В.като издател в качеството й на ръководител на Националния орган. Отново се появява и футърът с данните за контакт на МРРБ без номерация на страниците, завършваща на предходна страница, сякаш става въпрос за отделни документи и решението с мотивите към него не е подписано, т.е. липсва и реквизит. В този контекст се счита, че дори г-жа В. да е имала компетентност да издаде решението, не е формирала свои убеждения и мотиви към него. Твърди се, че решението е издадено в нарушение на чл.73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като в мотивите към него не са обсъдени възраженията на бенефициера. Излагат се съображения, че законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Посочва се, че тази процедура е законодателно предвидена именно с цел възраженията да бъдат обсъдени, а актът да бъде мотивиран - нещо, което категорично се твърди, че не е спазено, тъй като възраженията на Община Белене не са съобразени по същество.

Излага се становище, че материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането й, правилно ли е определен размерът при прилагане на пропорционалния метод и налице ли са пречки за настъпване на разпоредените последици. Твърди се, че тези елементи не са доказани, не са налични и не са обсъдени в оспорваното решение на МРРБ.

Излагат се аргументи, че доколкото в случая Община Белене участва като бенефициер в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, същата се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г. В този смисъл първият елемент от фактическия състав на „нередност“ може и да е налице, доколкото има субект, но това далеч не е достатъчно. Оспорва се наличието на втория и на третия елемент, за да се приеме, че определената финансова корекция е законосъобразна. Относно втория елемент - действие или бездействие, водещо до нарушението на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано е неговото прилагане се сочи, че подобно не се доказва от документацията, нито се обосновава от МРРБ в оспорваното решение. Третият елемент от фактическия състав на „нередност“, се изразява в настъпила вреда за общия бюджет на Европейския съюз или такава, която би могла да настъпи. Счита се, че твърдението за „потенциални“ вреди всъщност означава, че вреди няма, но доколкото се говори за вероятност такива да настъпят, трябва да има не чисто хипотетична вероятност, а сигурност за настъпването им и обоснованост, като в случая дори не е обособено и мотивирано какво би било естеството на твърдените потенциални вреди, включително тяхната значителност или малозначителност, а оттам и не е изпълнен фактическият състав. Излага се становище, че е необходимо да е налице и причинна връзка между извършеното нарушение (с действие или бездействие от стопанския субект, т.нар. икономически оператор) и настъпването на вредата, респ. такава вреда, която би могла да настъпи. Счита се, че фактическият състав на „нередност“ следва да бъде доказан и обоснован от административния орган при определяне и налагане на финансовата корекция, а не да се ползва бланка без обсъждане на документацията и посочените в нея резултати по Програмата и Проекта, без осмисляне на подаденото възражение. Навеждат се доводи, че евентуалното наличие на нарушение само по себе си не е достатъчно за определяне на финансова корекция, а е необходимо да е изпълнен целият фактически състав по смисъла на цитирания Регламент, за да може да бъде определена такава. Твърди се липса на нарушение, както и липса на който и да е от останалите елементи на състава. Счита се, че неправилно е възприето от МРРБ нарушение на принципите на добро финансово управление поради „липса па покритие на заложените по Проекта теми на семинарите“, „липса на необходимия брой участници на семинарите“. Излагат се съображения, че неправилно е констатирано съществено изменение на Договора поради непоискване удължаване на Гаранцията за изпълнение на Договора за периода между 16.05.2020 г. и 28.07.2020 г., както и поради допускане изпълнението на дейностите по договора да прехвърли срока на

Договора съгласно същия и Допълнително споразумение № 2 към него. Сочи се, че в изпълнение на Проекта, Апликационната форма (АФ) и Договора са провеждани обучителни семинари за подобряване на квалификацията и компетентността на работната сила и за стимулиране на предприемачеството в трансграничния регион.

Семинарите са осъществени, видно и от представените отчети, по начин, постигащ целите на Проекта и Програмата, който максимално би могъл да ангажира вниманието и да помогне на безработните и неактивни хора да придобият и да приложат на практика умения, които да способстват за тяхната професионална реализация. Отбелязва се, че в Договора, АФ и в Техническото задание, както и в цялата документация по Програмата, е посочено, че семинарите са двудневни, като такива са отбелязвани и в таблицата в решението на МРРБ. Това означава, че един семинар се разпростира в рамките на два дни. Уточнява се, че всички теми в двудневните семинари са разгледани, като се разпределят в двата дни, от които семинарите се състоят. По този начин темите се покриват по-пространно и задълбочено и има възможност участниците да поставят практическите въпроси, които ги вълнуват. Сочи се, че в документацията на Проекта темите не са подробно, изчерпателно и императивно заложени. Разпределението на заложените теми в двата дни на един семинар позволява по-доброто и задълбочено усвояване на материята. Именно с цел пълноценното усвояване и придобиване на полезни знания и умения семинарите са заложени като двудневни. Относно твърдението за присъствие на различни участници в двата дни на семинарите се счита, че първо следва да се съобрази какво точно е задължението на изпълнителя и след това да се преценява дали е нарушено. Твърди се, че изпълнителят е бил длъжен да осигури условия за предвидения брой участници да отправи покани, които да достигнат до общността, годни да съберат участници. Посочва се, че не е възможно изпълнителят да вмени задължение на хората да присъстват и той самият няма задължение да доведе конкретна бройка хора. Няма и как да се задължат присъствалите в първия ден да присъстват и на втория, нито би било редно или целесъобразно да се ограничи достъпът на желаещи да присъстват на втората част от семинара, при положение, че са подсигурени условия за изисквания минимум. Обръща се внимание, че е по-ефикасно за постигане на Програмата на семинара да присъстват участници, които действително се интересуват от темите и целият да приложат на практика усвоеното. Разпределението на въпросите в двата дни на семинара позволява, както по-доброто усвояване на материята, така и по-широк достъп на участници до конкретните въпроси, които ги вълнуват и от които възнамеряват да се възползват на практика. Счита се, че НО не е доказал наличие на пълното неизпълнение на заложените по проекта теми/съдържание от страна на бенефициера, досежно мотивите си в т.2.2.2. на стр.35 на окончателното си Решение № РД-02-14-548/09.06.2021 г., във вр. с т. 4 на стр. 37 от същото, т.к. според изложеното от адм. орган на стр. 16 в окончателното си Решение, НО споменава, че „Видно от горното, значителна част от необходимия посочен минимум на съдържанието за всеки семинар, не е налично в презентациите на изпълнителя“. Сочи се, че НО никъде не приема в своето решение че има „пълно неизпълнение“ на съдържанието на проведените семинари, за да прави извод за налагане на финансова корекция в пълен размер от 100%, т.к. едва тогава може да се изпълни хипотезата на допускането, че при наличие на пълно неизпълнение на договорните задължения същото би довело като краен резултат и до пълно нарушаване на принципа на ефективност, за да може вследствие на това да се твърди кумулативно наличие на нарушение на трите принципа по чл. 30 от Финансовия регламент, респективно - елемента от квалификацията за "нередност". Твърди се, че принципът на ефективност изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. Ако се приеме, че поставените цели обективно е невъзможно да бъдат постигнати при наличие на пълно неизпълнение на договорните задължения, то тогава следва, че нарушаването на този принцип в такъв случай би било пълно. Счита се, че в случая има вътрешно противоречие и несъответствие между мотивите и диспозитива, между фактите и посочената за приложима правна норма. Не са посочени от страна на административния орган кои са предприетите (или непредприетите) действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели за реализиране (или неарализиране) на дейностите в съответствие, както ги вижда и разбира НО, а не да ги споменава като бланкетни заключения - само констатация. Твърди се, че от страна на НО не е налице доказано нарушение на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 г. във връзка е изпълнените дейности по договора за обществена поръчка предмет на спора, които да не са надлежно изпълнени спрямо уговореното, в следствие на което да се извежда от страна на НО неправилно квалифициране като основание за налагане на финансова корекция разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ в неговото окончателно решение № РД-02-14-548/09.06.2021 г. Счита се, че след като не е доказано пълното неизпълнение на дейностите по договора за обществена поръчка на бенефициера в цялост, от страна на НО не може и да се извежда нарушаване на принципа по чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г. от страна на бенефициера. С оглед горното се твърди, че по договор за обществената поръчка на бенефициера няма "пълно неизпълнение на договорните задължения", респ. и пълно неизпълнение на заложените по проекта теми/съдържание на семинарите, т.к. такова НО фактически не констатира, а напротив - последният казва, че само „значителна част от необходимия посочен минимум на съдържанието за всеки семинар, не е налично“, без да посочва информация в процентен порядък в акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, какво разбира под „значителна част“, изведено като числово измеримо отражение от общото цяло на проведените дейности по договора за обществена поръчка, как е идентифицирал и с каква методика е квалифицирал „значителната част“ именно като такава, съпоставено аналитично и онагледено в окончателно си решение № РД-02-14-548/09.06.2021 г.