Решение № 14 от 21.07.2021, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Х. , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20205600900169 по описа за 2020 година

С искова молба вх. № 8151/15.09.2020 г. e предявени обективно съединени искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Исковете са предявени от ищеца Р. СП. СТ., ЕГН: **********, адрес село Ж.Б., област Х., против ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С. 1000, район С., ***.

ИЩЦАТА Р. СП. СТ.,чрез пълномощника си адв.Г. М.-АК-Х. твърди, че ответното застрахователно дружество е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № *** за лек автомобил Форд Фиеста с ДК № **** валидна от 08.11.2014 г. до 07.11.2015 г. В периода на действие на застраховката на 15.07.2015 г. около 12.00 часа в село Ж.Б., област Х., на път 5074 срещу дом № 304 възникнало пътно – транспортно произшествие, при което лекият автомобил Форд Фиеста, управляван от Ц.. В. В., ЕГН: ********** от град Х., ударил пресичащата пътното платно Р.С.. Вследствие на произшествието на ищцата били причинени тежки наранявания по главата и тялото. След инцидента тя веднага била откарана с линейка в ОАИЛ на МБАЛ – Х. с опасност за живота. За произшествието се съставил протокол за ПТП с пострадали лица от служител на Пътна полиция – Х.. Отделно от това се образувало ДП № 699/2015 г. по описа на РУ на МВР – Х., представляващо прокурорска преписка № 1679/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. В хода на разследването е установено, че вина на ПТП имат и двамата участници – водачът В., който е управлявал превозното средство с превишена и несъобразена скорост при движение в населено място и при наличие на пешеходец на банкета, а ищцата С. за неправилно пресичане на пътното платно като пешеходец. В хода на производството е назначена съдебно – медицинска експертиза, която дала заключение, че получените от ищцата увреждания причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което на 17.12.2015 г. наблюдаващият прокурор прекратил делото. След прекратяване на наказателното производство материалите по делото били изпратени на Началник Пътна полиция – Х. за търсене на административно – наказателна отговорност за водача В. и ищцата. С наказателно постановление № *** от 23.03.2016 г. на В. била наложена глоба за виновно причиняване на ПТП с пострадал пешеходец, поради нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – движение с несъобразена скорост в 1 населено място и при наличие на опасност на пътя – пешеходец на банкета. С наказателно постановление № *** от 11.08.2015 г. била наложена глоба и на ищцата Р.С. за нарушение на правилата за движение на пешеходците по пътното платно.

В резултат на произшествието ищцата получила телесни повреди, от които претърпяла болки и страдания и продължавала да търпи такива и към настоящия момент.

Веднага след инцидента е откарана по спешност в ОАИЛ на МБАЛ – Х. с диагноза травматичен шок, контузия на мозъка, счупване на черепа, контузия на гръдния кош и корема. Лечението в ОАИЛ продължило два дни и след стабилизиране на състоянието й на 17.07.2015 г. била прехвърлена в отделението по неврохирургия за лечение на черепно – мозъчната травма. Там й била поставена диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, след което е изписана на 19.07.2015 г. При удара в главата на ищцата са били избити травматично 5 зъба на горната челюст, без които се затруднявало дъвченето и говоренето, което увреждане представлявало средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Отделно от това се констатирали усложнения от травмите на главата и тялото. При преглед от неврохирург на 24.08.2020 г. се установило увреждане на черепно – мозъчни нерви (ЧМН) – едва доловим централен фациалис в ляво (увиснал горен ъгъл в горен ляв устен ъгъл), леко изразена монопареза на ляв долен крайник, вертебрален синдром в тораколумбален отдел на ниво Тх12 – L1. Установили се и прояви на постравматична церебрастения като последица от контузията на мозъка, изразяващи се в нарушение на вестибуларната функция, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене, паметови нарушения, лесна умора, както и прояви на енцефалопатия (нарушени когнитивни функции: концентрация, памет, интелект), причиняващи на ищцата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Освен физическите увреждания на ищцата била нанесена и психична травма. Влошеното здравословно състояние, в което тя се намирала повече от 5 години, силно я депресирало, карало я да бъде потисната, тревожна, да ограничи до минимум социалните контакти и да не може пълноценно да се труди и да се обслужва в ежедневието.

При така изложените твърдения в исковата молба и претърпените болки и страдания ищцата имала право да получи обезщетение за понесените неимуществени вреди.

С оглед на така изложените основания се отправя искане ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни повреди, а именно: травматичен шок, контузия на мозъка, счупване на черепа, контузия на гръдния кош и корема, дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, травматично избиване на 5 зъба на горната челюст, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и настъпили усложнения от травмите на главата и тялото, изразяващи се в увреждане на черепно – мозъчни нерви (ЧМН) – едва доловим централен фациалис в ляво (увиснал горен ъгъл в горен ляв устен ъгъл), леко изразена монопареза на ляв долен крайник, вертебрален синдром в тораколумбален отдел на ниво Тх12 – L1, както и прояви на постравматична церебрастения, като пряко последица от контузията на мозъка, изразяващи се в нарушение на вестибуларната функция, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене, паметови нарушения, лесна умора, както и прояви на енцефалопатия (нарушени когнитивни функции: концентрация, памет, интелект), причиняващи на ищцата постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и психична травма – всички причинени при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 15.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски.

2

ОТВЕТНИКЪТ З. А.

ДРУЖЕСТВО“АРМЕЕЦ“АД, чрез пълномощникът си юрисконсулт Х.В. е депозирал писмен отговор,с който взема отношение по допустимостта и основателността на исковата претенция.

На първо място, ответникът отправя възражение за давност. Посочва, че съгласно чл.

197 КЗ (отм.) в конкретния случай събитието настъпило на 15.07.2015 г. и правото на претенция по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ било погасено по давност на 15.07.2020 г. Исковата молба била депозирана на 15.09.2020 г., т.е. след изтичането на давностния срок. До настоящия момент нямало настъпили обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давностния срок, съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Отделно от това се посочва, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ответното дружество не било поканено да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Ответникът не получил уведомление по смисъла на чл. 224 КЗ, а увреденото лице не изпълнило задълженията си по чл. 272 КЗ. Ето защо ответникът изобщо не е дал повод за завеждане на делото и не му била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл. 273, ал. 1 КЗ (отм.). Дружеството било умишлено възпрепятствано да определи и изплати застрахователно обезщетение и по този начин кредиторът изпаднал в забава.

На самостоятелно основание се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като се твърди, че застрахования водач не бил отговорен за инцидента и функционалния характер на застрахователната отговорност водел до отпадане на задължението за ответника да заплати обезщетение. Единствено ищцата била виновна за настъпването на произшествието с поведението си и предприетото от нея пресичане.

Навеждат се и доводи против размера на исковата претенция, която имала изключително завишен размер. Описаните в исковата молба необосновано тежки увреждания не отговаряли на представените по делото доказателства. Описаните в първичните медицински документи и в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2015 г. не можели да обосноват присъждане на обезщетение в размер от 50 000 лв. Нямало данни, че лечението е преминало с усложнения. Естеството на травмата и възрастта на увреденото лице не предполагали последващи усложнения или влошаване на здравето, а възстановителният период траел само няколко дни. Съгласно две епикризи от 17.07.2015 г. и 19.07.2015 г. било видно, че при ищцата нямало настъпили каквито и да било усложнения, нямало проявена неврологична симптоматика и тя е изписана от МБАЛ – Х. с подобрение. Оттук се извежда твърдението, че се касаело за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, без остатъчни негативни последици.

Несъстоятелно и неподкрепено с каквито и да било доказателства се явявало твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП са били избити пет зъба. В първичната медицинска документация нямало данни за подобно увреждане. То се появявало за първи път в амбулаторен лист от 24.08.2020 г., повече от пет години след настъпване на произшествието и това водело до извода, че то е възникнало в последващ момент по неизяснени причини и начин. Ето защо липсвали доказателства, че увреждането се намирало в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Същите аргументи са изложени и за твърдяната монопареза на ляв долен крайник, централен фациалис в ляво и други увреждания, констатирани за първи път близо пет години след произшествието. Оспорва се изцяло причинно – следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания.

3

При определяне на обезщетението следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – в конкретния случая имало сравнително леки телесни увреждания и претендираната сума не кореспондирала с тях, а целяла само неоснователното обогатяване на ищцата.

Обръща се внимание и на високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице и се настоява за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С поведението си и действията си ищцата поставила водача в невъзможност да предотврати произшествието.

Исковата претенция за лихви се оспорва като изцяло неоснователна с оглед акцесорния й характер и неоснователността на главния иск. От друга страна, във връзка с нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ претенцията на ищцата била предявена на 15.09.2020 г. и получена от застрахователя на 13.10.2020 г., поради което именно последната дата се явявала най-ранната възможна, считано от която застрахователят дължал лихви.

Допълнително се посочва, че непредставянето на банкова сметка по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ освобождавало застрахователя от отговорност за лихви. Ищцата представила данни за банкова сметка едва с исковата молба и това водело до забава на кредитора, а застрахователят не дължал лихви. Последен аргумент в тази насока касае погасяването с тригодишна давност на претенцията за лихви и същите не можело да се претендират за подълъг срок.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори,а това се установява и от представените доказателства,че на 15.07.2015 г. около 12.00 часа в село Ж.Б., област Х., на път 5074 срещу дом № 304 , станало пътно – транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Форд“ ,модел „Фиеста“, управляван от Ц.. В. В., ЕГН: ********** от град Х., ударил пресичащата пътното платно Р. СП. СТ.. Вследствие на произшествието на С. били причинени тежки наранявания по главата и тялото. След инцидента тя веднага била откарана с линейка в ОАИЛ на МБАЛ – Х. с опасност за живота. За произшествието е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица от служител на Пътна полиция – Хасков.Образувано е и ДП № 699/2015 г. по описа на РУ на МВР – Х., представляващо прокурорска преписка № 1679/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал.