Решение № 646 от 11.12.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Силистра, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. .Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20233420100261 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:.................., в която твърди, че ответника, като заемател, е сключил договор за паричен заем PLUS-18477669 от 18.03.2021 година с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“. Също така твърди, че ответника не е изпълнил задължението си към кредитора и падежа е настъпил.

След това вземането му е било прехвърлено по силата на Договор за цесия от 13.06.2022 година. Заявява, че се е снабдил със Заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.дело №1800/2022 година на Силистренския районен съд, но ответника е възразил срещу Заповедта. В тази връзка претендира да се признае за установено спрямо ответника, че последния му дължи сумата от 2979,11 лева, представляваща главница, в едно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда; сумата от 2817,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2021 година до 09.12.2022 година/когато е обявена предсрочната изискуемост на задължението/ и сумата от 367,10 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 16.11.2021 година до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и присъждане на извършените разноски по настоящото дело и тези в заповедното производство.

Ответникът Е. И. Ш., с ЕГН:**********, с настоящ адрес в гр.Сс, ул.“Ф. Т.“№......, вх.“....“, ет...., ап...., чрез назначения му от съда особен представител адв. В. М. – АК – Сс е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, а по основателността му, желае да изрази становище на по – късен етап в производството. В съдебно заседание излага 1 допълнителни доводи като счита, че част от главницата е била заплатена.

Също така счита, че вземането не е надлежно прехвърлено на ищеца.

След като съобрази представените и събрани в хода на производството доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит PLUS-18477669 от 18.03.2021 година, сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“.

Съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил и предоставил кредит в размер на 3001 лева. Страните са се договорили той да бъде изплатен чрез 60 погасителни вноски по 128,16 лева. По сметка на ответника е бил извършен превод в размер на 765,73 лева, а останалата сума е удържана за погасяване на предишен кредит между същите страни, съгласно т.2 от договора за кредит. Ответника е преустановил плащанията по договора и кредита е бил обявен за предсрочно изискуем на 09.12.2022 година /тогава е получено уведомлението за предсрочна изискуемост от ответника/. От назначената експертиза се установи, че ответника е внесъл погасителни вноски в размер на 1057, 12 лева. Останалото задължение е в размер на 2979, 11 лева главница, 954,72 лева договорна лихва до 09.12.2022 година. След преустановяване на плащанията /16.11.2021 година/ ответника е изпаднал в забава. За тази забава той дължи обезщетение на контрагента си в размер на законната лихва до датата на подаване в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, а именно до 23.12.2022 година, което е в размер на 367, 10 лева.

На 13.06.2022 година е било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 година основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“ и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от Договор PLUS-18477669 от 18.03.2021 година е прехвърлено на последния изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие 2 спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника. Въпреки това, съдебната практика приема, че е валидно и допустимо длъжникът да бъде уведомен от цесионера, когато последният е упълномощен за това от цедента. В случая такова упълномощаване е налице – уговорено е в рамковия договор и е представено и пълномощно.

По делото е представено и уведомление до ответника и обратна разписка за получаването му на 17.06.2022 година.

По тези съображения съдът счита, че договорът за цесия поражда действие по отношение на длъжника. Вземането е било включено в Приложение №1 от 13.06.2022 година и възражението на ответника се явява неоснователно.

От изложеното по-горе се налага извода, че предявените искове за главницата е обезщетението за забавено изпълнение са изцяло основателни, а иска за договорната лихва следва да се уважи частично до размера от 954,72 лева и да се отхвърли за горницата до размера от 2817,24 лева, тъй като е поискан до края на договора, а не до датата на обявяването на предсрочната изискуемост на задължението/съобразно заключението на Вещото лице/.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в полза н а ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството и тези извършени в Заповедното производство по ч.гр.дело №1800/2022 година на СРС, които са в размер на 246,54 лева за Държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение/като сумата е редуцирана съобразно отхвърлителната част от иска/.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Е. И. Ш., с

ЕГН:**********, с настоящ адрес в гр.Сс, ул.“Ф. Т.№........, вх.“...“, ет...., ап...,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:......................, следните суми:

2979, 11/Две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща главница по договор за кредит PLUS-18477669 от 18.03.2021 година, в едно със законната лихва върху нея считано от 23.12.2022 година до окончателното и изплащане;

954,72 /Деветстотин петдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2022 година до 09.12.2022 година, като отхвърля предявения иск за горницата до 3 размера от 2817,24 лева;

367,10/Триста шестдесет и седем лева и десет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 16.11.2021 година до 23.12.2022 година.

Осъжда Е. И. Ш., с ЕГН:**********, с настоящ адрес в гр.Сс, ул.“Ф.

Т.“№........., вх.“....“, ет...., ап....., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:......................, сумата от 446,54/Четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство и по ч.гр.д.№1800/2022 година на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4