Решение № 208 от 29.05.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. К., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101782 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск, с правно основание чл.

54, ал. 2 от ЗКИР и в условията на евентуалност - иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. Д. К., С. К. К. и С. Р. против Д. Д. В. и П. Д. В., с която молят съда, да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 13.12.2018г., с адрес на поземления имот: гр.

К., местност „Г.“ с площ: 350 кв.м., трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 003724, съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, който неправилно е записан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на името на наследодателя на ответниците - Г. П. В., въз основа на договор за делба от 17.11.2010г., том V, № 109, вх. рег. № 3198 на СВ - К..

При условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявения иск за собственост на посоченото основание, правят възражение за придобиване на правото на собственост по давност, чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, с начало на давностното 1 владение - 2003г., осъществено от наследодателя им К. С. К., ЕГН **********, починал на ***г., и ищцата В. Д. К., като съпрузи, а след смъртта му до момента - от тримата ищци, като негови наследници, което владение се присъединява към това на наследодателя им, като молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот по давност, който имот неправилно е записан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, на името на наследодателя на ответниците - Г. П. В., въз основа на договор за делба от 17.11.2010 г., том V, № 109, вх. рег. № 3198 на СВ - К.. Претендират за направените по делото разноски.

В ИСКОВАТА МОЛБА се излагат следните фактически твърдения:

Твърдят, че тримата ищци били наследници по закон на К. С. К., ЕГН **********, починал на ***г., като С. Ро- Верпре бил негов наследник по право на заместване на своята майка М. К. Р. с ЕГН **********, починала на ***г. Общият им наследодател К. С. К. е закупил с нотариален акт № 48, том III, рег. № 6233, дело № 488/26.08.2003г. на нотариус Н. Н. гр. К., следния недвижим имот, а именно: НИВА с площ от 0.356 дка, шесто категория на земята, находяща се в землището на квартал С., община К., област П., в местността „Г.“, съставляваща имот № 003724 по картата на землището, при граници и съседи: имоти № 000999 - населено място на населено място, № 003711 - пасище, мера на ОПФ-С., № 003723 - нива на наследници на Л. Г. К., № 003722 - нива на наследници на С. К. С.. Имотът бил придобит по време на брака на наследодателя им с ищцата В. Д. К., в режим на СИО, прекратена с неговата смърт и трансформирана в обикновена съсобственост при права, както следва: за В. Д. К. - 4/6 ид.ч. и за С. К. К. и С. Р. - по 1/6 ид.ч.

Понастоящем описаният имот представлявал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 13.12.2018г., с адрес на поземления имот: гр.

К., местност „Г.“ с площ: 350 кв.м., трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 003724, съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***.

Твърдят, че наследодателят им притежавал съседния на описания имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, в който построил стопанска постройка - пчелин, в който засадил овощни дървета и отглеждал пчели, като имал желание да го разшири, закупувайки и имот с идентификатор ***. И двата имота - с идентификатор *** и ***, били оградени от всички страни: първият - с ограда, направена от циментови колове и стоманена тел, а вторият - от север имало слог, от юг 2 граничел с къщата, построена в съседния имот и с каменен зид, от запад било пасище, а от изток имало свободен достъп до имот с идентификатор ***. И към настоящия момент тези граници не били променени.

Наследодателят им владеел и ползвал имот с идентификатор *** до смъртта си, като е имало периоди от време, когато го давал на свой близък да го обработва. След смъртта на наследодателя им ищците владеели и ползвали имота, като трети лица никога не са предявявали претенции за него и не са го ползвали след закупуването му през 2003г. Преди две години решили да се снабдят с актуални скици на всички техните недвижими имоти и съответно да проследят как са отразени в кадастъра. Тогава установили, че собственият им имот с идентификатор *** бил записан на друго лице, а именно - на Г. П. В., която била наследодател на ответниците по настоящия иск, въз основа на договор за делба от 17.11.2010г., Акт № 148, том III, рег. № 8061, дело № 528 на нотариус С. Р. гр. К..

През 2024г. подали заявление до СГКК-гр. П. с приложения към него титул за собственост върху имота - нотариален акт № 48, том III, рег. № 6233, дело № 488/26.08.2003г. на нотариус Н. Н. гр. К., с искане същият да бъде записан на тях като негови собственици, но им било отказано с мотив, че в кадастралния регистър било записано друго лице като собственик.

Посоченото сочи на наличие на спор за материално право, поради което за мотивират правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че са собственици на процесния имот.

В СРОКА по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, като в него се излагат следните фактически твърдения:

Ответниците считат, че искът е допустим, но е изцяло неоснователен.

По изложените твърдения на ищците, че с посочения от 2003г. нотариален акт наследодателят им е придобил процесния имот заявяват, че това обстоятелство не им било известно нито на тях, нито на техния пряк наследодател и тяхна майка Г. П. В., б.ж. на гр.К., починала на ***г., нито на нейния братовчед и съсобственик на процесния имот - Х.Г.Т., б.ж. на гр.К..

Нито приживе двете посочени като продавачи жени, тяхната баба и сестра й са споделяли да са продавали имота. Именно поради факта на неизвестността за този нотариален акт от тяхната майка и братовчед й Х.Г.Т., същите считайки, че са собственици на процесния имот и на още 14 други имота, извършили доброволна делба, като си поделили имотите с Договор за доброволна делба от 17.11.2010г., вписан в Служба вписвания при КрлРС, с вх.рег.№3198, том V, №109/17.11.2010г. В дял на тяхната майка и наследодател Г. П. В. оставал този процесен имот.

Приложеният към исковата молба нотариален акт от 2003г. не е бил представян за отразяване нито в ОС „З“ при Община К., нито в СГКК- П., нито е бил ползван и представян където и да било другаде през годините от ищците или техния наследодател. Също и поради факта, че нито ищеца, нито 3 неговите наследници са ползвали процесния имот до датата на доброволната делба 17.11.2010г., техният наследодател и другият съсобственик си поделили и този недвижим имот с пълното съзнание, че е тяхна съсобственост. До момента на делбата, същия имот бил ползван от тяхната майка.

Непосредствено над него от север, майка им е ползвала и южната третина на северния имот ***. Като на практика тези два имота 723 и 724 били един цял имот, без никакви граници по между им. Другите две третини от този северен имот 723 се ползвал от други техни роднини - средната третина от В.

П. К.; северната третина от Л. Х. Х.. Тези два имота 723 и 724 са били винаги на техния род. Още 2000г. до смъртта си, тяхната майка ползвала освен процесния имот, така и южната третина на имот 723. Процесният имот и този над него – 723, никога не са били заграждани от изток и от запад. От север на имот №723 към имот №722 имал ограда от циментови колове и мрежа, поставена преди около 10 години. От юг процесния имот 724 граничел си плътна оградата в западната си половина, където в съседния южен имот имало изградена жилищна сграда, а в източната част на южната му граница имало ограда с циментови колове и мрежа. С оглед обстоятелството, че нито посочените в нотариалния акт от 2003г. две продавачки са споделяли за продажба на имота, нито техният наследодател, нито братовчед й, нито ответниците са знаели за извършване на посочената в нотариалния акт от 2003г. сделка, то оспорват същия, като счита, че не е подписан от посочените две продавачки в акта.

Твърденията на ищците, че техния наследодател притежавал съседния имот, а именно с идентификатор ***, в който бил построил стопанска постройка - пчелин, и бил засадил овощни дръвчета, и отглеждал пчели, и имал желание да го разшири, като закупи и имот с идентификатор *** - тези обстоятелства не отговаряли изцяло на твърденията им. Безспорно наследодателят им е бил собственик на имот с идентификатор ***, но същият бил закупен от него едва три години след посочената доброволна делба от 2010г., а именно той го е закупил с Нотариален акт №7, том 11, дело №1877/29.07.2013г. по описа на Служба вписвания при КрлРС, което обстоятелство било отразено в приложената от ищците Скица №15390657/28.10.2014г. на СГКК.

Твърденията на ищците, че наследодателят им владеел и ползвал процесния имот с идентификатор *** до смъртта си и имало периоди от време когато го давал на свой близък да го обработва не отговаряло изцяло на истината. Този процесен имот се е ползвал единствено и само от техния наследодател Г. П. В. още от 2000г., приживе на нейната майка и наследодател Н.С.Г., без прекъсване е продължил да се ползва от нея и след делбата от 2010г. отново без прекъсване до нейната смърт през 2021г. Този имот представлявал на практика пасище, ливада, а не нива. Същият бил отдаван от майка им да се ползва от животновъди за пасище. Един го е ползвал до 2010г., а другия животновъд, на който бил отдаван да се ползва е след 2010г. и същия продължава да се ползва от него. Това е Д.Т.М. от гр. К.. Той по-късно, в 4 началото на 2017г. закупил и 1/3 ид.ч. от северния на процесния имот, а именно от имот с идентификатор ***. Закупил го от Л. Х. Х., като закупил и съседен имот с идентификатор ***.

Намират, че твърденията на ищците за ползване, както на процесния имот, така и за намерението да закупи наследодателят им северния имот, този над процесния не отговаряло на истината. Също не отговаряло на истината твърдението на ищците, че след смъртта на наследодателя им те владеели и ползвали имота, като трети лица никога не са предявявали претенции за него и не са ползвали имота от 2003г. Категорично заявяват, че наследодателят им до смъртта си не е ползвал процесния имот, също и ищците никога и по никакъв начин не са ползвали имота, нито преди смъртта на наследодателя си, нито след това. Този имот и до настоящия момент се владее и ползва от тях.

Също не отговаряло на истината твърдението на ищците, че били установили преди две години отразяването в кадастъра по партидата на имота, че е отразен акта за доброволна делба от 2010г. и името на тяхната майка като собственик. Считат, че това обстоятелство било установено от същите едва тази година. Доколкото за процесния имот имало два документа за собственост безспорно се касаело за спор за материално право. Оспорват приложения нотариален акт като счита, че не е подписан от посочените като продавачи две жени. С оглед обстоятелството, че единствено и само техният наследодател и тяхната майка Г. П. В., считано от 2000г. до смъртта си го е владяла и ползвала, както и че след смъртта й само двамата ответници продължавали да владеят и ползват имота, то претенцията на ищците при условието на евентуалност да са придобили имота по давност е неоснователна и я оспорват изцяло. Правят възражение на претенцията на ищците, че същите са придобили имота по давност и твърдят, че те са собственици на имота придобит от тях по наследство и давност, при равни права за всеки от тях.