Решение № 224 от 08.04.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Разград, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330101811 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано след обезсилване на решението по гр. д. № 520/2022 г. по описа на РС Разград на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно мотивите на въззивното решение.

И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., тримата от гр. Русе, чрез процесуалния им представител адв. А. Ч. от АК Велико Търново, са депозирА. искова молба срещу Б. А. Д. (Б.А.Д.) и Л. М. Д. (Л.М.Д.), двамата от *******, общ. Цар Калоян, с която молят да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на сграда № 2 със застроена площ 74 (седемдесет и четири) кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ 452 кв. м. в землището на *************************************, при съседи:

***, ***, ***, ***.

Сочат, че ищецът И. В. И. закупил недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 1 050 кв. м., съставляващо урегулиран парцел VI731,730 в кв. 76 по плана на *******, общ. Цар Калоян и построените в него две паянтови жилищни сгради на по един етаж, при съседи: от двете страни улици, Й.Д.С., А.А.А., Л.М. и Б.Д., за което представят нотариален акт № 89, том VIII, рег. № 453, дело № 2530/1994 г.

С последващ нотариален акт № 164, том VI, дело № 3006/1996 г. И. В. И. и съпругата му И.Д. И. продА. на Р. К. С. само 710 кв. м. от гореописания недвижим имот – дворно място, цялото от 1 050 кв. м., находящо се в *******, за което е отреден имот пл. № 731 в кв. 76 по плана на ******* и за което дворно място е отреден парцел VI-730,731 в кв. 76, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда при съседи за имота: от две страни улица, парцел VII-732 и IV-740.

1

Твърдят, че втората паянтова жилищна сграда, която била придобита с описания по-горе нотариален акт № 89 по дело № 2530/1994 г., останала собственост на И. В. И. и съпругата му, след смъртта на която като нейни наследници останА. И. В. И. и децата им В. И. Й. и М. И. В..

Част от тази сграда била идентична с описания в нотариален акт № 176, том IV, дело № 1363/1990 г. на ответниците дюкян. Твърдят, че видно от предходния нотариален акт на продавачите, от които бил придобит дюкяна, № 64, том III, дело № 709/1978 г., същият представлявал стая с площ 8 кв. м. и вече не съществувал.

Сочи се в исковата молба, че при водено гр. дело № 689/2019 г. по описа на Районен съд Разград, за делба между Р. К. С., А. Е. С. и Б. А. Д. и Л. М. Д., последните неправилно били признати за изключителни собственици на сграда № 2, която е със застроена площ 74 кв. м. и която тримата ищци считат за своя собственост. Претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подА. отговор на исковата молба, в която изразяват становище за неоснователност на предявения иск и молят същият да бъде оставен без уважение, като им се присъдят направените разноски.

Навеждат, че с нотариален акт № 89, т. 8, peг. № 453, дело № 2530 от 06.12.1994 г., ищецът И. В. И. закупил от свои родственици идеални части от 710/1050 ид. части от дворното място, цялото от 1 050 кв. м., съставляващо урегулиран парцел VI-730, 731 в квартал 76, ведно с две паянтови жилищни сгради. Оспорват твърдението, че е закупил цялото дворно място от 1 050 кв.м., тъй като по нотариален акт покупката била на идеални части – 710/1050 идеални части от поземления имот.

Излагат твърдения, че с нотариален акт № 164, т. VI, дело 3006 от 23.10.1996 г. първият ищец и съпругата му се разпоредили с всички свои идеални части от процесния имот, като продА. на Р. К. С. всички свои идеални части, а именно 710/1050 ид. части от същия поземлен имот и от този момент насетне те не притежавА. никаква собственост върху поземления имот.

Твърдят, че с нотариален акт № 176, том 4, дело 1363 от 23.10.1990 г. закупили 1/3 ид. част от същото дворно място, цялото от 1 050 кв. м., заедно с построените в южната част на имота масивна жилищна сграда, дюкян и сайвант. Оспорват твърдението в исковата молба, че ищците са запазили собствеността върху втората паянтова жилищна сграда. Към 1994 г., в нотариалния акт, с който ищците закупили идеални части от имота, били посочени две паянтови жилищни сгради, които са съществувА., но те нямА. нищо общо с дюкяна (сграда № 2). Сочат, че към 1996 г., когато ищците продА. идеалната си част от поземления имот на Р. С., втората паянтова жилищна сграда вече била съборена и не съществувала, затова не била описана в нотариалния акт. Според ответниците, дюкянът е съществувал към 1978 г. и изцяло бил продаден от М.О.К. на Б. Т. И. и Д. О. И., от своя страна Б. и Д. продА. на ответниците идеална част от поземлен имот заедно с всички придобити от тях сгради – жилищна сграда, сайвант и дюкян. Ответниците твърдят, че никога до този момент никой не бил предявявал претенции за собственост или съсобственост на дюкяна и те винаги се считА. за единствени собственици на тази сграда.

Видно от скица № 42 от 11.03.1992 г., дюкянът бил вътрешно модернизиран с предназначение – магазин за хранителни стоки и кафе-бар, 2 издадена била виза за проект от главния архитект на Община Цар Калоян.

Твърдят още, че дюкянът никога не е бил с площ само от 8 кв. м., а площта му била 74 кв. м. (сграда ***), което било видно от комбинирана скица № 4/21.03.2019 г. на Община Цар Калоян, скица № 42 от 11.03.1992 г. и скица № 15-457743/28.04.2022 г. на АГКК.

Твърди се още, че от 1992 г. до 2002 г. процесният дюкян с площ от 74 кв. м. бил ползван и експлоатиран от ответниците като хранителен магазин и кафе-бар. Дюкянът бил нанесен със същата квадратура, съществуваща и към настоящия момент, в кадастралния план от 1972 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 89 от 06.12.1994 г., том VIII, дело № 2530/1994 г. ищецът И. В. И. закупил 26/30 ид. ч. от 710/1050 кв. м. дворно място, цялото от 1 050 кв. метра, съставляващо урегулиран парцел VI-731,730 в кв. 76 по плана на *******, общ. Цар Калоян, както и 26/30 ид. ч. от построените в него две паянтови жилищни сгради на по един етаж, при съседи: от двете страни улици, Й.Д.С., А.А.А., Л.М. и Б.А.Д..

С Нотариален акт № 164 от 23.10.1996 г., том VI, дело № 3006/1996 г., И.

В. И. и съпругата му И.Д. И. продА. на Р. К. С. 710 кв. метра от дворно място, цялото от 1 050 кв. метра, находящо се в *******, за което е отреден имот пл.

№ 731 в кв. 76 по плана на ******* и за което дворно място е отреден парцел VI-730,731 в кв. 76, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда при съседи за имота: от две страни улица, парцел VII-732 и IV-740.

Видно от Нотариален акт № 176 от 23.10.1990 г., т. IV, дело 1363/1990 г., ответниците придобили чрез покупко-продажба 1/3 ид. част от същото дворно място, цялото от 1 050 кв. м., заедно с построените в южната част на имота масивна жилищна сграда, дюкян и сайвант.

За изясняване на спорния по делото въпрос относно собствеността върху паянтова сграда – дюкян, по делото са разпитани като свидетели А.К.А., Е.М., Б. И. и Д. И..

Св. КонстанцА.ева твърди, че е собственик на съседния имот и живее в съседство с Б. и Л.. През 1994 г. И. В. купил две сгради, заедно със 710 кв.м. двор и през 1996 г. продал на баща й едната сграда, заедно със 710 кв.м. двор, а другата сграда останала за него. Спорът сега бил точно за тази сграда. На скицата, находяща се на стр. 106 от гр. д. № 520/2022 г. на РРС, свидетелката показва сграда № 2, отбелязана в жълто и сграда № 3, отбелязана в зелено, които И. В. закупил, като уточнява, че той продал на баща й сграда № 3, а сграда № 2 в жълто на скицата останала за И. В.. Погледната отвън, от улицата, ясно се виждало, че тази сграда имала три стаи. На снимка № 1 на стр. 77 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС свидетелката показва лявата половина и сочи, че до вратата имало стена и това било на Л. Д.. Дюкянът, купен от Б. и Л., който бил около 8 кв. м., се намирал в северозападната част на сградата, а югоизточната част била на И.. Откъм имота на свидетелката имало врата, която водела към втората стая. По-възрастните хора в селото знаели за този дюкян, който бил само 8 кв. м. В този дюкян около една година работела шивачка, а след това дюкянът станал тото пункт. През 1996 г., когато бащата на свидетелката станал собственик, тази сграда не се ползвала от Л. и Б..

Твърди, че по време на делбата след като разбрА., че цялата сграда оставала в частта на баща й измислили, че те са имА. хранителен магазин от 1992 г. до 3

2002 г., който 10 г. функционирал. За него обаче никой не знаел, никой не бил чувал и никой не бил пазарувал от там. Измислили това, защото Л. и Б. знаели, че не са собственици на цялата сграда, но искА. да се възползват от давностно владение. Личните впечатления на свидетелката били от 1994 г., когато И. купил тези сгради. През годините той идвал в имота си, последно – през 2022 г. Първо И. В. предложил на Л. Д.ов да купи имота, но той отказал. След това предложил на баща й. В югозападната част на сградата имало врата и прозорец. Това бил дюкянът, който бил 8 кв. м. От вратата, където би трябвало да има стена, до края било на И. В.. На скицата на стр. 76 в кафяв цвят, в югоизточната страна, тази стена в дясно от червената линия била част от полусъборената сграда. Това било останало от тази сграда в кафяво. Според свидетелката на това място не е имало търговски обект. Имало кафене, но хранителен магазин нямало.

Св. М. посочва северозападната част на сградата от снимка № 1 на стр.

77 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС, като твърди, че на това място е работила две години като шивачка от 1962 г. до 1964 г., но закрили цеха, тъй като нямало работа, след което отворили тото пункт в тази стаичка от 8 кв. м., като тя станала касиер в него. Тото пунктът бил там, където тя работила като шивачка, в същото помещение. Тото пунктът съществувал от 1966 г. до 1981/82 г. В югоизточната част на сградата живеели Й.Д., И. Д. и Н. Д., а И. В. купил сградите от тях през 1994 г. Той първо идвал с жена си и децата си събота и неделя, след това разредил идването си и казвал, че жена му починала и затова не идвал често. Свидетелката не помни югоизточната част на сградата да е била търговски обект, не била пазарувала там. Било жилищна сграда, в която живеели хора.

Св. Б. И. познава ответниците, тъй като продА. къщата на тях.

Ответницата и съпругата му работели заедно в кметството. Твърди, че са им продА. къща с дворното място. Той и съпругата му станА. собственици на имота през м. май 1978 г., а на ответниците продА. имота през 1990 г. Каквото купили от бившия собственик, това продА. и на тях. Свидетелят сочи, че е бил собственик на цялата постройка на снимка № 1 на стр. 77 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС. А частта от сградата, която оставала в крайната югоизточна част от постройката, не била негова. На скицата на стр. 76 частта от сградата, оцветена в синьо-лилаво твърди, че е била негова. На снимка № 9 сочи, че имало зеленчуков магазин, който се ползвал от ТКЗС и помещение, в което се продавА. прежди. Това било в югоизточната част на сградата. Когато купил имота, ТКЗС плащА. наем за зеленчуковия магазин и те така продА. имота на ответниците. В съседство до зеленчуковия магазин имало барче. ТКЗС продължили да плащат наем на ответниците. Когато свидетелят купил имота, първо имало бръснар, но човекът остарял, после идвА. хора от гр. Цар Калоян и продавА. прежди, като плащА. наем. Това, което се виждало на снимка № 9, там никога не били живели хора, нямало и такава възможност да живеят хора, но имало ток и вода В крайната югоизточна част имало една стена, но тя не беше тяхна. Имало на това място залепена отделна постройка.

Св. И. твърди, че познава Б. и Л., тъй като с Б. били колежки в кметството, работели към ЕСГРАОН. Купили имота през 1978 г. и от 1979 г. до 1989 г. били в този имот, след което го продА. на Л. и Б.. Не били правили нищо по имота след като го купили. Вътрешно правили ремонт, но постройки не били строили или събаряли. Имотът се намирал срещу кметството. На снимка № 9 от стр. 78 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС свидетелката сочи, че в 4 тази постройка (сграда № 2) имало две помещения. Относно помещението, очертано с червена линия от вещото лице, за частта, която е в ляво от очертанията, когато го купили продавачът казал „Това е моето, а сега ще е ваше“. Всичко, което се виждало на снимка № 9 било собственост на свидетелката и съпруга й. Частта в розово-кафяво в най-югоизточната част, в дясно от линиите, очертани от вещото лице, била на баба Р.. Имало там бръснарница, когато купили имота през 1978 г. ВземА. наем от ТКЗС за помещението, очертано в червени линии, което било зеленчуков магазин.