Решение № 12613 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12613 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110112605 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во и 2-ро ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.1-во и 3-то ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по предявени от Т. П. Л., белгийски гражданин против И. И. Л. искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от Раздел II от сключения между страните брачен договор с нотариална заверка на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на **************, нотариус с район на действие СРС, поради заобикаляне на закона, поради неспазване на предписана от закона форма, поради противоречие със закона, поради невъзможен предмет.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 12.12.2007 г. в гр.София. Поддържа, че на 01.04.2010 г. сключили и брачен договор, в който с разпоредбата на чл.2, ал.3 от Раздел II уговорили, че банковият портфейл в „HSBC PRIVATE BANK GENEVE“, включително съдържащите се в него 1000 акции на фирма European land and building Company, открит от ищеца преди сключване на брака му с ответницата, след подписане на брачния договор преминава в изключителна, единствена и лична собственост на съпругата И. Л.. Посочено било изрично, че съпруга няма да има каквито и да било претенции в бъдеще по отношение на имуществото, съдържащо се в банковия портфейл, а действия по разпореждане и управление ще се извършват само и единствено от съпругата. Ищецът поддържа, че горепосочената клауза е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като липсва описание какво съдържа банковия портфейл, с оглед избягване на дължимите данъци и 1 такси. На следващо място твърди, че с клаузата е направен опит да се прехвърлят акции чрез заобикаляне на закона и неспазване на предписаната от него форма, доколкото редът за прехвърляне на акции е друг. Според ищеца горепосочената клауза е и в противоречие със закона, доколкото пред белгийски съд срещу съпрузите било образувано наказателно производство, по който последните били обвинени за преобразуване и прехвърляне на имуществени блага с цел да се скрие техния незаконен произход, като било прието, че сделка от 28.01.2010 г., извършена с ценни книжа на горепосоченото дружество, е в резултат на противоречие със закона. На последно място ищецът поддържа становище за нищожност на клаузата от брачния договор поради невъзможния й предмет, доколкото от прокурорското постановление по наказателното производство се установявало, че сделката, по силата на която настоящият ищец е придобил акциите на European land and building Company, не е произвела ефект, тъй като поради частична недееспособност на продавача, договора бил недействителен. В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че макар и валидна, клаузата от брачния договор не е породила търсените правни последици, тъй като ищецът не е бил собственик на акциите.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове, тъй като по същия спор и между същите страни е налице влязло в сила решение на немски съд. С оглед предходното ищцата се позовава на разпоредбата на чл.299 ГПК и моли за прекратяване на производството. Отделно от предходното се изразява становище, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от страна на ищеца, който се опитва да извлича облаги от собственото си противоправно поведение. По същество се изразява становище за неоснователност на исковете с доводи, че не са налице твърдяните от ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от брачния договор. Сочи се, че в клаузата е уточнено какво съдържа банковия портфейл, а именно – 1000 акции от капитала на чуждестранно дружество. Оспорват се твърденията на ищеца относно неспазване на предвидената в закона форма за прехвърляне на акции, като се сочи, че редът е различен в зависимост от вида им, а липсата на вписване би означавало само, че не се е осъществил допълнителния елемент от фактическия състав на прехвърлянето. Сочи се, че в случая от представения от ищеца договор се установява, че се касае за акции на приносител, които се прехвърлят с фактическото им предаване.

Поддържа се становище, че липсата на вписване на брачния договор не засяга неговата действителност, а единствено възможността да бъде противопоставен на трети добросъвестни лица. По отношение на изложеното в исковото молба основание за нищожност на клаузата поради невъзможен предмет се поддържа, че договор с несобственик не е нищожен, но не поражда транслативен ефект. Поддържа се още, че изложеното в исковата молба е в противоречие с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което предявения иск за 2 нищожност поради противоречие на процесната клауза със закона, води до извод за липса на правен интерес, а от там и за недопустимост на този иск. По изложените в отговора доводи и съображения ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 12.12.2007 г. ищецът Т. П. Л. и ответницата И. И. **************, са сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 3355/12.12.2007 г.

По делото е представен брачен договор от 01.04.2010 г. сключен между ищеца Т.

П. Л. и ответницата И. И. **************, с нотариална заверка на съдържанието рег.

№ 03100 и на подписите рег.№ 03101 по описа на нотариус ************** с район на действие СРС. Съгласно чл.2, ал.3, т.1 от договора банковият портфейл в „HSBC PRIVATE BANK GENEVE“ ; NR: de Client: 1113674; Personelle Acc: 16529 TH, включително всичките 1000 акции на фирма European land and building Company, съдържащи се в горепосочения банков портфейл, открит преди сключения между страните граждански брак, след подписване на брачния договор преминава в изключителна, единствена и лична собственост на съпругата И. И. Л. и другата страна няма да има и не може да има каквито и да било претенции в бъдеще по отношение на имуществото, съдържащо се в горепосочения банков портфейл.

По делото е приложено удостоверение с изх.№ 20230116104709/16.01.2023 г., издадено от Агенция по вписванията, в което е отразено, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за лицето И. И. ************** към 16.01.2023 г. не е регистриран режим на имуществени отношение на съпрузите.

Видно от приложеното по делото решение от 02.05.2022 г., постановено по гр.д.

№ 5551/2018 г. по описа на СРС, III г.о., 92-ри състав, влязло в законна сила на 19.04.2023 г. е, че сключения между страните гражданския брак е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

По делото е приложен в превод на български език договор за продажба на акции от 28.01.2010 г. сключен между **************, в качеството на продава и ищеца в настоящото производство, в качеството на купувач, по силата на който продавачът продава на купувача 500 акции /2 удостоверение по 250 акции всяко/ от категория „акции на приносител“ от капитала емитиран от Дружество ************** /“European land & building“/ срещу общата сума от един милион и петстотин хиляди долара, платими в брой и във формата на партида от 75 диаманта солитер от вида „кръгъл блестящ“, качество VVSI, проба 1.5 карата /за един брой/.

По делото са приложени в превод на български език заповед за призоваване след 3 постановление на прокурора за прекратяване на досъдебно производство и изпращане на делото в съда, опис на иззети документи, жалба с конституиране на ищец, от които се установява, че срещу страните в настоящото производство е образувано наказателно производство в Белгия за извършени престъпления по Наказателния кодекс.

По делото е приложено решение от 24.04.2024 г. на Първоинстанционен фарнкофонски съд в Брюксел, за което няма данни да е влязло в сила, с което страните в настоящото производство са осъдени за извършени престъпления, наложени са им наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за определен срок, постановена е конфискация на акции и недвижимо имущество.

По делото е приложено в превод на български език частично решение на Районен съд Хайделберг от 04.12.2023 г., за което по делото няма данни да е влязло в сила, постановено в производство по отношение разкриването на информация и формата за разделяне на имуществото на съпрузите, предвид увеличението на стойността на предбрачното и семейното имущество на всеки от тях. Видно от същото е, че ответницата И. Л. е задължена да представи на ищеца Тиери Л. информация относно окончателното си имуществено състояние към 1 март 2018 г., както и за първоначалното си имущество към 12 декември 2007 г. в Германия и в чужбина.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По своето естество брачният договор може да има за предмет различни уговорки между съпрузите относно имуществени им отношения по време на брака и по повод развод на развод. С този договор страните могат да определят приложимия режим към придобиваното по време на брака имущество, правата върху притежаваното от тях имущество отпреди брака, респ. имущество, придобито до сключване на брачния договор /когато същият е сключен по време на брака/, управлението и разпореждането с имущество, участието им в разходите и задълженията, имуществените последици при развод, както и всякакви други клаузи относно имуществените отношения помежду им, при спазване на ограниченията на чл.38, ал.2, изр.2-ро СК и чл.38, ал.3 СК. С брачния договор съпрузите могат за уговорят, че вече придобито общо имущество ще стане собственост на единия съпруг, както и единият съпруг да се разпореди в полза на другия с притежавано свое лично имущество /при условие, че това не е единствената клауза на договора/. В тези хипотези брачният договор има и вещно-прехвърлително действие, което по аргумент от разпоредбата на чл.40, вр.чл.39, ал.3 СК при сключен брачен договор по време на брака, ще настъпи от момента на сключване на договора, освен ако от волята на страните не следва друго.

По въпроса за недействителността на брачния договор, разпоредбата на чл. 43 СК препраща към общия режим за нищожност, който е уреден в ЗЗД. За да бъде преценено дали с атакуваната с исковата молба сделка е нарушена правната норма 4 следва да бъдат съобразени, както специалните изисквания за действителност на брачния договор, които се уреждат с нарочни правни норми в СК, така и тази по общия ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД урежда материята досежно общото основание за нищожност, което е свързано с нарушаване на закона. По своята същност то винаги се свързва с несъобразяване с изрични, императивното посочени от закона правни норми, поради което за да бъде установено дали е осъществено нарушение на закона следва да бъде преценено дали конкретната правна норма е императивна и дали е реализирано в действителност в оспорената сделка соченото нарушение.

Съединяването на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, е при условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма /в този смисъл е решение № 199 от 12.07.2016г. по гр. д. № 583/2016г., ІV г.о. на ВКС/.