Определение № 49 от 26.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Ловеч, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500023 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2617 от 22.12.2023 год., постановено по ч.гр.д. № 1820/2023 г., Районен съд - Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., срещу длъжника Д. М. И., ЕГН **********, с адрес: **** за сумата от 6 069.05 лв. главница по договор за кредит № 72003118***/27.06.2022 г., 2 243.87 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г., 514.65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2022 г. до 15.11.2023 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 176.55 лева държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на 1 застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Д. М. И..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1820/2023 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Д.

М. И., ЕГН **********, за следните парични вземания: 6 069.05 лв. главница по договор за кредит № 72003118***/27.06.2022 г., 2 243.87 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 06.11.2023 г., 514.65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2022 г. до 15.11.2023 г. Претендирани са и разноски в размер на 176.55 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги към 15.11.2023 г., Договор за потребителски кредит № 720031218***, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, сертификат № 1720031218***2022, уведомление за предсрочна 2 изискуемост на Договор за потребителски кредит № 720031218***и известие за получаването му.

С Разпореждане № 2414 от 01.12.2023 г., Районен съд - Ловеч е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи какъв е размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 12129/19.12.2023 г., в която е уточнил, че общата сума на предоставения кредит е 6 441.19 лв., която включва предоставената парична сума в размер на 5 000.00 лв. на длъжника и парична сума в размер на 1 441.19 лв. за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“. Изложил е, че в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 27.06.2022 г. Посочил е, че р азходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, а в чл. 19 от процесния договор за кредит страните изрично са уговорили, че няма задължителни застраховки. В табличен вид са отразени постъпили 3 броя плащания по процесния договор, които са в общ размер на 1 032.00 лв.

За да отхвърли изцяло заявлението, в мотивите на обжалваното разпореждане ЛРС е счел, че и след направените от заявителя уточнения в молба вх. № 12129/19.12.2023 г., констатираните нередовности не са отстранени. Изложил е съображения, че не е внесена яснота каква част от задължението по договора за кредит е погасена главница и договорна лихва, тъй като в съдържащата се в молбата справка не е уточнено посоченото плащане по кое от задълженията е отнесено, при което съответно не е ясно как са формирани претендираните като изискуеми главница и договорна л и х в а . Извършвайки служебна проверка на подаденото заявление, заповедният съд е счел, че клаузата за дължими застрахователни премии е неравноправна, тъй като води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора за кредит, както и че с включването на застрахователни премии към месечната погасителна вноска, на практика се цели заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който урежда размера на годишния процент на разходите по кредита.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд 3 правни изводи. Въпреки дадените от ЛРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности и съдът е в невъзможност да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. Изложеното е пречка да се направи извод, че се е осъществила материално-правната предпоставка за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно.

Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът Д. М. И. е застраховано лице за кредитополучателите на 4 потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав счита, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, „Ти Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие „Ти Би Ай Банк“ АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.