Определение № 1580 от 14.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1580 гр. София, 13.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20248003901013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. А. К., О. А. К.

- лично и в качеството си на майка и законен представител на Т. А. К. и А. А.

К., срещу определение № 91/05.03.2024г. по в.ч.т.д. №103/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 162/07.02.2024 г., постановено по т.д. № 292/22 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на молбата за възобновяване на основание чл. 744 ТЗ на производството по несъстоятелност на „КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР - ТВОЯТ ЖИВОТ“ ООД / в несъстоятелност/, прекратено по реда на чл.632, ал. 4 ТЗ.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Изтъкват, че не спорят, че имуществото принадлежи на трето лице, но сочат, че е налице имуществено право на длъжника, а именно да се удовлетвори от имущество, предоставено като обезпечение, което би могло да се упражни от синдика. Позовават се на задължението на длъжника в 1 молбата за откриване на производството по несъстоятелност, по чл. 628 ТЗ да посочи и обезпеченията, предоставени от трети лица. Твърдят, че ако е било открито производство по несъстоятелност, не би било налице основание за прекратяването му с оглед обезпечението. По подробно изложените съображения претендират отмяна на обжалваното определение.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1. „Следва ли недвижим имот, който е предоставен от трето лице като обезпечение за задължение на длъжника и от получената сума при осребряването на този имот може да послужи за удовлетворяване на кредитор, да се приравни на имот от масата на несъстоятелността в хипотезата на възобновяване на производството по чл. 744 ТЗ?“ 2. „Следва ли да се прекратява изобщо производство по несъстоятелност поради непривнасяне на разноски, обезпечаващи развитието на производството по несъстоятелност и съответно ли следва ли да се възобнови то в случай, когато в последствие се установи, че за вземане на кредитор изначално е било учредено обезпечение от трето лице, като се прилага аналогично и съвместно тълкуване и с разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ?

ВКС, 2 т.о. като обсъди доводите на частните жалбоподатели и материалите по делото, намира следното:

Спрямо длъжника „КАРДИОЛОГИЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ТВОЯТ ЖИВОТ“ ООД с решение № 311/06.10.2022 г. по т.д. № 292/22 на Пловдивски ОС е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно. С решение 387/16.10.2023г. е постановено прекратяване на делото по несъстоятелност и заличаване на търговеца на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ, като решението е обявено в ТР на 26.10.2023 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Подадената молба за възобновяване е приета от съда за допустима като депозирана в срок и от лица, които се легитимират като кредитори на длъжника с оглед представените доказателства за настъпило наследствено 2 правоприемство на молителите от наследодателя им А. К., а именно: договор за цесия от 9.4.21 г., с който „ЕЙДЖИБИ ФАЙНЕНС“ АД е прехвърлила на А.К. вземанията си спрямо длъжника по договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека, № 017-БС-002/3.2.20 г., решение № 227/16.12.21 г. по т.д. №570/20 г. на ПОС, с което се признава съществуване на въпросните вземания и решение № 378/25.7.22 г. по т.д. № 234/22 г. на ПАС, потвърждаващо решението на ПОС, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

С процесното определение, имащо характер на процесуално решение, въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната от молителите хипотеза по чл. 744, ал.1, т.2 от ТЗ – открито имущество на длъжника, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност. Счел е, че откритото имущество по смисъла на чл. 744, ал.1, т.2 от ТЗ следва да е имущество на длъжника, което се включва в масата на несъстоятелността, респ. върху него може да се насочи изпълнение, да бъде осребрено и да послужи за удовлетворяване на кредиторите, в рамките на производството по несъстоятелност, а имуществото, сочено от молителите, е имущество на трето лице /по представения договор за учредяване на ипотека/ - ипотекарния длъжник Д. И. Апелативният съд е посочил, че имуществата, върху които са учредени обезпечения от трети лица, не са част от масата на несъстоятелността, респ. върху тях не може да бъде насочено изпълнение от синдика в рамките на производството по несъстоятелността. С оглед изложените мотиви и като е счел за ирелевантно кога молителите са узнали, че са кредитори и дали са били налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност, въззивният съд е потвърдил определението за отхвърляне на искането за възобновяване.

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни и в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, да е недопустим - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или 3 очевидно неправилен - основание чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл.

280, ал. 1 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касаторите въпрос дали следва предоставеният като обезпечение от трето лице недвижим имот, да се приравни на имот от масата на несъстоятелността, е свързан с изводите на въззивният съд, че обезпечаването на вземанията на длъжника с ипотека върху имот на трето лице, не води до извод, че имотът е част от масата на несъстоятелността и съответно се явява новооткрито имущество, което да е предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, т.е. удовлетворява общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Апелативният съд не е действал противно на възприетото в практиката на касационната инстанция, като е приел, че ипотеката е средство за процесуалноправни последици в 4 областта на изпълнителния процес и се свързва с правото на предпочтително удовлетворение на кредитора, но ипотекираният от трето лице имот не е собственост и не е в патримониума на несъстоятелния длъжник, т.е. не е част от масата на несъстоятелността. Съответно на практиката на ВКС, въззивният съд е направил извод, че няма новооткрито имущество на длъжника, тъй като ипотекираният имот от трето лице не е собственост на несъстоятелното дружество. Доводите на касаторите, че следвало имотът да се счита приравнен на такъв от масата на несъстоятелността в хипотезата на чл. 744 от ТЗ не могат да бъдат споделени. Цитираното от тях решение на ОС – Русе по т.д.№273/2012г. не съставлява практика на ВКС, на която разрешението на АС – Пловдив да противоречи, не би могло да се приеме за такава по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, а и същото не приема нещо различно, тъй като и в него се посочва единствено правото на предпочтително удовлетворение на кредитора, а не и че следва имотът да се счита приравнен на новооткрито имущество в хипотезата на искане за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 744 от ТЗ. Както се приема в определение № 4 от 9.01.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 591/2001 г., V г. о. и мн.др., ипотекираното имущество като обезпечение на вземането, се намира извън масата по несъстоятелността. Аналогично е разрешението и в определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 498/2012 г., I т. о., ТК, опр. №144 от 25.02.2013г. по ч. т. д. 48/2013 г., ТК, II отделение и мн. др. Изводите на въззивният съд, че не е налице новооткрито имущество на длъжника са и съобразени и с факта, че още с молбата по чл. 625 от ТЗ е представено решението на Пловдивския ОС по т.д.№570/2020г., с което е признато за установено вземането по договора за заем, изрично описано като обезпечено с ипотека, сключена с нотариален акт №127, т.1,дело №119 от 2017г. на нотариус Гергана Недева, т.е. налице са данни по делото за обезпечението още с молбата по чл. 625 от ТЗ и същото не може да се възприеме и за новооткрито. С оглед гореизложените мотиви не може да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос, тъй като не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият поставен от касаторите въпрос в първата си част, а именно следва ли да се прекратява производство по несъстоятелност поради непривнасяне на разноски, обезпечаващи развитието му, не отговаря нито на 5 общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обсъждан от апелативния съд и не е обуславящ изводите му, нито на допълнителните критерии, тъй като разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ е ясна и непротиворечива. Тя постановява, че спряното по чл. 632, ал.1 от ГПК производство по несъстоятелност се прекратява и се постановява заличаване на длъжника от търговския регистър, ако в срока по ал.2 не е поискано възобновяване на спряното производство при съответните предпоставки.

Хипотезата на възобновяване на производството по чл. 744 от ТЗ е различна и при други предпоставки, като неоснователно касаторите свързват същата с непривнасянето на разноски при спряно производство по чл. 632 от ТЗ.

Поради това въпросът не е обуславящ, а хипотетичен и не може да изпълни ролята на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Независимо от горното не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с решение № 265 от 01.08.2018 г. по т.д.

2553/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, е прието, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като основанието по чл. 632, ал. 4, в ъ в вр. ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност е различно, самостоятелно и отделно от основанията по чл.