Решение № 366 от 16.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. В.Т., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500491 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, гр. София чрез адв. Н. Н. срещу Решение № 333/11.03.2026 г. по гр.д. № 3331/2025 г. по описа на РС В.Т., с което е уважен иска на Д. Т. П. да бъде признато за установено по отношение на жалбоподателя, че правото на принудително изпълнение срещу ищеца за събиране на сума в общ размер от 11 525.17 лева, от която 9 738.37 лева - главница по договор за потребителски заем № PLUS-10165433/9.5.2013 г., 6 958.84 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.9.2013 г. до 18.5.2018 г., 1 130.25 лева - мораторна лихва за периода от 18.10.2013 г. до 11.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и 656.55 лева - разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за събирането на която сума е образувано изпълнително дело № 292/2025 г. по описа на ЧСИ Д.К. въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 4074/2014г. на Районен съд – В.Т., е погасено, поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – оспорва изводите на ВТРС, че действието – молба за налагане на запор от 11.10.2021г. не е прекъснало давността, която е била редовна - не е оставена без движение от ЧСИ, не е зачетено спирането на срока по време на обявеното извънредно 1 положение. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Т. П. чрез пълномощник адв. Г. Г. ВТАК, оспорващ я като неоснователна.

Оспорва доводите на жалбоподателя за противоречие с процесуалния и материалния закон и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът Д. Т. П. от гр. В.Т. основава претенцията си на твърденията, че срещу наследодателката му Р. И.П. е образувано изпълнително дело № 397/2015 г. – на 30.09.2015г. с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на основание изпълнителен лист от 06.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 4074/2014 г. на РС В.Т., по който изпълнителен лист е осъден да заплати на горепосоченото дружество суми, дължими по договор за потребителски кредит. Вземането било прехвърлено на ответника на 11.04.2019 и последният конституиран като взискател. Счита, че поради погасяване по давност на вземанията, сумите, предмет на изпълнително дело са недължими, тъй като последното изпълнително действие е било на 14.06.2019г. – запор върху банкови сметки на длъжника, след което ИД е прекратено и образувано ново едва на 13.04.2025г. – вече срещу ищеца като наследник. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установена недължимост на описаните суми.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, гр. София е оспорил основателността на иска с възражения, че са извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно – подадена молба на 11.10.2021г. за справка в РБСС и налагане на запор, въпреки че по нея ЧСИ не е предприел 2 действия, като излага аргументи за задължителна практика в тази насока и счита за необходимо да се съобрази спирането на сроковете в периода на действие на извънредното положение.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно между страните и се установява от материалите по делото, че по ч.гр.дело № 4074/2014 г. на Районен съд – В.Т. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издадена изпълнитeлeн лист № 561/06.03.2015 г. срещу Р. И.П., а на 30.09.2015 г. въз основа на него е образувано изп. дело № 397/2015 г. по описа на ЧСИ М.Г.. Предмет на изпълнение е сумата от 11525.17 лева, включваща 9 738,37 лева - главница пo Договор за потребителски заем c № PLUS -10165433 от 09.05.2013 г.; 6 958,84 лева възнаградителна лихва по същия за периода 20.09.2013 г.- 18.05.2018 г.; 1 130,25 лева - мораторна лихва от 18.10.2013 г. до 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и

656,55 лева разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018г., вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени на ответника и същият по молба от 13.02.2019г. е конституиран като взискател.

Между временно по изпълнителното дело на 27.10.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 26.01.2016 г. е наложен запор върху лек автомобил, на 02.09.2016 г. е наложена възбрана върху идеални части от недвижим имот. По искане на новия взискател на 20.05.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.

На 11.10.2021 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за извършването на справка за банкови сметки на длъжника и при констатиране на такива - налагане на запор върху тези банкови сметки.

ЧСИ не се е произнесъл по тази молба, не е предприел действия по нея, а е поставил резолюция, че прогласява настъпването на перемпция и разпоредил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК, за което е издадено нарочно постановление на 17.11.2021г.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 29.4.2025 г. е образувано ново изп. дело - № 292/2025 г. по описа на ЧСИ Д.К.-С..

По същество между страните липсва спор от фактическата страна и в тази насока не са наведени оплаквания във въззивната жалба. Спорен между страните е въпросът дали при установената фактическа обстановка, процесните вземания са погасени по давност и по-конкретно дали има прекъсване на давността с молбата на кредитора от 11.10.2021 г., по която не са предприети действия от ЧСИ.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми поради 3 наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. По реда на действащия ГПК, заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, тъй като влиза в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило.

Вземането е станало изискуемо с издаването на изпълнителния лист от 06.03.2015г., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност, която започва да тече от горепосочената дата.

По силата на чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Горното не се спори от страните. Техният правен спор е относно настъпването на перемпция в хода на изпълнителното производство към 11.10.2021 г., от което ищецът излича доводи за липса на правен ефект от подадената на тази дата, като такава по прекратено ex lege производство и съответно негодна да прекъсне давностния срок.

Съдът намира доводите на ищеца за неоснователни. Безспорно на 11.10.2021г.в рамките на петгодишен срок от последното изпълнително действие от 20.05.2019 г., взискателят е депозирал молба за проучване имотното състояние на длъжника и налагане на запор върху банкови сметки, което действие е от кръга на годните да прекъснат давността. В периода до 11.10.2021г. няма данни да активност от страна на взискателя, но в този период влиза в сила 4

Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗМДВИППП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат по т.2 давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, а с разпоредбата на чл. 5 - в сила от 24.03.2020 г., до два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение и е въведена забрана за всякакви изпълнителни действия- не се налагат запори на банкови сметки, върху трудови възнаграждения, описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица до два месеца след отмяната на извънредното положение. Срокът за перемпция не е давностен и предвид въведените забрани за принудително изпълнение същият е спрял на общо основание. Извънредното положение е отменено два месеца по-късно, заменено с извънредна епидемична обстановка, като сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в „Държавен вестник“ (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, а именно: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. По отношение на двугодишният срок, на който се позовава ЧСИ, същият е спял да тече на 13.03.2020г. и е възобновен на 13.07.2020г., когато е отпаднала забраната за извършване на изпълнителни действия и двугодишният срок е изтекъл на 20.09.2021г.