Решение № 228 от 14.12.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1043/2021
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 11.03.2022
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
- §1 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. Благоевград, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201043 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..
Образувано е по жалба, подадена от „Р.-Т.” Е. с ЕИК против Наказателно постановление № 01-002076 от 21.06.2021г, издадено от С. С. С.- Я. – д. на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в издаденото НП не са посочени лицето, представляващо наказаното дружество, както и актът , с който е установено административното нарушение. Поддържа се нарушение на чл. 42, ал.1, т.7 ЗАНН, доколкото актът бил подписан в присъствието на един свидетел, и не ставало ясно дали актосъставителят е бил свидетел на извършеното нарушение или само е констатирал същото, както и кога е констатирано административното нарушение. Навежда се несъответствие между установената фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, като се поддържа, че същото следвало да се квалифицира по чл.62, ал.1 КТ. Твърди се, че установените при проверката лица в предходен период от време са полагали труд в същата сграда, в същия колектив, със същия предмет на дейност, но при друг работодател, като предстояло интервю за работа с „Р.-Т.“ Е., поради което нито едно от лицата не разбрало, че с попълнените декларации са заявили, че работят в новото дружество „Р.-Т.“ Е.
Навежда се и необоснованост на размера на определената имуществена санкция.
По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложената санкция.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.И., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
1
Акцентира, че за съставомерността на нарушението по чл.63, ал.2 КТ е необходимо да бъде установено, че е сключен трудов договор с работника, екземпляр от който не е бил предоставен на последния.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от ю.П., която прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2021г., М.Ц., М.С., Т.К. и А. Ч. - с. на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, извършили проверка по спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр.С., ул.„П. Я.“ №, стопанисван от „Р.Т.” Е.. На намиращите се в обекта на проверка работници били предоставени за попълване Декларации по образец. В попълнената на 23.04.2021г от св. С. Б. Т. декларация, същата собственоръчно отразила, че от 23.04.2021 г. работи в „Р.-Т.” Е. на длъжност "гладач" с работно време от 13.00ч. до 17.00ч., с два почивни дни, а уговореното с работодателя трудово възнаграждение е в размер на 30 лв. дневно.
До „Р.-Т.” Е. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са указани документите, които дружеството следва да представи на проверяващите органи.
На 12.05.2021г. в ДИТ – Благоевград се явил законният представител на дружеството и предоставил изисканата с призовката документация, като за С.Т. бил представен сключен на 23.04.2021г. писмен трудов договор, който бил регистриран в ТД на НАП в 08.37ч. на 26.04.2021г.
От установеното при извършената около 15.20. на 23.04.2021г. проверка по работни места и извършената проверка по документи служителите на ДИТБлагоевград приели, че „Р.-Т.” Е. в качеството си на работодател допуснал на 23.04.2021г. С. Б. Т. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в шивашки цех, находящ в гр.С., ул.„П. Я.“ №, стопанисван от „Р.-Т.” Е. без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2113986/12.05.2021., с който на дружеството са дадени и предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.
Предвид направените по време на проверката констатации св.А. А. - Ч. приела, че „Р.-Т.” Е. е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, поради което на 19.05.2021г. съставила АУАН № 01-002076/19.05.2021г. Актът бил съставен в присъствието свидетелката С. и законния представител на дружеството, който го подписал без да обективира възражения.
В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са постъпили писмени възражения.
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 07.07.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на 2 разпитаните от съда свидетели М.С., М.Ц., А. Ч., Т.К. и С.Т. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Справка от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на Р. Т.“ Е. към дата 08.07.2021 г.; Пълномощно; АУАН №01-002076/19.05.2020 г.; Заповед №30058/11.02.14 г.; Протокол за извършена проверка изх. №ПР2113986/12.05.2021 г.;
Призовка на основание чл. 45, ал. 17 АПК от 23.04.2021 г.; Декларация от лице, работещо потрудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 КТ и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК от С. Б. Т. от 23.04.2021 г.; Трудов договор от 23.04.2021г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх.
№01388213027714/26.04.2021 г.; Сертификат за контрол №305/26.04.2021г.;
Идентификационна карта на Р.-Т. ЕООД от 12.05.2021г.; Покана с изх.
№ИЗХ21041179/12.05.2021 г.; Възражение от „Р. т.“ .Е.; Справка актуално състояние към 21.06.2021 г.
При изграждане на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на свидетелите М.С., М.Ц., А. Ч., Т.К., като съобрази, че същите са последователни, непротиворечиви и наситени с детайли, като отсъстват логически несъответствия.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че същите възпроизвеждат непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към предмета на доказване, като показанията им се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Показанията на Ц., С., К. и Ч. са източник на доказателствена информация за обстоятелствата около извършените на 23.04.2021 г. проверка по работни места и последвалата проверка по документи, и направените при тях констатации.
От показанията на тези свидетелите съдът установи реда, по който е проведена проверката по работни места, предоставянето на декларации на установените в обекта на проверката лица, както и че същите не са имал затруднения, свързани с тяхното попълване. Показанията на служителите на ДИТ- Благоевград съдържат данни, че при извършената на 26.04.2021г. проверка по работни места свидетелката Т. гладела на една от гладачните преси, намираща се в шивашкия цех.
При анализа на показанията на Т. съдът отчете служебната й зависимост от търговското дружество. С оглед горното и като съпостави показанията на Т. с доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат показанията на Т. в частта им, че към 26.04.2021г. между нея и дружеството не е имало сключен трудов договор, както и че към датата на извършената от служители на ДИТ- Благоевград проверка същата гладела на една от гладачните преси в шивашкия цех. В тази им част показанията на Т. са последователни и непротиворечиви и се подкрепят показанията на служителите на ДИТ- Благоевград, попълнената от Т. декларация и справката от НАП.
Показанията на Т. в частта им, че при извършената от служители на ДИТБлагоевград проверка по работни места на 26.04.2021г. същата не извършвала трудова дейност, а била на интервю за работа, след което управителят на дружеството щяла извърши преценка дали да бъде сключен трудов договор се приемат от съда като част от защитната позиция на санкционираното дружество, като това обстоятелство противоречи на съдържанието на попълнената от свидетелката декларация. Посочената декларация е на разбираем език и не съдържа неясна за Т. терминология, която да създаде объркване при нейното попълване. Същевременно попълнените от Т. данни 3 съответстват напълно с вида на информацията, която следва да бъде отразена, което също индицира, че Т. е разбрала какви обстоятелства следва да посочи в предоставената й от проверяващите декларация.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Доколкото в представения по делото писмен трудов договор № от 23.04.2021г., сключен между „Р.-Т.” Е. и св. Т. липсва дата на предоставянето му на работника, същият не допринася за изясняване на релевантни към предмета на делото факти.
От показанията на свидетелите Ц., С., К. и Ч., кредитираните части на показанията на свидетеля Т. и приетите писмени доказателства се установяват всички съществени елементи на инкриминираното нарушение /допускането от дружеството на св.Т. до работа, преди да й бъде предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор и уведомлението по чл.62, ал.3 КТ /- дата, място и обстоятелства около неговото извършване .
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.07.2021 г., а жалбата е от 09.07.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".
НП отговаря на предвидените към съдържанието му изисквания, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав, включително датата на неговото извършване, както и съответстващата му правна квалификация. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В НП е отразен АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство, като индивидуализирането на санкционираното юридическо с уникалния му ЕИК и адрес на управление удовлетворява изискванията на чл. 57, ал.1, т. 4 ЗАНН.