Решение № 1223 от 19.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Пловдив, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330202295 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-0435-000251/19.06.2024г. на началник С-р в ОД на МВР Пловдив, 02 РУ, с което на И. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес **, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да се отмени НП с мотиви за недоказаност на нарушението, като твърди че не е преминал през процесното кръстовище на червен, а на жълт сигнал.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 28.05.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателят И. Г. Л. управлявал лек автомобил „Хонда“ с рег. № ** като се движил по бул. „Пещерско шосе“ в посока изхода на града към с. Йоаким Груево. Около 14:18 ч. той се намирал на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“, като на същото той преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредбата, която работила в нормален 1 режим. Посоченото било възприето от свидетеля И. Б. Д. – актосъставител и старши полицай към 02 РУ при ОДМВР – Пловдив и колегите му - свидетелите А. С. Ч.а и П.

Н. П.. Свидетелят Д. заедно с колегите си и служебният им автомобил, осъществявали функциите си по контрол на движението като били позиционирани на около 20 метра след кръстовището, на самия бул. „Пещерско шосе“, в уширение преди входа на бензиностанция „Еко“. Свид. Д. спрял автомобила „Хонда“ с рег. № ** и установил самоличността на водача, а именно И. Г. Л.. На последния бил обяснен механизмът на нарушението, а за установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 741479/28.05.2024 г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от Л. без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на И. Г.

Л., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И.

Б. Д. – актосъставител и свидетелите А. С. Ч.а и П. Н. П., от обясненията на нарушителя – частично, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмо от ОП „Контрол на транспорта“ с циклограма на светофарната уредба и схема на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“, справка за нарушител/водач и оправомощителни заповеди № 8121з-1632/02.12.2021г., № 8121к-902/30.03.2015 г., Заповед 317з-11675/31.12.2021г.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че на процесната дата и място е проследил движението на л.а. „Хонда“ с рег. № ** по бул. „Пещерско шосе“ в посока изхода на град Пловдив към с. „Йоаким Груево“, като заявява, че лично е констатирал, че още преди автомобилът на жалбоподателя да навлезе в кръстовището на бул.

„Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ вече е бил задействан червен сигнал на светофарната уредба, като се установява, че преди него е имало друга кола, която единствено е успяла да премине на жълт сигнал, а жалбоподателят е бил след нея и е преминал на червен сигнал. Свидетелят разяснява също, че на процесното кръстовище светофарната уредба променя сигналите си по едно и също време и от двете си страни, и от изток, и от запад, без никакво закъснение, като по това е разбрал и на какъв сигнал е преминал жалбоподателя.

Показанията на св. Д. се подкрепят и от тези на колегите му А. Ч. и П. П., които също са били очевидци на нарушението и потвърждават, че когато осъществяват контрол на движението винаги застават така, че да имат пряка видимост към светофарната уредба като разясняват, че на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ когато от тяхната страна светофарната уредба светне червен сигнал по същото време светва същият сигнал и от другата страна, тъй като на него всички светофари са синхронизирани. Св. П. също заявява, че е видял как преди жалбоподателят да премине през конкретното кръстовище пред него е имало друга кола, която всъщност е навлязла в кръстовището на жълт сигнал и е излязла от него на червен сигнал, като едва тогава жалбоподателят е започнал да преминава през процесното кръстовището, но на вече червен сигнал, въпреки че е имал възможност да спре безопасно на светофара.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротИ.речиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, 2 поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Съдът се довери и на обясненията на жалбоподателя, в частта в която потвърждава, че на 28.05.2024 г. около 14:18 ч. е управлявал л.а. „Хонда“ с рег. № ** като се е движил по бул. „Пещерско шосе“ в посока изхода на града както и че на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ не е преминал на резрешителен зелен сигнал на светофарната уредба. Съдът възприе обясненията на жалбоподателя в тази им част, като от една страна намира, че същите са допустими с оглед правото му на защита и излагане на неговата версия за случилото се, а от друга се оцениха като достоверни, последователни и непротИ.речащи на останалите гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните.

Съдът, обаче, не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която твърди, че е преминал на жълт сигнал на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул.

„Елин Пелин“, тъй като не е могъл да спре безопасно на него. Тези твърдения влизат в протИ.речие с показанията на свидетелите Д., Ч. и П.. Тримата са очевидци на деянието, като свидетелите Д. и П. демонстрират детайлен спомен за това, че преди жалбоподателят да премине през конкретното кръстовище пред него е имало друга кола, която е навлязла в кръстовището на жълт сигнал и е излязла от него на червен сигнал и едва тогава жалбоподателят е започнал да преминава през процесното кръстовището, но на вече червен сигнал. Като отчита логичността и последователността на показанията на полицейските служители, ясния спомен, който демонстрират за случилото се /в частност показанията на свидетелите Д. и П./ и пълната им корелация с изготвения АУАН, намира, че показанията на свидетелите Д., Ч. и П. следва да се кредитират в цялост. Съдът достига до този извод, тъй като последните са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП, като не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на полицаите, които с положителност потвърдиха, че лично са възприели извършеното нарушение. Не на последно място съдът не намира причини и някакъв интерес от страна на полицейските служители да спират и да санкционират жалбоподателя, ако той не е имал някакво неправомерно поведение. Не така стои въпроса с дадените обяснения от жалбоподателя Л., тъй като съдът отчита двойствената им природа на средство за защита и доказателствено средство. В случая същите в съответната част представляват средство за защита, тъй като изграждат защитна версия на наказания, но при съпоставката на твърденията с останалите доказателствени източници, изложеното не може да бъде кредитирано.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в деня на установяване на 3 нарушението и в присъствието на свидетели-очевидци и нарушителя, който го е подписал. Не е нарушено правото на последния да подаде писмени възражение в законоустановения срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респективно в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ясно е описано кой точно сигнал е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС Кърджали по к. а. н. д. № 202/2018 г., както и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2798/2021 г., Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на И. Г. Л. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната разпоредба.